)
Завинаги на 27: Джими Хендрикс - китарата бе неговият живот Новини
На 18 септември през 1970 г от този свят си отива най-великият китарист на всички времена – Джими Хендрикс. Име от плеядата звезди, вечно останали в черния " Клуб 27 ", измежду които са Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Джим Морисън, Ейми Уайнхаус и доста други – велики реализатори, които си отиват от света на 27 години.
Джими Хендрикс е един от най-влиятелните рок музиканти, трансформирали електрическата китара в икона, а себе си – в легенда още приживе. Той обогатява метода на свирене на рок китара с способите на фийдбек, дисторшън и други специфични резултати, сходно на китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху. Именно дълбокото познаване на блус, соул и темп енд блус стилистиката разрешава на Хендрикс да доближи неповторими висоти на звученето и да оформи неповторимия му почерк и характер. Наркотиците обаче са подлите му спътници, а животът му е тъкмо като неговата музика – примес от избликваща гняв и деликатност, от неспокойствие и обезсърчение. " Животът е по-кратък от едно мигване " е жестокото му просветление. През своите 27 години Джими Хендрикс постепенно и безпощадно се отхвърля от фантазиите си. Надеждата му, че нещо може да бъде променено с музика, е попарена. Затова и нееднократно възпламенява на сцената китарата си - огледало на душата му. През 2009 година списание " Тайм " афишира в ранглиста Джими Хендрикс за най-великия китарист на всички времена. От неудържимия му гений ентусиазъм черпят фамозни реализатори като Слаш, Би Би Кинг, Кийт Ричардс, Ерик Клептън. Първият сингъл на Джими е вид на песента " Hey Joe ", която е стилизирана блус ария, написана от Били Робъртс и която по това време е " стандарт " за рок групите. Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните " Purple Haze " и " The Wind Cries Mary ", които дружно с " Hey Joe " са шлагери в музикалните ранглисти. На 3 март 1967 година Хендрикс постъпва в болница поради изгаряне на ръцете, откакто възпламенява китарата си за пръв път в лондонския спектакъл " Астория ". Същата година взе участие в " Monterey Pop Festival ", където дебютира пред американска аудитория. Впечатляващото му показване е запечатано във кино лентата на Д. А. Пенбейкър " Monterey Pop ". По време на осъществяването на " Wild Thing ", той още веднъж възпламенява китарата си. Метафора на горящата му, раздираща се от болката и унищожителната мощ на живота душа. През юли 1970 година свири пред най-голямата си аудитория — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Англия на " Isle of Wight Festival " с Мичъл и Кокс. Тогава Хендрикс показва на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша единствено старите му шлагери. На 6 септември 1970 година е последното му осъществяване онлайн на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където Джими е освиркан от публиката. На реакциите ѝ, под въздействието на опиатите, Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Седмица по-късно на сутринта на 18 септември 1970 година е открит мъртъв в апартамент на хотел „ Samarkand “. Там той прекарва нощта с немската си другарка Моника Данеман и издъхва в резултат на свръхдоза. В чест на именитото музикално завещание на Джими Хендрикс ви сервира щрих от неговите безконечни и мъдри мисли: " Животът е по-кратък от едно мигване. " " Музиката не лъже. Ако нещо би трябвало да се промени на този свят, това може да стане единствено посредством музиката. " " Музиката ме извисява на сцената - това е истината. Това е като че ли, че съм привързан към нея. " " Музиката е моята вяра. " " Не е належащо да пеете за обич от самото начало, с цел да дадете на хората обич. Не би трябвало да натрапвате тези думи от самото начало. " " Когато изгорих моята китара, това беше като жертва. Можете да жертвате единствено нещата, които обичате. А аз обичам моята китара. " " Бил съм подправен толкоз добре, че съм чувал по какъв начин хората повтарят моите неточности. "
" Няма защо да скърбя в предишното си, в случай че несъзнателно съм наранил някого или нещо. " " Ако съм свободен, то е тъй като постоянно работя. "
" Когато силата на любовта надвие любовта към силата, тогава светът ще познае мира. " Снимки: Getty/Images Снимки: Instagram
Джими Хендрикс е един от най-влиятелните рок музиканти, трансформирали електрическата китара в икона, а себе си – в легенда още приживе. Той обогатява метода на свирене на рок китара с способите на фийдбек, дисторшън и други специфични резултати, сходно на китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху. Именно дълбокото познаване на блус, соул и темп енд блус стилистиката разрешава на Хендрикс да доближи неповторими висоти на звученето и да оформи неповторимия му почерк и характер. Наркотиците обаче са подлите му спътници, а животът му е тъкмо като неговата музика – примес от избликваща гняв и деликатност, от неспокойствие и обезсърчение. " Животът е по-кратък от едно мигване " е жестокото му просветление. През своите 27 години Джими Хендрикс постепенно и безпощадно се отхвърля от фантазиите си. Надеждата му, че нещо може да бъде променено с музика, е попарена. Затова и нееднократно възпламенява на сцената китарата си - огледало на душата му. През 2009 година списание " Тайм " афишира в ранглиста Джими Хендрикс за най-великия китарист на всички времена. От неудържимия му гений ентусиазъм черпят фамозни реализатори като Слаш, Би Би Кинг, Кийт Ричардс, Ерик Клептън. Първият сингъл на Джими е вид на песента " Hey Joe ", която е стилизирана блус ария, написана от Били Робъртс и която по това време е " стандарт " за рок групите. Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните " Purple Haze " и " The Wind Cries Mary ", които дружно с " Hey Joe " са шлагери в музикалните ранглисти. На 3 март 1967 година Хендрикс постъпва в болница поради изгаряне на ръцете, откакто възпламенява китарата си за пръв път в лондонския спектакъл " Астория ". Същата година взе участие в " Monterey Pop Festival ", където дебютира пред американска аудитория. Впечатляващото му показване е запечатано във кино лентата на Д. А. Пенбейкър " Monterey Pop ". По време на осъществяването на " Wild Thing ", той още веднъж възпламенява китарата си. Метафора на горящата му, раздираща се от болката и унищожителната мощ на живота душа. През юли 1970 година свири пред най-голямата си аудитория — 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Англия на " Isle of Wight Festival " с Мичъл и Кокс. Тогава Хендрикс показва на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша единствено старите му шлагери. На 6 септември 1970 година е последното му осъществяване онлайн на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където Джими е освиркан от публиката. На реакциите ѝ, под въздействието на опиатите, Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Седмица по-късно на сутринта на 18 септември 1970 година е открит мъртъв в апартамент на хотел „ Samarkand “. Там той прекарва нощта с немската си другарка Моника Данеман и издъхва в резултат на свръхдоза. В чест на именитото музикално завещание на Джими Хендрикс ви сервира щрих от неговите безконечни и мъдри мисли: " Животът е по-кратък от едно мигване. " " Музиката не лъже. Ако нещо би трябвало да се промени на този свят, това може да стане единствено посредством музиката. " " Музиката ме извисява на сцената - това е истината. Това е като че ли, че съм привързан към нея. " " Музиката е моята вяра. " " Не е належащо да пеете за обич от самото начало, с цел да дадете на хората обич. Не би трябвало да натрапвате тези думи от самото начало. " " Когато изгорих моята китара, това беше като жертва. Можете да жертвате единствено нещата, които обичате. А аз обичам моята китара. " " Бил съм подправен толкоз добре, че съм чувал по какъв начин хората повтарят моите неточности. "
" Няма защо да скърбя в предишното си, в случай че несъзнателно съм наранил някого или нещо. " " Ако съм свободен, то е тъй като постоянно работя. "
" Когато силата на любовта надвие любовта към силата, тогава светът ще познае мира. " Снимки: Getty/Images Снимки: Instagram
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ