На 19 октомври почитаме паметта на св. Иван Рилски. Той

На 19 октомври почитаме паметта на св. Иван Рилски. Той е считан за най-великия български светец и аскет, небесен покровител и настойник на българския народ.

Всеки същински набожен, докоснал се до топлината на Йоан Рилски, ще получи това, което му липсва.

Самият Иван Рилски от рано демонстрира святост.

Докосвайки се до него, хората непрестанно ставали очевидци на знамение. Мил и радушен по темперамент, Йоан Рилски освен им давал заслон през нощта, само че и с наслада ги хранел, утешавал, изцелявал от заболявания и даже ги освобождавал от бесове.

Бесовете се тресели и хриптели с разнообразни гласове на няколко метра от къщата на Иван Рилски. Не е изненадващо, че слуховете се предават от уста на уста за чудесата на светеца във всички градове и села.

Интересното е, че доста хора, избавени от светеца, по-късно не желали да се разделят с него и се заселили покрай него. А други даже стават негови възпитаници.

Защо Йоан се назовава Рилски?

Йоан е роден към 876 година в българското село Скрино. Родителите на Йоан били правилни християни на своя Господ. Благодарение на тях бъдещият светец научил за  Божията обич.

След гибелта на родителите си Йоан незабавно раздал цялото си имущество на бедните и нуждаещите се. Самият той, облечен единствено в кожени облекла, отишъл в най-близкия манастир в Осоговската планина, където първо станал послушник, а по-късно и духовник.

И той толкоз доста се влюбил в монашеския живот, че му се отдал с цялата откровеност и жар на нежната си душа. А когато аскетичният дух се развил, Йоан решил да отиде на уединени места.

По-конкретно, той се заселил територията на Рила в дълбока пещера, „ където слънцето не гледало надолу, нито вятър духал и единствено еидн ангел прихождал при него “. И по този начин, живеейки в непрекъснат пост и молебствия към Господа, не давайки нито отдих, нито отмора на тялото си, той прекара дванадесет години в цялостни ограничения.

Разбойници нападнали преподобния

Един ден разбойници прогонили отец Йоан от първото му усамотение. След скитничество в планината евентуално се заселил в хралупата на голям дъб.

Тогава монахът смирено отишъл надълбоко в пустинята, където няма хора и животни, където царува цялостна тишина. Небето му послужи като прикритие, а хралупата на дървото стана леговище. Там той добродушно понасяше всички неволи на живота. Така Рилската пустиня става негов страж и избавител за дълго време.

Как хората разбрали за положителния Йоан Рилски

Един ден пастирит търгнали след овцете си, които се втурнали в територията на старейшината. Но пред дървото му те ненадейно спрели като покосени. Ами отец Йоан? Той поздрави сърдечно всички.

„ Дойдохте тук гладни – накъсайте си от моя грах и го изяжте “, споделил той. Отец Йоан говорел толкоз доста за прелестния си грах, че било невероятно да се откаже такова наслаждение.

В същото време Йоан Рилски въздиша с трогване, че тези земни плодове са благословени от Всевишния Господ и са предопределени за хранене единствено тук – на това място.

Един от овчарите обаче не му повярвал и откраднал граха. Занесъл го у дома, отворил пашкулите – и какво? Вътре не видял нито едно грахово зърно. 

След като се сбогували с отшелника, пастирите разказали на хората за него. И страдащи хоразапочнали да се стичат към него. Някои за разтуха, други за излекуване и молебствия. И старецът помагал на всички.

Така, под духовните грижи на монаха, към 930-935 година в Рилската пустиня поражда манастир. Това място се намира на един час пешком от настоящия Рилски манастир и в този момент се назовава „ остарялата обител ” или „ остарялата бързица ”.

Как си отишъл от живота Йоан Рилски?

Когато си тръгваше, създателят на манастира завещал на братята да се пазят от светските удоволствия, да учат закона Господен „ денонощно “, без да остават бездейни. Занимавайте се с четене на свещените трудове, просвещавайте хората, „ утвърждавайте ги във вярата и ги наказвайте да изоставят неуместните езически традиции и зли нрави “.

Верни на завета на своя преподавател, монасите от Рилската обител проповядват словото Божие на българския народ и правят просветна активност, като основават там учебни заведения и книгоиздателска активност.

Почитайки монаха, той придвижва уважението си към неговия манастир. Хората идвали всеобщо. И дружно с притока на поклонници, благосъстоянието на манастира нараствало.

На 18 август 946 година, на 70-годишна възраст, духовник Йоан се отдалечил при Господа и бил заровен на мястото на великите си подвизи. Подвижникът Рилски приписва всички знамения и чудеса, които се случват посредством него, на Божията берекет, а не на силата на неговата молитва.

Но колкото повече се смирявал, толкоз повече Господ го прославял. Мощите на светеца останали нетленни и благоуханни били открити и открити за всеобщо поклонение и респект. Славата на светия живот на светеца не умряла с неговата смърт; починалият в светост популярен подвижник става уважаван освен в покрайнините на Рилската обител, само че и в цяла България.

В смутното време на битката на България с Византия, към 980 година, духовник Йоан Рилски се явил във привидение на учениците си, като заповядал да пренесат мощите му от родната Рилска обител в Средец (София), където е избягал българският патриарх Дамян.

След като отворили ковчега, учениците намерили тялото на Йоан цяло и нетленно, излъчващо благовоние. Те го пренесли с чест в град Средец и го сложили в църквата „ Св. евангелист Лука “.

По-късно на това място била основана красива черква на името на св. Йоан и в нея били положени честните му мощи, от които произтичали чудесни изцеления.

Богохулствал против монаха и мълчалив

През 1183 година унгарският крал Бела II, по време на поход против гърците, взема ковчега с мощите на св. Йоан дружно с други съкровища от Средец и го придвижва в столицата си Остергом.

Архиепископът на Остригомски се усъмнил в светостта на светеца, като споделил, че не познава светеца, „ не се загатва в писанията “, и смелият му език ненадейно изтръпнал.

Като схванал, че повода за онемяването му е, че той е похулил светеца, архиепископът се втурнал към ковчега на светеца и като паднал до него, целунал честните му мощи, молейки амнистия за виновността си.

Божият светец Йоан скоро чул молитвата на архиепископа и отвърнал на речта му. След като получи излекуване, архиепископът със сълзи изповядал пред всички прегрешението си пред светеца и популяризирал Бога и възвеличил Неговия светец Йоан.

Лишени от великата реликва, сърцата на всички благочестиви българи се изпълнли с дълбока тъга и Господ ги благословил с благосклонност: през 1187 година, по време на въстанието в Търново, унгарският крал, захласнат от боязън от наказване от Господ за разрушаването на светинята, украсил светилището на св. Йоан със сребро и злато и като целунал мощите му, с огромна чест върнал мощите на светеца в Средец (София).

На 1 юли 1469 година светите мощи на св. Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир, където почиват и до през днешния ден, оказвайки плодородна помощ на всички вярващи.