На 18 октомври президентът на САЩ Джо Байдън пътува до

На 18 октомври президентът на Съединени американски щати Джо Байдън пътува до Израел, с цел да покаже поддръжка за войната му против палестинците в линията Газа. Той беше посрещнат на летището от израелския министър председател Бенямин Нетаняху, който го посрещна топло и го прегърна.

В изказванията пред пресата по-късно разказът, който и двамата водачи одобриха, отразява опит за дехуманизиране на палестинците и оправдаване на продължаващото геноцидно принуждение против тях.

Продължете да четете лист от 4 детайла Турция в неповторима позиция ли е да посредничи сред палестинците и Израел?

Над 100 бебета в развъдник са изложени на риск заради прекъсването на горивото за Газа от Израел: Организация на обединените нации Мрачно видео на поданици на Газа, бягащи за избавление от Израел бомби Израел оказва напън върху държавното управление да обезпечи освобождението на пленници в Газа завършек на списъка

„ Точно както цивилизованият свят се сплоти, с цел да победи нацистите и да победи ISIS, цивилизованият свят би трябвало да се сплоти, с цел да победи Хамас “, сподели Нетаняху.

Президентът Байдън означи в отговор, че Хамас е „ направил несгоди и жестокости, които карат ISIS да наподобява малко по-рационално “, и че „ Израел има избрани полезности като Съединените щати и други демокрации, и – и те търсят с цел да забележим какво ще вършим ”.

Посещението на Байдън в Израел и неговата изразителност бяха в сходство с външната политика на Съединени американски щати, която постоянно е на страната на тези, които имат властта да потискат. Това е по този начин, тъй като има двупартиен консенсус сред дясноцентристката и крайната десница по отношение на връзките с омразните режими по света.

Центристите в Съединени американски щати имат дълга история на поддръжка на отвратителни политики на подтисничество против маргинализирани хора вкъщи и в чужбина, като в същото време узурпират реториката на правата на индивида и демократичните полезности.

Тяхната поддръжка за Израел надали е изненадваща, като се има поради личната история на Съединени американски щати на заселнически колониализъм и геноцид.

Дясноцентристките елити наподобява малко обезпокоени от апартейда, окупацията и ясната последна цел на Израел за етническо пречистване на палестинското население, с цел да се поеме цялостен надзор над историческа Палестина под нейната идеологическа версия на бялото предимство, ционизма.

Последователни дясноцентристки държавни управления на Съединени американски щати поддържаха кървавото „ право на отбрана “ на Израел с милиарди долари военна помощ всяка година от 1971 година насам.

Няма отказване на тази история и действителност. Не с повече от 4000 мъртви и над един милион разселени в Газа, най-голямото разселване на палестинци след Накба от 1948 година Не и със 75-годишна история на кървави израелски офанзиви против палестинците в името на израелската сигурност. Не и с Израел, който се бори за татковина без араби, до момента в който твърди, че всеки арабин към тях е „ терорист “, „ военен “ или „ антисемит “.

Всеки президент на Съединени американски щати след Хари С. Труман е признавал Израел „ за фактическа власт “ в Палестина. Това е макар обстоятелството, че през 30-те и 40-те години на предишния век ционистките милиции одобриха принуждение – това, което американците дефинираха като „ терористична активност “ – с цел да изгонят британците от Палестина и да тероризират локалното палестинско население.

Труман издаде признаването на Израел от държавното управление на Съединени американски щати на 14 май 1948 година, единствено 11 минути откакто британците се отхвърлиха от властта над Палестина.

И като жител на Съединени американски щати, и като някогашен член на еврейско-израелската общественост – чернокожи ортодоксални евреи, които имат вяра, че африканските диаспорни хора са потомци на 10-те изгубени племена на античен Израел – ми лиши години да схвана тази история.

Практикувах три години и половина, през което време симпатизирах на нашите белокожи братя и сестри, които, имах вяра, бяха основали съвременна татковина в Близкия изток.

Мразех да нося ярмулке и куфи и да хапвам необработен хрян на седерите в нощта на Пасха, само че научих няколко неща – като еврейския знак за живот, чай, благословията l'chaim („ за живот “) и празнуването подобен би трябвало да бъде животът.

По времето, когато отидох в лицей и започнах да уча несправедливостите, които бяха нещо всекидневно по света, от Съединени американски щати през Южна Африка до Близкия изток, постоянно се замислях за несъгласията сред твърдата религия в l'chaim и отвод от човешки права на потиснатите хора, борили се за независимост и правдивост.

Ненасилственото придвижване за цивилен права в Съединени американски щати през 1950-те и 1960-те години и Африканският народен конгрес (ANC) в Южна Африка с неговите всеобщи митинги и насилствени актове на бойкот сред 1950-те и 1980-те години се бореха за завършек на държавните глобен апартейд и принудително подтисничество.

Същото важи и за тези, които управляват палестинската битка за независимост, без значение дали става дума за Организацията за избавление на Палестина (ООП) и нейните актове на принуждение през 70-те и 80-те години на предишния век или ненасилственото придвижване за протест, лишаване и наказания (BDS), който започва през 2000-те години.

Онези, които са охулили техните способи, отхвърлят да схванат, че потиснатите хора се нуждаят от l’chaim толкоз, колкото и всеки различен.

Виждал съм това и в реакциите на другите към личната ми поддръжка за свободна Палестина. По време на непрекъснатите бомбардировки на Газа от Израел през юли и август 2014 година, някой, който познавах от девети клас, съвсем ме упрекна, че съм антисемит. Това беше евреин, който вярваше в толерантността и ми беше посочил това, когато бях практикуващ еврейско-израелец.

Но не и този път. „ Някои от вашите причини наподобява допускат, че вие ​​също желаете Израел „ изцяло да изчезне “, написа той в отговор на обява в блог, която бях написал за лицемерието на поддръжката на Съединени американски щати за решение с две страни, в което Израел държи всички задушаващи власт над зоните на апартейд в Палестина.

През последните две седмици видях сходни реакции. Моят личен конгресмен, представителят Джейми Раскин (D-Мериленд), изпрати имейл до мен и другите си гласоподаватели по отношение на „ бруталните терористични офанзиви в Израел “. Офисът на Раскин предложи компилация от „ запаси за подкрепяне на жителите на Съединени американски щати в района “, множеството от които бяха предопределени да оказват помощ на искащите да изоставен Израел, а не Газа.

Силвия Бъруел, президент на Американския университет, където преподавам, в началото направи неутрално изказване, призоваващо за мир, което беше последвано от имейл до целия университет, цялостен с наказание. Всичко беше за „ бруталното нахлуване на Хамас против Израел и неговия народ “, „ зверствата, осъществени от Хамас “ и „ терористичните офанзиви “, добавяйки, „ доста от нашата еврейска общественост и отвън нея споделиха своята болежка и тъга “.

В тези известия – както и в множеството медийни отразявания и публични изказвания в Съединени американски щати – подтекстът на окупацията и насилствения апартейд в Палестина е заличен. Масовото заличаване на Газа от Израел и избиването на палестинци в порядък по-голям от всичко, направено от Хамас, въобще не е записано като „ непоносимо “.

Очевидно палестинските и арабските американски общности не се нуждаят от поддръжка за своята „ тъга и горест “ от своите политически представители и локални институции.

Тези отговори отразяват доминирането на центристкото дясно и извънредно дясното в американското общество, което се удостоверява и от изследвания на публичното мнение.

Проучване на Gallup от 2022 година сподели, че макар че през последното десетилетие е имало скок в американските благосклонности към палестинците (26 % гледат позитивно на палестинците), множеството американци поддържат повече Израел (55 процента).

Проучване на Pew Research Center от 2022 година сподели сходни трендове, само че заяви, че най-положителните възгледи за Израел са измежду белите евангелисти и републиканците, свързани с гласоподавателите, представляващи крайнодесните в Съединени американски щати.

През миналата седмица изследване на NPR/PBS NewsHour/Marist University сподели, че болшинството американци поддържат напъните на Израел да бомбардира и обстрелва Газа, само че с някои подозрения по отношение на непропорционалността на израелския отговор и ролята на Америка в него.

Има някои в Съединени американски щати, които желаят преустановяване на огъня и завършек на израелското нахлуване над Газа, само че те са малцинство. Те са най-вече комбинация от дясноцентристки и лявоцентристки американци, чийто активизъм е стеснен до прекъсване на незабавното клане.

Още по-малко са тези, които виждат Израел като страна на апартейда с преднамерена политика на заселнически колониализъм и геноцид и които имат вяра, че Съединени американски щати би трябвало да оказват помощ да се постави завършек на израелската окупация на палестински земи. Проучването на Pew Research Center от 2022 година сподели, че единствено пет % от интервюираните поддържат придвижването BDS, проведено изпитание, което акцентира този по-радикален метод.

Тази прегръдка от американския десен център на крайнодесните дела и настройки нанесе доста щета на придвижванията за обществена правдивост в историята на Съединени американски щати.

Преподобният доктор Мартин Лутър Кинг го сподели най-добре в своето „ Писмо от пандиза в Бирмингам “, където той написа за акцията на придвижването за цивилен права за преустановяване на сегрегацията в Алабама през 1963 година: „ Почти стигнах до жалкото умозаключение, че Големият препъни камък на негъра в устрема му към независимост е белият сдържан, който е по-отдаден на „ реда “, в сравнение с справедливостта... който патерналистично има вяра, че може да дефинира графика за свободата на различен човек. “

Негодуванията на доктор Кинг се отнасят за всички умерени или в действителност дясноцентристки хора на Америка, а освен за анти-черния расизъм. Ако да си центрист или сдържан политически е най-лявото желание на множеството американци, това значи, че множеството не ценят l’chaim.

Това значи, че те поддържат както дясноцентристката администрация на Байдън, по този начин и крайнодясното държавно управление на Нетаняху, което беше добре известно със своята грубост още преди последната война против Газа. През последната година преди този финален спор, тя ускори нападенията на израелската войска и поддържа насилието на заселниците против палестинците в окупирания Западен бряг.

Двудържавният „ кротичък развой “, който американските умерени поддържат от 70-те години на предишния век, е в действителност „ развой на парче “, подобен, при който Израел може да окупира и да завземе контрола върху елементи от палестинска земя по избор.

Подкрепата им за този фарс единствено ще докара до това Съединени американски щати да станат съучастници в геноцида против палестинците, защото Израел продължава безнаказано да преследва своята ционистка визия. Това е празник на гибелта, а не на l’chaim въобще. Всяко принуждение е непоносимо, само че държавно спонсорираното и подкрепяно от суперсила принуждение е безчовечие отвън играта.

Прекратяването на огъня, което мнозина търсят в Газа през днешния ден, въпреки и доста належащо, надали е задоволително, с цел да спре кръвопролитието. Ако в миналото има същински път към мир в Палестина и Израел, американските центристи ще би трябвало да скъсат с крайната десница и да поддържат коренен метод за преустановяване на потисническата политика на Израел в Палестина.

Точно както с Южна Африка през 80-те години, те ще би трябвало да се причислят към дребната американска левица в натискането на Запада, и изключително на Съединени американски щати, да се откажат от страната Израел и израелския бизнес и да наложат ембарго, в това число върху всички оръжия колета.

Може би тогава ционизмът най-сетне щеше да отстъпи на l’chaim.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.