19 октомври: Изстрелът, който доведе до Петричкия инцидент
На 19 октомври 1925 година избухва гръцко-българският пограничен спор, останал в историята като Петричкия случай – събитие, което за малко време обостря връзките сред двете прилежащи страни и слага Балканите пред ново напрежение в междувоенния интервал.
Инцидентът стартира, когато гръцки боец навлиза в българска територия и след предизвестие е убит в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се пробват да приберат тялото и стартира престрелка.
Готвещият се за избори деспот в Гърция военачалник
Теодорос Пангалос употребява случая, разпалва националистическа нервност в страната и на 22 октомври 1925 го., без да афишира война, заповядва на 6-а гръцка дивизия, ситуирана край Сяр, да нахлуе в България .
Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 км и навлизат на 10 – 12 км в страната, завземат 10 български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.
Гърците нападат и град Петрич, само че са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от Вътрешна македонска революционна организация, които наброяват към 4000 бойци.
След героична опозиция на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, похитен добитък, убити почтени хора, разпиляна селскостопанска годишна продукция. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на случая са над 120 убити бойци. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 бойци и 1 офицер, 4 полицаи доброволци и 10 мирни локални поданици.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение .
Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които преди малко са постигнали съглашение на конференцията в Локарно, за прекъсване на гръцкото настъпление.
Чуждестранните репортери, изключително Рубен Маркъм, разказват грабежите, палежите и убийствата, породени от гръцките войски. Обществото на народите назначава интернационална анкетна комисия, която на място проверява аргументите за спора.
След три седмици изследване на ситуацията и обиколка из местата на случая анкетната комисия на Ръмболд приготвя отчет от 15 страници, който показва пред Съвета на народите. В него гръцкото навлизане е несъмнено като голословно. Гръцкото държавно управление е отговорно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение.
Битката при Зама
На този ден през 202 година пр.н.е. се разиграва решаващата борба при Зама, която слага завършек на Втората пуническа война и трансформира хода на античната история. На бойното поле се срещат две от най-големите военни сили на античността – римските легиони, командвани от Сципион Африкански, и нахлуващата картагенска войска под управлението на именития Ханибал Барка.
След съвсем 17 години на непрекъснати спорове сред Рим и Картаген, борбата при Зама се оказва решаваща. Ханибал, който до този миг е носил многократни победи в Италия и е считан за несломим пълководец, се изправя против добре квалифицираната и дисциплинирана римска войска. Сципион, изучил тактиката на своя съперник, вкарва нови бойни обединения и употребява дейно римската кавалерия, която съумява да обърка слоновете, употребявани от Картаген.
След тежки конфликти и стратегически маневри, римските легиони нанасят тежко проваляне на картагенците .
Ханибал е заставен да отстъпи и това слага завършек на упоритостите на Картаген да господства в Средиземноморието. Победата при Зама освен укрепва Римската република като водеща мощ в района, само че и утвърждава Сципион Африкански като един от най-великите военни командири на античността.
След борбата Картаген е заставен да одобри тежки мирни условия, в това число обилни военни и финансови контрибуции, което фрапантно понижава въздействието на града-държава. Рим от своя страна излиза като неоспорим хегемон в Западното Средиземноморие.
Още събития на 19 октомври:
1812 година – Наполеон I с френската войска се отдръпва от Москва.
Родени:
1862 година – роден е френският откривател Огюст Люмиер1897 година – роден е българският бунтовник Владо Черноземски
Починали:
1937 година – умира новозеландският физик, Нобелов лауреат Ърнест Ръдърфорд1967 година – умира българският авиоинженер Асен Йорданов
Инцидентът стартира, когато гръцки боец навлиза в българска територия и след предизвестие е убит в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се пробват да приберат тялото и стартира престрелка.
Готвещият се за избори деспот в Гърция военачалник
Теодорос Пангалос употребява случая, разпалва националистическа нервност в страната и на 22 октомври 1925 го., без да афишира война, заповядва на 6-а гръцка дивизия, ситуирана край Сяр, да нахлуе в България .
Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 км и навлизат на 10 – 12 км в страната, завземат 10 български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.
Гърците нападат и град Петрич, само че са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от Вътрешна македонска революционна организация, които наброяват към 4000 бойци.
След героична опозиция на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, похитен добитък, убити почтени хора, разпиляна селскостопанска годишна продукция. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на случая са над 120 убити бойци. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 бойци и 1 офицер, 4 полицаи доброволци и 10 мирни локални поданици.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение .
Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които преди малко са постигнали съглашение на конференцията в Локарно, за прекъсване на гръцкото настъпление.
Чуждестранните репортери, изключително Рубен Маркъм, разказват грабежите, палежите и убийствата, породени от гръцките войски. Обществото на народите назначава интернационална анкетна комисия, която на място проверява аргументите за спора.
След три седмици изследване на ситуацията и обиколка из местата на случая анкетната комисия на Ръмболд приготвя отчет от 15 страници, който показва пред Съвета на народите. В него гръцкото навлизане е несъмнено като голословно. Гръцкото държавно управление е отговорно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение.
Битката при Зама
На този ден през 202 година пр.н.е. се разиграва решаващата борба при Зама, която слага завършек на Втората пуническа война и трансформира хода на античната история. На бойното поле се срещат две от най-големите военни сили на античността – римските легиони, командвани от Сципион Африкански, и нахлуващата картагенска войска под управлението на именития Ханибал Барка.
След съвсем 17 години на непрекъснати спорове сред Рим и Картаген, борбата при Зама се оказва решаваща. Ханибал, който до този миг е носил многократни победи в Италия и е считан за несломим пълководец, се изправя против добре квалифицираната и дисциплинирана римска войска. Сципион, изучил тактиката на своя съперник, вкарва нови бойни обединения и употребява дейно римската кавалерия, която съумява да обърка слоновете, употребявани от Картаген.
След тежки конфликти и стратегически маневри, римските легиони нанасят тежко проваляне на картагенците .
Ханибал е заставен да отстъпи и това слага завършек на упоритостите на Картаген да господства в Средиземноморието. Победата при Зама освен укрепва Римската република като водеща мощ в района, само че и утвърждава Сципион Африкански като един от най-великите военни командири на античността.
След борбата Картаген е заставен да одобри тежки мирни условия, в това число обилни военни и финансови контрибуции, което фрапантно понижава въздействието на града-държава. Рим от своя страна излиза като неоспорим хегемон в Западното Средиземноморие.
Още събития на 19 октомври:
1812 година – Наполеон I с френската войска се отдръпва от Москва.
Родени:
1862 година – роден е френският откривател Огюст Люмиер1897 година – роден е българският бунтовник Владо Черноземски
Починали:
1937 година – умира новозеландският физик, Нобелов лауреат Ърнест Ръдърфорд1967 година – умира българският авиоинженер Асен Йорданов
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ