Денят, който промени световния ред: 19 март 2003 г. – започва войната в Ирак
На 19 март 2003 година стартира една от най-противоречивите и значими войни в актуалната история – войната в Ирак . Това е миг, който ще бъде запомнен поради необятното интернационално напрежение и разногласията по отношение на правомерността на военната намеса. Войната в Ирак, известна още като Втората война в Персийския залив, стартира през март 2003 година и продължава до декември 2011 г.
Какво докара до войната в Ирак?
Претенции за оръжия за всеобщо заличаване
Основната причина за нашествието в Ирак беше изказванието на Съединените щати и Англия, че режимът на Саддам Хюсеин има оръжия за всеобщо заличаване (ОМУ). Според отчети на разузнаването, Ирак имал налични химически и биологични оръжия, които можели да бъдат употребявани против западните народи или да попаднат в ръцете на терористи. На 17 март президентът на Съединени американски щати Джордж Буш насочва ултиматум към Саддам Хюсеин да напусне страната в границите на 48 часа, заплашвайки с военна инвазия. Тази тирада бележи кулминационната точка на месеци дипломатически старания за отбягване на спора.
Връзка с тероризма и офанзивите от 11 септември 2001 година
Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш и неговата администрация също твърдяха, че режимът на Саддам Хюсеин има връзки с интернационалния тероризъм, в това число вероятни връзки с " Ал Кайда ". Това беше част от по-широката „ война против тероризма “, която стартира след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година Съединените щати желаеха да предотвратят вероятно потребление на ОМУ от терористи, а нападението против Ирак се възприемаше като част от битката против световния тероризъм.
Много анализатори показват и геополитическите ползи на Съединени американски щати, свързани с надзор над значими запаси като нефта в района. Ирак има едни от най-големите нефтени ресурси в света, и макар че формалната версия за нашествието беше обвързвана с сигурността на света, икономическите фактори също не трябва да се подценяват.
Начало на военната намеса
На 19 март 2003 година, в 21:00 ч. по източно американско време, президентът Джордж Буш разгласи началото на военни дейности против Ирак. Под името „ Операция Иракска независимост “, стартира въздушна акция, последвана от наземна инвазия. Много от страните в интернационалната общественост, в това число Франция и Германия, не поддържаха военната интервенция, което докара до разриви в НАТО и Организация на обединените нации.
Военните дейности започнаха с интензивни въздушни удари против иракски цели, в това число против столицата Багдад. Целта беше да се унищожат основни стратегически и военни уреди на режима на Саддам Хюсеин. Много специалисти чакаха да бъде даден сериозен отпор, само че в границите на няколко седмици съдружните сили съумяха да преминат и да заемат забележителна част от страната.
Какви бяха следствията от войната в Ирак?
Смърт и опустошение
Войната докара до хиляди починали и ранени, както измежду военнослужещите, по този начин и измежду цивилното население. Въпреки бързата победа на съдружните сили, Ирак беше оставен в положение на безпорядък, с разрушена инфраструктура, изострени религиозни и етнически спорове и съществени филантропични последствия.
Обезглавяването на режима на Саддам Хюсеин
След рухването на Багдад, режимът на Саддам Хюсеин беше свален и самият Хюсеин беше задържан през декември 2003 година След правосъден развой, той беше наказан на гибел и екзекутиран през 2006 година Въпреки това, рухването на властническия режим не докара до мир и непоклатимост в Ирак, а в противен случай – започва нов интервал на принуждение и революция.
Политическа неустойчивост и радикализация
Войната в Ирак сътвори условия за напредък на радикални терористични групировки като " Ислямска страна " (ISIS), които съумяха да се възползват от политическата неустойчивост и да разширят въздействието си в района. Въпреки напъните за възобновяване на страната, Ирак продължи да страда от терористични офанзиви и вътрешни спорове.
Международна реакция и завещание
Разделение в интернационалната общественост
Войната в Ирак докара до съществени различия измежду страните от интернационалната общественост. Докато Съединени американски щати и Англия поддържаха интервенцията, доста други страни, в това число Франция и Германия, остро подлагаха на критика нашествието и обявиха, че тя не е подкрепена от интернационалното право. Въпреки неналичието на позволение от Организация на обединените нации, Съединени американски щати взеха решение да подхващат военни дейности едностранно, което докара до съществени дипломатически последици.
Дългосрочни последствия за Близкия изток и международната сигурност
Последиците от войната в Ирак се усещат и до през днешния ден. Близкият изток остава неустойчив, а районните спорове и терористични групи не престават да провокират световно безпокойствие. Много критици на нашествието считат, че тя е довела до непредвидени и разрушителни резултати, които към момента засягат света.
Войната в Ирак промени хода на историята. Независимо от декларираните цели за попречване на закани от оръжия за всеобщо заличаване и тероризъм, следствията от военната намеса включват разрушени страни, продължаваща неустойчивост и нови закани за световната сигурност.
Денят 19 март 2003 година ще остане в историята като един от основните моменти, които образуваха бъдещето на Близкия изток и на интернационалната политика.
Какво докара до войната в Ирак?
Претенции за оръжия за всеобщо заличаване
Основната причина за нашествието в Ирак беше изказванието на Съединените щати и Англия, че режимът на Саддам Хюсеин има оръжия за всеобщо заличаване (ОМУ). Според отчети на разузнаването, Ирак имал налични химически и биологични оръжия, които можели да бъдат употребявани против западните народи или да попаднат в ръцете на терористи. На 17 март президентът на Съединени американски щати Джордж Буш насочва ултиматум към Саддам Хюсеин да напусне страната в границите на 48 часа, заплашвайки с военна инвазия. Тази тирада бележи кулминационната точка на месеци дипломатически старания за отбягване на спора.
Връзка с тероризма и офанзивите от 11 септември 2001 година Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш и неговата администрация също твърдяха, че режимът на Саддам Хюсеин има връзки с интернационалния тероризъм, в това число вероятни връзки с " Ал Кайда ". Това беше част от по-широката „ война против тероризма “, която стартира след терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година Съединените щати желаеха да предотвратят вероятно потребление на ОМУ от терористи, а нападението против Ирак се възприемаше като част от битката против световния тероризъм.
Много анализатори показват и геополитическите ползи на Съединени американски щати, свързани с надзор над значими запаси като нефта в района. Ирак има едни от най-големите нефтени ресурси в света, и макар че формалната версия за нашествието беше обвързвана с сигурността на света, икономическите фактори също не трябва да се подценяват.
Начало на военната намеса
На 19 март 2003 година, в 21:00 ч. по източно американско време, президентът Джордж Буш разгласи началото на военни дейности против Ирак. Под името „ Операция Иракска независимост “, стартира въздушна акция, последвана от наземна инвазия. Много от страните в интернационалната общественост, в това число Франция и Германия, не поддържаха военната интервенция, което докара до разриви в НАТО и Организация на обединените нации.
Военните дейности започнаха с интензивни въздушни удари против иракски цели, в това число против столицата Багдад. Целта беше да се унищожат основни стратегически и военни уреди на режима на Саддам Хюсеин. Много специалисти чакаха да бъде даден сериозен отпор, само че в границите на няколко седмици съдружните сили съумяха да преминат и да заемат забележителна част от страната.
Какви бяха следствията от войната в Ирак? Смърт и опустошение
Войната докара до хиляди починали и ранени, както измежду военнослужещите, по този начин и измежду цивилното население. Въпреки бързата победа на съдружните сили, Ирак беше оставен в положение на безпорядък, с разрушена инфраструктура, изострени религиозни и етнически спорове и съществени филантропични последствия.
Обезглавяването на режима на Саддам Хюсеин
След рухването на Багдад, режимът на Саддам Хюсеин беше свален и самият Хюсеин беше задържан през декември 2003 година След правосъден развой, той беше наказан на гибел и екзекутиран през 2006 година Въпреки това, рухването на властническия режим не докара до мир и непоклатимост в Ирак, а в противен случай – започва нов интервал на принуждение и революция.
Политическа неустойчивост и радикализация
Войната в Ирак сътвори условия за напредък на радикални терористични групировки като " Ислямска страна " (ISIS), които съумяха да се възползват от политическата неустойчивост и да разширят въздействието си в района. Въпреки напъните за възобновяване на страната, Ирак продължи да страда от терористични офанзиви и вътрешни спорове.
Международна реакция и завещание
Разделение в интернационалната общественост
Войната в Ирак докара до съществени различия измежду страните от интернационалната общественост. Докато Съединени американски щати и Англия поддържаха интервенцията, доста други страни, в това число Франция и Германия, остро подлагаха на критика нашествието и обявиха, че тя не е подкрепена от интернационалното право. Въпреки неналичието на позволение от Организация на обединените нации, Съединени американски щати взеха решение да подхващат военни дейности едностранно, което докара до съществени дипломатически последици.
Дългосрочни последствия за Близкия изток и международната сигурност Последиците от войната в Ирак се усещат и до през днешния ден. Близкият изток остава неустойчив, а районните спорове и терористични групи не престават да провокират световно безпокойствие. Много критици на нашествието считат, че тя е довела до непредвидени и разрушителни резултати, които към момента засягат света.
Войната в Ирак промени хода на историята. Независимо от декларираните цели за попречване на закани от оръжия за всеобщо заличаване и тероризъм, следствията от военната намеса включват разрушени страни, продължаваща неустойчивост и нови закани за световната сигурност.
Денят 19 март 2003 година ще остане в историята като един от основните моменти, които образуваха бъдещето на Близкия изток и на интернационалната политика.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ