Катя Зографова представя 19-тата си книга Фани Попова-Мутафова – житие и страдание
На 19 априлот 17.00 ч. в Читалня „ Д-р Петър Цончев “ на Република България „ Априлов-Палаузов “ писателкатаКатя Зографоваще показа 19-тата си книга " Фани Попова-Мутафова – житие и страдалчество ".
Според Зографова това е„ тежка и доста почтена документална книга “. Съдбата на Фани Попова-Мутафова е мъчителна и превратна, тя е„ единствената жена, наказана от Народния съд...Това, което е най-важното –независимо от всички нейни тегобипочти на лимита на човешките благоприятни условия, които претърпява, Фани Попова-Мутафованикога не изпуска перото. Продължава да написа и доживява креативно възкресениепрез 60-те години на 20-и век.Нейните популярни исторически романи още веднъж биват преиздадени, освен това в доста огромни тиражи... "
Изследователката е прегледала голям масив от документи – тя прави следствие в архивите на Народния съд и Комисията по досиетата. В резултат на изследователската й работа за пръв път в книгата Катя Зографова споделя за втория арест на Попова-Мутафова през 1951 година и за подправеното обвиняване за основаване на незаконна организация „ В. Левски “. Като създател Фани Попова-Мутафова екласик на историческата ни белетристика.Според Зографова ориста й би могла да бъде съпоставена със орисите на нобеловия лауреат Кнут Хамсун, на Езра Паунд, с всички тези огромни писатели, които са били увлечени от хрумвания, оказали се пагубни за човечеството, каквато е националсоциалистическата концепция да вземем за пример.
Катя Кузмова-Зографова е български книжовен историк и човек, на който изискуем едни от най-задълбочените и забавни произведения за бележити дами в българската история и литература. за издирването и шерването с читателя на малко известни обстоятелства от техния живот и креативно дело...
Катя Зографова е родена в Панагюрище. Завършва българска лингвистика, а през 1989 година печели конкурс и стартира работа в Националния книжовен музей в София. Дългогодишен шеф на къща-музей „ Никола Вапцаров “ (от 2002 до 2009 година и още веднъж от 2016 година до днес), а в интервала 2010 - 2016 година е шеф на Националния книжовен музей.
Има над 600 изявления в печатните медии. Участва в основаването на над 40 научно-изследователски сборници, сформира книги, написа за български писатели, художници, исторически персони. Участник и съветник в документални филми заЕлисавета Багряна,Иван Ненов,Никола Вапцаров, Яворов, Димчо Дебелянов, за знаковите исторически „ литературни “ места на София, за кафе-сладкарница „ Цар Освободител “ да вземем за пример... Книгата й „ Многоликата българка “ е отличена с националната премия „ Блага Димитрова “. През 2015 година е удостоена с премията за литературна рецензия „ Нешо Бончев “ и със златна монета „ Писменост “ на Съвета на европейската научна и културна общественост. Тази година бе оповестена за „ Най-четен създател на биографични книги “ за 2022 година съгласно годишните награди на Столична библиотека. Тя носи званието „ Творец на Панагюрище “.
Книгите й са многочислени – „ Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература) “ 1996; „ Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта ” 2001; „ Интелектуалецът Емануил Попдимитров “ 2001; „ Орчо челник или преображенията на българското геройство “ 2006; „ Многоликата българка. Забележителни дами от Възраждането да наши дни “ 2006; „ Любовен списък “ 2007; „ Забравеният възрожденец Динко Зограф “ 2008; „ Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага) “. 2009; „ Неканоничният Вазов “. 2011; „ Жените в Априлското въстание “. 2011; „ Играещата със стихиите. Елисавета Багряна “. 2013; „ Панихида за Яворовъ. Култът „ Яворов “ “. 2013; „ Знаменити. Забравени. Забранени “. 2015; „ Българската авантюра на Весна Парун “. 2016; „ Словозографии “. 2017; „ Световете на Яворов “. 2019 и 2023; „ Хроники на Вазовия жанр “. 2020; „ Бележити дами на/за България. От Кера Тамара до Петя Дубарова “. 2022.
Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, британски, полски, гръцки и съветски език.Членува вСъюза на българските писатели.
Документалният филм „ Фани Попова-Мутафова “, който също ще бъде показан на 19 априли е част от събитието на Габровската районна библиотека продължава традиция, прекратена през 90-те години на предишния век, когато режисьорът Дора Ангелова и проф. Петър Петров основават документалната поредица„ Неповторимото “. Филмовата поредност връща загатна за персони от предишния век, оставили ярка културна следа в нашата история. Работата им е прекратена, само че 30 години по-късно тя е възобновена от младеж – това е Христо Йоцов, възпитаник от 12. клас в НГДЕК „ Св. Константин-Кирил Философ “ в София.
Филмът „ Фани Попова-Мутафова “разказва за пъстрия и цялостен с превратности житейски и креативен път на писателката - от цветните гледки на Франция и Италия до мрачните дни на Народния съд. Филмът е основан от креативен екип, измежду който са хора, познавали и работили с Фани Попова, в него намират място спомените на режисьора Павел Павлов, усещанията на Петър Величков от първата им среща и оценката на литературоведа Катя Зографова.
Филмът ни среща с житието на Фани Попова-Мутафова и неговата цел е да поддържа популяризирането на историята на една от най-неповторимите и значими български създатели - дами. „ Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към триумф съдбините му, постоянно би трябвало да падне задушен от клеветата, завистта и омразата на околните, своите люде? “. Така приключва книгата „ Солунският вълшебник “ на Фани Попова-Мутафова. Като ек през времето тази част ще остане да звучи над нашето българско „ племе “...
Според Зографова това е„ тежка и доста почтена документална книга “. Съдбата на Фани Попова-Мутафова е мъчителна и превратна, тя е„ единствената жена, наказана от Народния съд...Това, което е най-важното –независимо от всички нейни тегобипочти на лимита на човешките благоприятни условия, които претърпява, Фани Попова-Мутафованикога не изпуска перото. Продължава да написа и доживява креативно възкресениепрез 60-те години на 20-и век.Нейните популярни исторически романи още веднъж биват преиздадени, освен това в доста огромни тиражи... "
Изследователката е прегледала голям масив от документи – тя прави следствие в архивите на Народния съд и Комисията по досиетата. В резултат на изследователската й работа за пръв път в книгата Катя Зографова споделя за втория арест на Попова-Мутафова през 1951 година и за подправеното обвиняване за основаване на незаконна организация „ В. Левски “. Като създател Фани Попова-Мутафова екласик на историческата ни белетристика.Според Зографова ориста й би могла да бъде съпоставена със орисите на нобеловия лауреат Кнут Хамсун, на Езра Паунд, с всички тези огромни писатели, които са били увлечени от хрумвания, оказали се пагубни за човечеството, каквато е националсоциалистическата концепция да вземем за пример.
Катя Кузмова-Зографова е български книжовен историк и човек, на който изискуем едни от най-задълбочените и забавни произведения за бележити дами в българската история и литература. за издирването и шерването с читателя на малко известни обстоятелства от техния живот и креативно дело...
Катя Зографова е родена в Панагюрище. Завършва българска лингвистика, а през 1989 година печели конкурс и стартира работа в Националния книжовен музей в София. Дългогодишен шеф на къща-музей „ Никола Вапцаров “ (от 2002 до 2009 година и още веднъж от 2016 година до днес), а в интервала 2010 - 2016 година е шеф на Националния книжовен музей.
Има над 600 изявления в печатните медии. Участва в основаването на над 40 научно-изследователски сборници, сформира книги, написа за български писатели, художници, исторически персони. Участник и съветник в документални филми заЕлисавета Багряна,Иван Ненов,Никола Вапцаров, Яворов, Димчо Дебелянов, за знаковите исторически „ литературни “ места на София, за кафе-сладкарница „ Цар Освободител “ да вземем за пример... Книгата й „ Многоликата българка “ е отличена с националната премия „ Блага Димитрова “. През 2015 година е удостоена с премията за литературна рецензия „ Нешо Бончев “ и със златна монета „ Писменост “ на Съвета на европейската научна и културна общественост. Тази година бе оповестена за „ Най-четен създател на биографични книги “ за 2022 година съгласно годишните награди на Столична библиотека. Тя носи званието „ Творец на Панагюрище “.
Книгите й са многочислени – „ Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература) “ 1996; „ Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта ” 2001; „ Интелектуалецът Емануил Попдимитров “ 2001; „ Орчо челник или преображенията на българското геройство “ 2006; „ Многоликата българка. Забележителни дами от Възраждането да наши дни “ 2006; „ Любовен списък “ 2007; „ Забравеният възрожденец Динко Зограф “ 2008; „ Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага) “. 2009; „ Неканоничният Вазов “. 2011; „ Жените в Априлското въстание “. 2011; „ Играещата със стихиите. Елисавета Багряна “. 2013; „ Панихида за Яворовъ. Култът „ Яворов “ “. 2013; „ Знаменити. Забравени. Забранени “. 2015; „ Българската авантюра на Весна Парун “. 2016; „ Словозографии “. 2017; „ Световете на Яворов “. 2019 и 2023; „ Хроники на Вазовия жанр “. 2020; „ Бележити дами на/за България. От Кера Тамара до Петя Дубарова “. 2022.
Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, британски, полски, гръцки и съветски език.Членува вСъюза на българските писатели.
Документалният филм „ Фани Попова-Мутафова “, който също ще бъде показан на 19 априли е част от събитието на Габровската районна библиотека продължава традиция, прекратена през 90-те години на предишния век, когато режисьорът Дора Ангелова и проф. Петър Петров основават документалната поредица„ Неповторимото “. Филмовата поредност връща загатна за персони от предишния век, оставили ярка културна следа в нашата история. Работата им е прекратена, само че 30 години по-късно тя е възобновена от младеж – това е Христо Йоцов, възпитаник от 12. клас в НГДЕК „ Св. Константин-Кирил Философ “ в София.
Филмът „ Фани Попова-Мутафова “разказва за пъстрия и цялостен с превратности житейски и креативен път на писателката - от цветните гледки на Франция и Италия до мрачните дни на Народния съд. Филмът е основан от креативен екип, измежду който са хора, познавали и работили с Фани Попова, в него намират място спомените на режисьора Павел Павлов, усещанията на Петър Величков от първата им среща и оценката на литературоведа Катя Зографова.
Филмът ни среща с житието на Фани Попова-Мутафова и неговата цел е да поддържа популяризирането на историята на една от най-неповторимите и значими български създатели - дами. „ Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към триумф съдбините му, постоянно би трябвало да падне задушен от клеветата, завистта и омразата на околните, своите люде? “. Така приключва книгата „ Солунският вълшебник “ на Фани Попова-Мутафова. Като ек през времето тази част ще остане да звучи над нашето българско „ племе “...
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ