Филмовото наследство на Тони Скот
На 19-и август 2012-а година, Тони Скот паркира автомобила си на моста „ Винсънт Томас “. Режисьорът на редица паметни холивудски заглавия оставя автомобила си, записка и по-късно прекрачва перилата. Според свидетел, Тони не се поколебал да скочи. Малко по-късно и бреговата защита на Лос Анджелис ще откри тялото, до момента в който в колата ще открият прощално писмо, адресирано до фамилията. Едва през октомври ще има изясненост, че в тялото на холивудския талант се крият миртазапин и есзопиклон – двете са известни с причиняването на суицидни мисли. През ноември, братът Ридли Скот ще признае, че Тони се е борил с рак прекомерно дълго време, а неговото семейство предпочело да резервира всичко това в загадка. Филмографията на Тони Скот е извънредно богата – от филми като „ Топ Гън “ до „ Дни на тътнеж “, „ Ченгето от Бевърли Хилс “, „ Истински романс “ и още доста други.
Възпитаникът на Кралския лицей по изкуства е съумял да сътвори изключителни произведения през годините. От всички отличени ленти ще откриете филм, където почеркът на господин Скот наподобява като образна история, която никой различен не е посмял да направи.
През 1987-а година излиза филм с името „ Мъж под прицел “. Потенциален режисьор на лентата трябвало да бъде Тони Скот, само че вместо да се занимава с „ Мъж под прицел “, Тони взема решение да се занимава със фотосите на „ Топ Гън “ – също така, никой не желал да повери тъкмо този филм на младок без никакъв необикновен опит. Само 20 години по-късно, режисьорът ще получи втори късмет. Узрял в допълнение и със сериозен взор към киното, Скот стартира да реди комплициран пъзел, който през днешния ден също старее задоволително добре в библиотеките на филмовите критици.
Макар и историята от време на време да губи връзката или по днешните критерии да не наподобява чак толкоз съвършена, би трябвало да отбележим едно друго качество – превзема бързо. Тайната зад триумфа, макар облагата от 130 милиона $ (за сметка на бюджет от 70 милиона долара) е фактът, че Тони Скот е работил с всички артисти и още по-важното, актьорите несъмнено са обожавали да гледат по какъв начин се случва магията. Дензъл Уошингтън, Дакота Фанинг, Кристофър Уолкън и Мики Рурк са взели участие с огромно наслаждение в проектирането на съвършенството, дирижирано от този режисьор.
Критиците споделят, че в този филм можете да видите персоналните демони на господин Скот да се прокрадват по лентата. Всяка сцена наподобява не толкоз съвършена, снимана под чудноват ъгъл, само че надлежно не можете да си обясните за какво продължавате да гледате този филм. Запазената марка на Тони Скот е тъкмо това – всичко стартира леко и умерено, като че ли кани фена да се настани по-удобно за слеващите няколко часа, в които ще мине през въртележката на възприятията си.
В случая с „ Мъж под прицел “, някои подиуми няма да имат връзка, най-малко не и на първо четене, само че това е магията на киното – всяка една е просто част от по-голямата картина и едвам на края ще може да се види приключена.
Това е историята на Тони Скот, за разлика от брат си, той в никакъв случай не се е стремял да направи филмите за премия Оскар.Портфолиото на Тони с премиите е като че ли непретенциозно, не е съумял да продуциира лентата, която да накара света да скандира името му, с цел да получи златната статуетка, а като че ли не това е била задачата. Фокусът е в основаването на изкуство, което да забавлява, впечатлява и приковава фена. И щом човек като Брайън Хелгеланд стартира скрипта, няма какво повече да чакаме. Впрочем, през същата година (1987-а), Брайън влиза във видеотеката (същата, в която в миналото работил Тарантино) и попитал кой е най-хубавият филм. Касиерът го насочил към първата версия на „ Мъж под прицел “.
20 години по-късно, индивидът ще напише сюжета за малко по-различен и доста по-добър филм. Историята, колкото и тривиална да звучи за днешното време, ни придвижва в обувките не някогашен командос, нает за бодигард на малко момиченце. В книгата, от където се извлича напълно нов филм, основният воин Крийси (Дензъл Уошингтън), би трябвало да демонстрира своите свидни белези от войните, неприятните срещи с алкохола и тежката меланхолия. Пресъздаването на прочувствено положение е много мъчно, изключително откакто създателят на книгата преразказва историята по-скоро в главата на героя, където се случват доста съдбоносни решения. Ето за какво и началото на кино лентата е постепенно, сцените са размазани, от време на време прекомерно безцветни, различен път прекомерно осветени, мигове на черно-бяло кино и още доста други.
Той запълва тези празнини в сюжета и прави преход от сцена в сцена, без да форсира дейностите, усеща се гладко встъпление в другояче бързите темпове на кино лентата. Самият Дензъл е поканен да взе участие, до момента в който чака пред кабинета на доктора. Там се срещат с Тони. Уошингтън признава, че е бил изтощен от киното, към този момент не желал да снима филми, мисли за пенсиониране. Скот взима чартърен тъкмо тази незаинтересованост, с цел да сътвори воин, който като че ли всички познаваме и виждаме. Когато питат Тони, за какво втората част във кино лентата е толкоз натъпкана с принуждение, той дава отговор „ Помислих си какво бих направил, в случай че моите деца бъдат нападната и сцените се подредиха незабавно. “.
И в случай че те са завладяващи, какво да приказваме за музикалното оформление? Понякога чувате тиха, даже шепнеща испанска китара, различен път се прокрадва ария като „ Clair de Lune “, преди да се разнесат писъците и дисплеят да се покрие още веднъж с експанзия. Използваме този филм за образец, тъй като в него можете да видите най-вече и допустимо най-хубавото от Тони Скот. За още по-сериозна далавера, можем да сравним края на основния воин с края на режисьора.
И двамата ще минат по моста, само че като че ли в никакъв случай не слизат от него. Разбира се, в случай че в този момент решите да претърсите торентите и да откриете „ Мъж под прицел “, предлагаме да не се привързвате доста към концепцията – такива повече няма да има. Дисни прави римейк след римейк, даже не се пробва да сътвори нов филм. Компютърните резултати са на всички места, до момента в който за снимането на този филм са търсени остарели видео камери, които да придадат по-голяма достоверност. 7 години по-късно, още не можем да открием еквивалент на филм, изработен с сходна класа. Холивуд измести рисковете и преследването на положителният филм за сметка на блокбъстърите, като че ли към този момент не е значимо каква история ще гледаме, стига да е напомпана с бензин, детонации и няколко дебилни реплики. Тони Скот беше друга кино вяра и за жал – изгубена такава.
