На 19 февруари коленичим отново пред паметника на Левски в

На 19 февруари коленичим още веднъж пред паметника на Левски в центъра на София. Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой на времето не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите, монах и герой против корупцията, както в този момент е съвременно да го назовем, без самият да е подкупен.

Васил Левски е хванат на 27 декември 1872 година при Къкринското ханче. И до през днешния ден не е потвърдено кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого тъкмо са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски построява отбраната си на основите на правата на християните съгласно турския Хатихумаюн, с цел да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в империята. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания. Смъртната присъда е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година Процесът приключва, а съгласно историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя. 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година, само че обичайно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години. /БГНЕС