На 18 януари българският народ и православната църква празнуват Атанасовден.

На 18 януари българският народ и православната черква честват Атанасовден. Свети Атанасий Велики е роден в Александрия през 295 година Родителите му били вярващи християни, доста небогати. Затова го оставили на грижата на църквата. Като дребен свети Атанасий видял деца да си играят на свещеници, като едното „ кръщавало “ другото. Тогава Атанасий ги помолил да се причисли към тяхната игра и те го приели. Малкият Атанасий извършил обреда като същински духовник. Архиепископът на Александрия в същото време следил децата от прозореца си и схванал, че на Атанасий му предстоят велики каузи. Взел го под крилото си и го изпратил да учи. Младежът получил солидно обучение, развил блестящи качества и по-късно станал архиепископ.

През целия си живот св. Атанасий се борил с ересите. По време на Първия космополитен събор, откакто оборил съперниците си, бил изпратен в заточение. Като заточеник написал няколко труда, измежду които „ Житие на св. Антоний Велики “, „ За Светата Троица и Светия Дух “, голям брой проповеди и тълкувания на Светото писание. Светецът приключил земния си път на 2 май 373 година

Култът към св. Атанасий Велики и пустинника св. Антоний, който също заслужил правото да бъде именуван популярен, се популяризирал необятно в края на четвърти и началото на пети век и доста храмове от този интервал носят имената на светците.

В националните показа

В българските национални показа св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята при започване на света. На Атанас се паднало да е заповедник на зимните студове и снегове. Такава е античната и първична национална визия, която българите пренесли върху християнския облик на св. Атанасий Велики. Името му, преведено от гръцки език, значи „ вечен “.

Атанасовден в предишното се е считал за средата на зимата. Но тогава зимата като че ли едвам стартира. Студовете към момента са сковали земята, а запасите от дърва за отопление и храна за хората и животните намалявали. Щом превали „ среди зима “ обаче, селяните започвали да преглеждат какъв брой зимнина им е останала и ще стигне ли до пролетта. Старите хора са казвали „ Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне “. Тази сентенция в действителност предупреждавала, че в случай че началото на зимата е било по-меко, следва по-мразовит и сложен свършек на белия сезон.

В българските митове св. Атанас с изключение на стопанин на зимните вихрушки, снеговете и студовете има власт и над зимното слънце. И тези негови „ владения “ дефинират зимното време. То е „ като малко дете “, съгласно националната сентенция: „ Ту плаче, ту се смее, в този момент вали, в този момент слънце грее “. С това предусещане за настъпващия по-топъл сезон е обвързвано и главното национално вярване за Атанасовден. Старите българи вярвали, че на Атанасовден св. Атанас събличал дебелия си кожух и обличал тънка копринена риза. Затова има и сентенция „ Атанас си мина и зимата отпътува “, въпреки да е още „ среди зима “.

Според преданията св. Атанас и св. Антон били братя ковачи. Затова и празниците им са в два следващи дни: 17 януари – Антоновден, и 18 януари – Атанасовден.

В Странджа описват, че св. Атанас решил да изпита хората. Затова в деня преди празника си се облякъл с дрипави и остарели облекла и отишъл в кръчмата. Там били събрани доста хора, които ядели и пиели на отрупани маси. Той седнал в един от ъглите на земята и зачакал да види дали ще му извърнат внимание. Но селяните не го разпознали. След известно време свети Атанас станал, разходил се сред масите, само че хората, като видели просяка, го изгонили от кръчмата. На другия ден светецът се облякъл в най-хубавите златотъкани облекла и отишъл в същата механа. Там били още веднъж същите селяни, които отново ядели и пиели на отрупани трапези. Като видели светеца, всички станали на крайници и почнали да го канят един през различен да седне на тяхната маса. Свети Атанас доста се ядосал на хората, че не познават светостта, а съдят за индивида единствено по облеклата. Оттогава в Странджа е останал обичаят на Антоновден и Атанасовден, в случай че в кръчмата влезе чужд пътешественик, да бъде почерпен с ракия или вино, а двата празника почнали да назовават Беден Атанас и Богат Атанас.

В Тетевенско и Троянско в предишното са вярвали, че на този ден се раждала чумата, по тази причина колели черна кокошка на светеца, че да ги защищити от заболяването и раздавали намазани с мед питки за здраве.


Танц върху жарава в село Българи

Трите следващи празника Антоновден, Атанасовден и Евтимовден – 20 януари, са доста почитани от нестинарите. В предишното се чествали и трите дни от всички, само че през днешния ден обредите са съкратени във времето и всяка общественост чества единствено един от трите празника. В другите нестинарски села в Гърция се чества или Антоновден, или Атанасовден. В България в село Българи от тези три дни се чества единствено Евтимовден, само че по остарял жанр – на втори февруари. Тогава шествие от нестинари и деца, носещи нестинарските икони, предвождано от гайда и барабан, обикаля ритуално село Българи. Хората канят нестинарите и иконите в домовете си, където ги черпят с храна и вино, а те благославят къщите и стопаните. През тези зимни празници нестинарските обреди в Гърция се вършат в затворен тип, в свещените за нестинарите постройки, наречени конаци, и рядко се позволяват външни хора. Там рано сутринта се събират нестинарите, които са потомци на изселници от България. Ако времето разрешава, нестинарите палят огън извън и играят върху жаравата, само че в случай че е неприятно, играят вътре в самия конак, като изкарват жарава от огнището и я разстилат на преднамерено направена за задачата площадка.



В предишното на Атанасовден и на Ивановден старите българи са имали и още един, към този момент позабравен ритуал, наименуван аратлийство или побратимяване. Този ритуал се е правил единствено в доста тежки времена, когато има зараза или апетит. Ако някое семейство е било доста оскъдно или не може да има деца, или те са умрели от някаква болест, тогава това семейство избирало или по-заможно семейство от селището, или такова с доста деца за побратимяване. Избраното семейство не можело да откаже. Избирал се е и кръстник, някой от известните старейшини в селището. Той скрепявал това побратимяване, което се случвало с клетва и три ритуални танца. Първият се наричал „ чепня “ и бил изпълняван единствено от дамите. Те вдигали първо десните си ръце нагоре, долепяли ги с външната страна една до друга и се завъртали в кръг три пъти. След това правели същото, само че с левите ръце и в противоположна посока. Вторият се наричал „ чер пипер “ и се играел единствено от мъжете, като го водел кръстникът с маша в ръката. Накрая взаимно изигравали мълчаното хоро, без музика и ария, като за поддържане на ритъма единствено „ мънкали “ безшумно и малко – мън, мън, мън…



Следвал обредът на същинското побратимяване и произнасянето на клетвата. Кръстникът изваждал от огнището с лемеж (желязната част на плуга, която разорава почвата – бел. ред.) жарава и я поставял пред двамата побратимяващи се мъже. Те отпивали по глътка вино – знак на общата кръв, която щяла да ги свързва. След това си събували десния крайник и го поставяли над жаравата, само че без да я допират. Кръстникът поставял своя десен крайник върху техните и леко натискал краката им надолу, като те произнасяли думите: „ Огънят пари, пари, но свети Атанас пò пари! “.

Това се повтаряло три пъти, като надлежно по отношение на празника се казвало името на светеца – Иван или Атанас. Накрая разчупвали и три обредни хляба, с цел да се свържат родовете им. След това тези две фамилии се считали за побратимени и се наричали аратлии. Семействата си помагали във всичко, децата се отглеждали като общи и даже когато пораснели, нямали право да се женят между тях. Празнували всички празници дружно, като всекидневно по-бедните фамилии ходели на посетители при по-заможните, а за техен настойник се считал светецът, на чийто патронен празник са се побратимили.

Статията е оповестена в Списание 8, бр. 1/2024 г.