Недостижимият идеал на Апостола
На 18 юли през 1837 година се ражда един от най-смелите и обичани герои на България, който оставя светла следа в националната памет – Васил Левски. Гениален теоретик и бунтовник, пълководец и уредник на българското националноосвободително придвижване през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Той постоянно е именуван " Апостол на свободата " - поради основаната от него мрежа от комитети, които до приготвят въстание за освобождението на България. Наричан е и " Дяконът ", тъй като известно време е бил духовник. Истинската му фамилия е Кунчев, а прякорът Левски получава най-вероятно в българската легия в Белград през 1862, където приятелите му били впечатлени, гледайки по какъв начин той прескача голям трап и възкликнали, че това е " лъвски скок ".
Роден е в Карлово в занаятчийско семейство. Учи в Карловското учебно заведение и две години в Старозагорското учебно заведение. Под въздействие на вуйчо си х. Василий става духовник и дякон с името Игнатий.
През март 1862 година дякон Игнатий захвърля расото и постъпва в Легията на Раковски в Белград, където получава прозвището Левски. След разпускането на легията се завръща в Карлово, учителства в с. Войнягово (1864-1866) и в с. Еникьой, в Добруджа.
През 1867 година Левски отпътува за Влашко и по рекомендация на Раковски става знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която минава по Стара планина до Сърбия. Участва и във Втората българска легия (1867-1868). После се трансферира още веднъж в Румъния и премисля насъбрания опит.
След героичната крах на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година Левски стига до извода, че народът в страната не е квалифициран за въстание, че би трябвало да се сътвори вътрешна революционна мощ. С поддръжката на Димитър Ценович и организацията на „ младите ” подхваща първата си обиколка в България от декември 1968 до февруари 1969 година При втората обиколка от май до август 1869 година Левски към този момент основава първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Калофер, Пловдив, Пазарджик и други
През есента на 1869 година в Букурещ Любен Каравелов и групата на „ младите ” с присъединяване на Васил Левски основават БРЦК (Български революционен централен комитет).
В Румъния Левски не среща задоволително поддръжка на своите хрумвания и по тази причина подхваща независимо своята трета обиколка из Българско от края на май 1870 година и в продължение на година и половина основава ВРО (Вътрешна революционна организация) от комитети в стотици селища на страната.
За управителен център дефинира Ловешкия комитет, наименуван още Привременно държавно управление в България. През 1871 година БРЦК му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. Левски уголемява мрежата в цялата страна и създава идейната платформа на организацията – „ Проектоустав ” или „ Наредба на служащите за освобождението на българския народ ” – най-демократичният революционен документ за това време в Европа.
От 29 април до 4 май 1872 година в Букурещ е свикано първото Общо заседание на БРЦК. Приети са Програма и Устав. Новият БРЦК дефинира Левски за „ Главен деятел в България ”.
Апостолът се завръща в страната и подхваща метаморфоза на ВРО – основава окръжни центрове, загадка поща, загадка полиция и строга революционна дисциплинираност.
Димитър Общи обаче демонстрира безчинство и прави грабеж на турската поща при Арабаконак. Участниците в обира са задържани и съдени. Правят се разкрития и е нанесен удар на тайната организация.
В резултат на тези разкрития Левски получава от Каравелов разпореждане за неотложно въстание, само че е уверен, че моментът не е подобаващ и потегля за Румъния през Ловеч. Предаден най-вероятно от издайници, Апостолът е хванат в Къкринското ханче на 26.12.1872 година
След залавянето му Левски е откаран на първо време в Търново, а след това в София. Той се държи твърдо и самоуверено пред Извънредния съд, който го осъжда на гибел. Апостолът е обесен в София на 06 (18) февруари 1873 година
Като теоретик и практик на революцията Васил Левски прави съвсем самичък това, което след това служи за основа на Априлското въстание и на Освобождението, а демократичните му хрумвания са блян, недостигнат и през днешния ден.
10 от най-емблематичните цитати от писмата на Левски
1. „ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. “
2. „ Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му послужвам до гибел и да работя по националната воля. “
3. „ Целта ни в Българско е приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас дружно за живот и независимост човешка. “
4. „ Чисто националният мъж дава всичко, па и себе си жертва. “
5. „ Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. “
6. „ Гледай националната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! “
7. „ От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои съгласно нас в нашите задружни сили. Против тях не може упорствувам и най-силната буря. “
8. „ Аз съм се заречен на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. “
9. „ Ето близо е към този момент времето да потвърдим на душманите, че българинът не ще бъде към този момент плебей, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите цивилен правила, той в един момент с всичко ще стане на прахуляк и пепел. “
10. „ И ние сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония. “
Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов
„ НАРОДЕ???? “
стр. 115
…А страничката, види се, е мокра…
Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.
Нима е плакал таман той? Жестоко!
Нима е носил тиня – така чист надълбоко?
Той – чистият, с безсълзните очи?
Чия ли тиня – в случай че е тиня? – сребриста
светлее в жълтеникаво факсимиле?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болежка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този зов, разтеглен
в шест букви с питанки най-после? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир „ Народе???? “ И мълчат! Мълчат!
Какъв „ народ “? И кой „ народ “? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
така не съумя от двайсет заптиета
единствения – него – да избави?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи било
една потеря дребна да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!…
За същия… Един от двайсет воден.
Един всред цялостен народ „ заветен “…
От четри страшни питанки прободен,
и през днешния ден кърви духът ми цялостен – „ Народе???? “
Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!
И, грях – не грях, ги изваждам и се кръстя –
под тях, елементарни ми, Боже, лик проличава:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…
А ти, народе мой, и чист, и замърсен,
на това въже го окачи!
Роден е в Карлово в занаятчийско семейство. Учи в Карловското учебно заведение и две години в Старозагорското учебно заведение. Под въздействие на вуйчо си х. Василий става духовник и дякон с името Игнатий.
През март 1862 година дякон Игнатий захвърля расото и постъпва в Легията на Раковски в Белград, където получава прозвището Левски. След разпускането на легията се завръща в Карлово, учителства в с. Войнягово (1864-1866) и в с. Еникьой, в Добруджа.
През 1867 година Левски отпътува за Влашко и по рекомендация на Раковски става знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която минава по Стара планина до Сърбия. Участва и във Втората българска легия (1867-1868). После се трансферира още веднъж в Румъния и премисля насъбрания опит.
След героичната крах на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година Левски стига до извода, че народът в страната не е квалифициран за въстание, че би трябвало да се сътвори вътрешна революционна мощ. С поддръжката на Димитър Ценович и организацията на „ младите ” подхваща първата си обиколка в България от декември 1968 до февруари 1969 година При втората обиколка от май до август 1869 година Левски към този момент основава първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Калофер, Пловдив, Пазарджик и други
През есента на 1869 година в Букурещ Любен Каравелов и групата на „ младите ” с присъединяване на Васил Левски основават БРЦК (Български революционен централен комитет).
В Румъния Левски не среща задоволително поддръжка на своите хрумвания и по тази причина подхваща независимо своята трета обиколка из Българско от края на май 1870 година и в продължение на година и половина основава ВРО (Вътрешна революционна организация) от комитети в стотици селища на страната.
За управителен център дефинира Ловешкия комитет, наименуван още Привременно държавно управление в България. През 1871 година БРЦК му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. Левски уголемява мрежата в цялата страна и създава идейната платформа на организацията – „ Проектоустав ” или „ Наредба на служащите за освобождението на българския народ ” – най-демократичният революционен документ за това време в Европа.
От 29 април до 4 май 1872 година в Букурещ е свикано първото Общо заседание на БРЦК. Приети са Програма и Устав. Новият БРЦК дефинира Левски за „ Главен деятел в България ”.
Апостолът се завръща в страната и подхваща метаморфоза на ВРО – основава окръжни центрове, загадка поща, загадка полиция и строга революционна дисциплинираност.
Димитър Общи обаче демонстрира безчинство и прави грабеж на турската поща при Арабаконак. Участниците в обира са задържани и съдени. Правят се разкрития и е нанесен удар на тайната организация.
В резултат на тези разкрития Левски получава от Каравелов разпореждане за неотложно въстание, само че е уверен, че моментът не е подобаващ и потегля за Румъния през Ловеч. Предаден най-вероятно от издайници, Апостолът е хванат в Къкринското ханче на 26.12.1872 година
След залавянето му Левски е откаран на първо време в Търново, а след това в София. Той се държи твърдо и самоуверено пред Извънредния съд, който го осъжда на гибел. Апостолът е обесен в София на 06 (18) февруари 1873 година
Като теоретик и практик на революцията Васил Левски прави съвсем самичък това, което след това служи за основа на Априлското въстание и на Освобождението, а демократичните му хрумвания са блян, недостигнат и през днешния ден.
10 от най-емблематичните цитати от писмата на Левски
1. „ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. “
2. „ Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му послужвам до гибел и да работя по националната воля. “
3. „ Целта ни в Българско е приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас дружно за живот и независимост човешка. “
4. „ Чисто националният мъж дава всичко, па и себе си жертва. “
5. „ Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. “
6. „ Гледай националната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! “
7. „ От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои съгласно нас в нашите задружни сили. Против тях не може упорствувам и най-силната буря. “
8. „ Аз съм се заречен на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. “
9. „ Ето близо е към този момент времето да потвърдим на душманите, че българинът не ще бъде към този момент плебей, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите цивилен правила, той в един момент с всичко ще стане на прахуляк и пепел. “
10. „ И ние сме хора и желаеме да живеем човешки: да бъдем изцяло свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония. “
Над тефтерчето на Левски
Дамян Дамянов
„ НАРОДЕ???? “
стр. 115
…А страничката, види се, е мокра…
Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.
Нима е плакал таман той? Жестоко!
Нима е носил тиня – така чист надълбоко?
Той – чистият, с безсълзните очи?
Чия ли тиня – в случай че е тиня? – сребриста
светлее в жълтеникаво факсимиле?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болежка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този зов, разтеглен
в шест букви с питанки най-после? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир „ Народе???? “ И мълчат! Мълчат!
Какъв „ народ “? И кой „ народ “? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
така не съумя от двайсет заптиета
единствения – него – да избави?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи било
една потеря дребна да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!…
За същия… Един от двайсет воден.
Един всред цялостен народ „ заветен “…
От четри страшни питанки прободен,
и през днешния ден кърви духът ми цялостен – „ Народе???? “
Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!
И, грях – не грях, ги изваждам и се кръстя –
под тях, елементарни ми, Боже, лик проличава:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…
А ти, народе мой, и чист, и замърсен,
на това въже го окачи!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ