На днешния ден е обесен войводата Александър Турунджев
На 18 януари 1905 година на „ Ат пазар “ в Битоля е обесен българският бунтовник и лерински челник на ВМОРО Александър Турунджев, прочут още като Алексо Турундже или Алеко Туранджа.
Той е роден през 1872 година в леринското село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя, през днешния ден Ксино Неро, Гърция. Още напълно млад влиза във ВМОРО и в началото извършва терористични задания. От 1902 година е въстаник при поручик Георги Папанчев, а от юни 1903 година оглавява независима чета в Леринско. Участва в Илинденското въстание и дружно с четата на Михаил Чеков и Георги Попхристов атакуват гарата в Екши Су, където въстават 200 души от локалното население. След погрома на въстанието е измежду дребното ръководители, останали навътре в Македония и взе участие във възобновяване на организационната мрежа в Леринско. Според гръцки източници на 13 май 1904 година убива андартите Вангел Георгиев и Стерьос Волиотис от Сребрено сред Суровичево и село Айтос.
През април 1904 година е предаден от Митре Гинков в село Айтос и е хванат, а през 1905 година е обесен на Ат пазар в Битоля. Гробът му е в гробището в двора на църквата „ Света Неделя “. В биографичен етюд на войводата е включена национална ария за обесването на революционера, пята из Битолско и Леринско: " Дойде поп да го опева, Алексо на попо думаше: Де гиди, дедо духовник, в случай че си сърбин ма`ани се, в случай че си бугарин, ела самичък! ".
тагове александър турунджев челник обесване
Той е роден през 1872 година в леринското село Горно Върбени (Екши Су), тогава в Османската империя, през днешния ден Ксино Неро, Гърция. Още напълно млад влиза във ВМОРО и в началото извършва терористични задания. От 1902 година е въстаник при поручик Георги Папанчев, а от юни 1903 година оглавява независима чета в Леринско. Участва в Илинденското въстание и дружно с четата на Михаил Чеков и Георги Попхристов атакуват гарата в Екши Су, където въстават 200 души от локалното население. След погрома на въстанието е измежду дребното ръководители, останали навътре в Македония и взе участие във възобновяване на организационната мрежа в Леринско. Според гръцки източници на 13 май 1904 година убива андартите Вангел Георгиев и Стерьос Волиотис от Сребрено сред Суровичево и село Айтос.
През април 1904 година е предаден от Митре Гинков в село Айтос и е хванат, а през 1905 година е обесен на Ат пазар в Битоля. Гробът му е в гробището в двора на църквата „ Света Неделя “. В биографичен етюд на войводата е включена национална ария за обесването на революционера, пята из Битолско и Леринско: " Дойде поп да го опева, Алексо на попо думаше: Де гиди, дедо духовник, в случай че си сърбин ма`ани се, в случай че си бугарин, ела самичък! ".
тагове александър турунджев челник обесване
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ