На 18 септември 2025 година Катя Паскалева навършва 80 години

На 18 септември 2025 година Катя Паскалева навършва 80 години – някъде в невидимото и в паметта ни. Много звезди минават с искра на сцената и екрана и угасват така бързо, както са изгрели. Мария от „ Козият рог “ беше орисана от Катя Паскалева  да живее постоянно, да търси любовта и да е подготвена да почине за нея.

 

Мария е звездната роля на Катя Паскалева, само че тя има още доста функции в един живот, предан на театъра и киното. Във всяка от тях актрисата има единствено една упоритост – да е същинска! Да е същинска до лимита на вероятното. Щастлива в киното и на сцената, била ли е Катя Паскалева щастлива в живот? Обичана ли е била толкоз, колкото си представяме, че заслужава? Получавала ли е самопризнание? Кой е бил до нея в положителните дни? А в неприятните?

 

Авторът на новата книга „ Тишина от думи “ (Книгомания) Георги Тошев е бил покрай Катя Паскалева. На сцената – играли са дружно в пиеса, само че и в живота. Получил е от нея като подарък едно изречение, което постоянно носи със себе си. А след гибелта ѝ – няколко кашона със фотоси и бележките, които тя написа в болничното заведение, когато заболяването към този момент е лишила гласа ѝ. Какво желае да ни каже огромната актриса в тези бележки, когато към този момент се сбогува с живота си? В тази книга Георги Тошев свидетелства за един живот, за който доста неща не знаем.

 

Георги Тошев:

 

Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цялостен живот.

Катя Паскалева беше такава – присъствие от друго измерение, жена с доста гласове, актриса, която отхвърляше да играе живота си по прелиминарен сюжет.

 

Тази книга не е биография.

Тя е диря.

Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е трансформирала в най-

дълбоката имитация. Разказ за срещите, които в никакъв случай не са били случайни. За функциите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината – и през които се измъква душата.

Катя не изчезна. Просто смени сцена.

 

Веселина Седларска, редактор:

 

Тя се качва на сцената на 7 години, с цел да изиграе ролята на момче. Провалих премиерата, спомня си. Катя Паскалева връща този собствен дълг двадесет години по-късно, като изиграва ролята на млада жена, чийто татко се пробва да трансформира в мъж по този начин, че всеки фен се усеща обогатен с облика на Мария от „ Козият рог “. В живота на Катя Паскалева има божествено наказване – огромна заложба, която няма да улучи нито времето, нито мястото, нито личното ѝ примирие. Всичко в нейния живот ме кара да се запитвам за какво огромният гений се дава на едно място, а огромното самочувствие на друго? Само че – щяхме ли да я помним и обичаме, в случай че на нея се беше паднало самочувствието?

 

В новата книга създателят Георги Тошев включва бележки, мемоари и фотографии от персоналния списък на актрисата, които се разгласяват за първи път.

 

Премиерата на книгата „ Тишина от думи “ на издателство „ Книгомания “ ще бъде в Пловдив и в София дружно с документалния филм „ Катя и Слона. Техният Пловдив “ на журналиста Георги Тошев, сбъднат с поддръжката на община Пловдив.

 

Филмът е отдаден на 80-години от рождението на Катя Паскалева и 90 години от рождението на художника Георги Божилов – Слона. Лентата споделя за тяхната бурна обич на фона на културния напредък на групата художници и артисти в края на 60-те – началото на 70-те години в гр. Пловдив.

 

На 10 септември в рамките на Международния сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът “ и Есенния салон на изкуствата ще се открие документална фотоизложба „ Катя и Слона: тяхната обич “ на централната пешеходна улица до Римския стадион в Пловдив. В изложбата са включени фотографии от техния персонален списък.

 

На 12 септември от 19,30 часа в Камерна зала „ Стефан Данаилов “ на Драматичен спектакъл, Пловдив е премиера на книгата „ Тишина от думи “ и филма „ Катя и Слона. Техният Пловдив “.

 

На 23 септември книгата и филмът ще имат своята софийска премиера в кино „ Одеон “ от 18,30 часа.

 

На 25 септември в Петрич, родния град на актрисата книгата и филмът ще бъдат показани в границите на фестивала „ Арт будилник “. 

 

На 9 октомври книгата и кино лентата за Катя Паскалева дружно с изложбата ще гостуват в гр. Смолян в Драматичен спектакъл „ Николай Хайтов “ от  18,00 часа. А, на 10 октомври публиката ще има среща с Георги Тошев в град Чепеларе. 

 

Годишнината от рождението на актрисата  ще бъде маркирана и в други градове в страната.

 

За Катя Паскалева

 

Странница, скитница, актриса или жена с секрети? Катя Паскалева e една от енигмите на българското кино и спектакъл.

 

„ Козият рог “ (1972 г.) – шедьовърът на Методи Андонов, основан по „ Диви разкази ” на Хайтов и считан от мнозина за едно от върховите достижения на българското кино – изстрелва Катя на върха и носи за нея и за страната ни наред с другите оценки и Награда за женска роля в Панама през 1972 и Награда „ Фемина “ за най-хубава актриса в Брюксел през 1973.

 

Участвала в над 50 български и непознати, тя остава позната точно най-вече като Мария, както и с функциите ѝ на Стефка във „ Вилна зона ” (1975 г.) и на Тана „ Матриархат ” (1977 г.), а бурният ѝ манталитет продължава да буди въображението.

 

По подигравка на ориста героинята Найме от първия ѝ филм „ Краят на песента ” е безмълвна, а по този начин завършва и животът на Паскалева – като губи най-ценното за една актриса: гласа си. Въпреки това тя остава в паметта на познати и фенове като човек, който единствено с наличието си размества пластове.

 

Откъс от книгата „ Тишина от думи “

 

Монолог на една сгъната артистка

 

Не знам по какъв начин да стартира.

Естествено би трябвало да стартира с НО:

Какво обичам?

Обичам нещата, които обичах.

(Дявол да го вземе –

остарях!)

НО! Не е ли по-хубаво да си прочета нелепостите приживе?

Ха-ха!

Защо получих смут от огромната сцена?

От фалш!

От невъзможността да бъде свястно моето наличие

там.

Всеки гледа да бъде видян от публиката, изтезава се,

показва се самичък за себе си и не вижда, че до него има

човек, който въпреки всичко диша и се поти…

 

вторник 21, януари 1992 година

 

ххх

 

Вълните

 

Времето се движи по-бавно, когато си на морето. Или може би

по-меко. Катя е там за фотосите на „ Голямата победа “. Златни

пясъци. Море, което наподобява на спомен. Вълните са неспокойствие. Тя

работи. Носи със себе си глиненото гърне – същото, в което

в миналото татко ù свари гълъба. Тежестта на загатна не я плаши. Тя

го носи по този начин, както някой би носил дребна икона – тиха, само че мощна.

Методи Андонов още веднъж я вижда. Не я познава незабавно. Изглежда

изменена – лека, съвсем несъществуваща. По-слаба, в сравнение с

я помни. По-далечна. Вече не се съмнява нито за момент: тя е!

Не ù споделя доста. Не ù дава проби. Само я гледа – и схваща. Тя също

схваща. И скача. Без проект. Без изискване.

 

„ Сега “ – единствената дума, която имат обща. Вече няма никакви

подозрения, че Катя ще получи ролята на Мария в „ Козият рог “. Не

поради упоритост. Не поради кастинг. А тъй като ориста от време на време

е един безмълвен взор на плажа.

 

ххх

 

„ Козият рог “ и другите маски

 

„ Козият рог “ — мит, роля, която ù се залепя за лицето, само че тя желае

да бъде и друго. Ролята като орис. И по какъв начин актрисата от време на време из-

чезва в облика си.

Не играеш, когато боли. Тогава просто си. И в случай че камерата е

задоволително търпелива – ще те хване.

– Катя Паскалева, изявление от 1973 година

 

Казват ù: „ Ти си Мария от „ Козият рог “. Никой не може да го направи по този начин. Ти си тази жена. Ти си тая гняв. Ти си това

безмълвие. “

Катя единствено кимва. Не дава отговор. Научила се е, че не можеш да се

биеш с мит. Но от време на време шепне на себе си:

Аз не съм рогът. Аз съм това, което остава след звука.

 

Филмът е събитие. Хората я разпознават по улиците. Мълчат,

когато я видят. Или ù споделят: „ Ти си тая, дето уби… “ А тя е към този момент

в друга роля, на сцената някъде в провинцията, пробва се да бъде

Нина от „ Чайка “ в Пазарджик… Но всички помнят Мария.

 

Линк: https://knigomania.bg/katja-paskaleva-tishina-ot-dumi.html

 

Партньори:

 

Община Пловдив

Българска национална филмотека

Фондация „ Катя Паскалева “

 

Снимки:

Личен списък на Георги Тошев

Българска национална филмотека

Фондация „ Катя Паскалева “