145 години от връчването на Самарското знаме на българското опълчение
На 18 май 1877 година делегация от Самара, отпред с кмета на Самара Ефим Кожевников и Депутатът от Самарската градска Дума Пьотър Владимирович Алабин предават Самарското знаме на Българското опълчение на специфична гала в град Плоещ.
Прогресивните поданици на Самара се включват в общоруското придвижване, в поддръжка на българския народ в битката му против османските поробители. Група градски депутати още през 1876 година взема решение да изготви изключително знаме, което да се връчи на сражаващите се срещу турците българи.
Пьотър Владимирович Алабин и неговата жена Варвара Василиевна вземат интензивно присъединяване в организацията на това дело.
Скиците на невероятния подарък е създал самарският художник Николай Симаков. Знаейки склонността на Симаков към орнаменталистиката, Пьотър Владимирович му поръчал да направи схема на бъдещата светиня на българските бунтовници.
С изработването на знамето се заемат монахините от Иверския женски манастир, под управлението на игуменката Антонина. Монахините се отказали от възнаграждение на тяхната работа, заявявайки, че се „ радват да бъдат потребни във времето, когато другите подаряват пари ”.
С думой о братьях славянах
Ночью и днем в рукоделье
Знамя стране на Балканах
Шили монашенки в келье.
Чтят и в Самаре всем миром
Братьев болгар за отвагу.
Матери Иверской образ
Вышит из золота вязью,
И позовет он на героизъм
Ратника вслед без боязни.
В стяге Кирилл и Мефодий,
Крест в золотых арабесках.
В сонме небесных мелодий
Знамя колышется дерзко.
Вышили символы к сроку
„ Пристигнах през днешния ден сутринта в Плоещ и незабавно отидох в лагера на опълчението, където трябваше да се състои празненство по случай освещаването на знамето, което град Самара е подарил на българите. От лявата страна на пътя зърнах белите, стройни редове на палатките и забелязах мощно раздвижване. Дружините се строяваха пред линията на лагера. Знамето, облечено в калъф, беше към този момент донесено. Трима български свещеници чакаха започването на церемонията, застанали до поставените на ливадата маси…
Знамето беше донесено персонално от градоначалника на Самара Е. Т. Кожевников и депутата в градската дума П.В. Алабин, които тези дни дойдоха. Те са задушевно посрещнати в основната квартира и в този момент вземат участие в тържеството по освещаване на знамето и връчването му на опълчението…
Към два и половина след пладне дойде главнокомадващият…. Богослужението направиха българският архимандрид Амфилохий Михайлов от град Сливен и свещеникът Петър Драганов от Търново. И двамата са известни с това, че доста пъти с оръжие в ръка са се борили против турците отпред на своите енориаши, които, откакто изгубили самообладание, въстанали. Веднага след молебена се пристъпи към церемонията по заковаване на знамето върху дръжката. Първият пирон закова главнокомандващият, по-късно началник-щабът Непокойчицки, след него началникът на опълчението ген Столетов, двамата пратеници на град Самара, които бяха донесли знамето и така нататък Последните гвоздеи заковаха определените елементарни българи. Да можехте да видите с какво надълбоко страхопочитание пристъпиха тези хора към своята почетна задача. Всеки от тях се прекръстваше, вземаше чукчето, целуваше дръвцето и по-късно дигаше ръка да закове гвоздея. На тези елементарни, мургави лица грееше благополучие. От тълпата фенове изведоха старец-българин в червен извезан народен костюм и с необятен пояс, от който внушително се подаваше дръжката на турски пищов и ятаган със златна декорация. Това беше известният български челник Цеко Петков, който 32 години се беше борил против турците, внушавайки боязън и смут – чудовище в Балкана. Той получил 28 рании прекарал в пандиза две години и половина, прикрепен с желязна верига за шията. И до момента още личат следите на тези страшни окови на загорялата шия на стареца. Сега беше пристигнал да постъпи в опълчението, само че го оставиха в щаба в качеството на педагог на младите опълченци и да показва пътя по време на поход в Балкана, където му са известни всеки камък и всяка пътека. Когато му подадоха чукчето, старецът заплака. Погледна към небето, знамето и главнокомандващия и с висок глас сподели: „ Да помогне господ да премине това свято знаме от единия до другия завършек на нещастната българска земя, да изтрие сълзите от скръбните очи на нашите майки, дами и деца, да бяга пред него всичко зло, нечисто и поганско, а след него да легне мир и тишина! ” Гробна тишина настъпи, когато остарелият Петков произнасяше своето слово, и в тази тишина се чу звукът на чукчето, когато удари сребърната главичка на гвоздея. Като ехтене на думите му в Карпатите блесна мълния и се чу глухият тътен на гърма. В тълпата се понесе възгласът: „ Добър знак, добър ”…
Когато беше закован и последният пирон, главнокомандващият издигна знамето, което се развя високо във въздуха. Моментално гръмна мощно и ужасно „ Ура! ” измежду редиците. Хиляди черни калпаци полетяха във въздуха, колоните трепнаха и полетяха напред, само че незабавно всички стопираха на място, когато се разнесе команда: „ Дружини, спокойно! ”
Генерал Столетов, командирът на дружината подполковник Калитин и знаменосецът коленичиха пред главнокомандващия, който им връчи знамето. След това колоните минаха в церемониален марш. Маршируваха самоуверено като остарели бойци и високо и заедно отговаряха на приветствията. След това главнокомандващият се качи в каляската и мина още един път около строя, приветстван с крясъци „ Ура ” и мятане на калпаци… “
Гостите от Самара доста пъти повториха: „ Господа, за такива минути може да се изминат не три хиляди версти, а тридесет хиляди! ”
Речта на Пьотър Алабин.
„ Изминали са епохи от времето, когато за финален път са се тазвявали български флагове в редиците на свободните български дружини. И ето отново над българските дружини се издига родното знаме. Ние донесохме знамето за вас отдалече, през цялата съветска земя, като блестящо доказателство, че то ви се дава не от някое кътче на Русия, а от цялата съветска земя.
На знамето е изписана 1876 година, годината, в която цяла Русия изтръпна пред вашите непостижими страдания; годината, в която се изчерпи дългото самообладание на нашия Император, който през днешния ден е дал меча в ръцете на брат си, с цел да бъдат възобновени погазените права на вашата Родина.
„ Да възкръсне господ и да се разпилян неговите врагове ” написахме на знамето ви, когато още не знаехме дали ще му бъде съдено на това знаме да се развява над вас. Ни сърцата ни желаеха това. И ето – то се развява! Настъпва часът на възкресението!
Вървете под неговата протекция. Нека то бъде залог за любовта на Русия към вас. Нека пред това знаме, като пред лицето на възкръсналия Бог, да се разпилян вашите вековни врагове. “
Н. Каразин, С театра войны, Новое время, бр. 435, 16 (28) V. – От „ РЕПОРТАЖИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877 – 1878 ”
Източници:
http://sgpress.ru/Obschestvo/Sozdatel-Samarskogo-znameni76425.html
Прогресивните поданици на Самара се включват в общоруското придвижване, в поддръжка на българския народ в битката му против османските поробители. Група градски депутати още през 1876 година взема решение да изготви изключително знаме, което да се връчи на сражаващите се срещу турците българи.
Пьотър Владимирович Алабин и неговата жена Варвара Василиевна вземат интензивно присъединяване в организацията на това дело.
Скиците на невероятния подарък е създал самарският художник Николай Симаков. Знаейки склонността на Симаков към орнаменталистиката, Пьотър Владимирович му поръчал да направи схема на бъдещата светиня на българските бунтовници.
С изработването на знамето се заемат монахините от Иверския женски манастир, под управлението на игуменката Антонина. Монахините се отказали от възнаграждение на тяхната работа, заявявайки, че се „ радват да бъдат потребни във времето, когато другите подаряват пари ”.
С думой о братьях славянах
Ночью и днем в рукоделье
Знамя стране на Балканах
Шили монашенки в келье.
Чтят и в Самаре всем миром
Братьев болгар за отвагу.
Матери Иверской образ
Вышит из золота вязью,
И позовет он на героизъм
Ратника вслед без боязни.
В стяге Кирилл и Мефодий,
Крест в золотых арабесках.
В сонме небесных мелодий
Знамя колышется дерзко.
Вышили символы к сроку
„ Пристигнах през днешния ден сутринта в Плоещ и незабавно отидох в лагера на опълчението, където трябваше да се състои празненство по случай освещаването на знамето, което град Самара е подарил на българите. От лявата страна на пътя зърнах белите, стройни редове на палатките и забелязах мощно раздвижване. Дружините се строяваха пред линията на лагера. Знамето, облечено в калъф, беше към този момент донесено. Трима български свещеници чакаха започването на церемонията, застанали до поставените на ливадата маси…
Знамето беше донесено персонално от градоначалника на Самара Е. Т. Кожевников и депутата в градската дума П.В. Алабин, които тези дни дойдоха. Те са задушевно посрещнати в основната квартира и в този момент вземат участие в тържеството по освещаване на знамето и връчването му на опълчението…
Към два и половина след пладне дойде главнокомадващият…. Богослужението направиха българският архимандрид Амфилохий Михайлов от град Сливен и свещеникът Петър Драганов от Търново. И двамата са известни с това, че доста пъти с оръжие в ръка са се борили против турците отпред на своите енориаши, които, откакто изгубили самообладание, въстанали. Веднага след молебена се пристъпи към церемонията по заковаване на знамето върху дръжката. Първият пирон закова главнокомандващият, по-късно началник-щабът Непокойчицки, след него началникът на опълчението ген Столетов, двамата пратеници на град Самара, които бяха донесли знамето и така нататък Последните гвоздеи заковаха определените елементарни българи. Да можехте да видите с какво надълбоко страхопочитание пристъпиха тези хора към своята почетна задача. Всеки от тях се прекръстваше, вземаше чукчето, целуваше дръвцето и по-късно дигаше ръка да закове гвоздея. На тези елементарни, мургави лица грееше благополучие. От тълпата фенове изведоха старец-българин в червен извезан народен костюм и с необятен пояс, от който внушително се подаваше дръжката на турски пищов и ятаган със златна декорация. Това беше известният български челник Цеко Петков, който 32 години се беше борил против турците, внушавайки боязън и смут – чудовище в Балкана. Той получил 28 рании прекарал в пандиза две години и половина, прикрепен с желязна верига за шията. И до момента още личат следите на тези страшни окови на загорялата шия на стареца. Сега беше пристигнал да постъпи в опълчението, само че го оставиха в щаба в качеството на педагог на младите опълченци и да показва пътя по време на поход в Балкана, където му са известни всеки камък и всяка пътека. Когато му подадоха чукчето, старецът заплака. Погледна към небето, знамето и главнокомандващия и с висок глас сподели: „ Да помогне господ да премине това свято знаме от единия до другия завършек на нещастната българска земя, да изтрие сълзите от скръбните очи на нашите майки, дами и деца, да бяга пред него всичко зло, нечисто и поганско, а след него да легне мир и тишина! ” Гробна тишина настъпи, когато остарелият Петков произнасяше своето слово, и в тази тишина се чу звукът на чукчето, когато удари сребърната главичка на гвоздея. Като ехтене на думите му в Карпатите блесна мълния и се чу глухият тътен на гърма. В тълпата се понесе възгласът: „ Добър знак, добър ”…
Когато беше закован и последният пирон, главнокомандващият издигна знамето, което се развя високо във въздуха. Моментално гръмна мощно и ужасно „ Ура! ” измежду редиците. Хиляди черни калпаци полетяха във въздуха, колоните трепнаха и полетяха напред, само че незабавно всички стопираха на място, когато се разнесе команда: „ Дружини, спокойно! ”
Генерал Столетов, командирът на дружината подполковник Калитин и знаменосецът коленичиха пред главнокомандващия, който им връчи знамето. След това колоните минаха в церемониален марш. Маршируваха самоуверено като остарели бойци и високо и заедно отговаряха на приветствията. След това главнокомандващият се качи в каляската и мина още един път около строя, приветстван с крясъци „ Ура ” и мятане на калпаци… “
Гостите от Самара доста пъти повториха: „ Господа, за такива минути може да се изминат не три хиляди версти, а тридесет хиляди! ”
Речта на Пьотър Алабин.
„ Изминали са епохи от времето, когато за финален път са се тазвявали български флагове в редиците на свободните български дружини. И ето отново над българските дружини се издига родното знаме. Ние донесохме знамето за вас отдалече, през цялата съветска земя, като блестящо доказателство, че то ви се дава не от някое кътче на Русия, а от цялата съветска земя.
На знамето е изписана 1876 година, годината, в която цяла Русия изтръпна пред вашите непостижими страдания; годината, в която се изчерпи дългото самообладание на нашия Император, който през днешния ден е дал меча в ръцете на брат си, с цел да бъдат възобновени погазените права на вашата Родина.
„ Да възкръсне господ и да се разпилян неговите врагове ” написахме на знамето ви, когато още не знаехме дали ще му бъде съдено на това знаме да се развява над вас. Ни сърцата ни желаеха това. И ето – то се развява! Настъпва часът на възкресението!
Вървете под неговата протекция. Нека то бъде залог за любовта на Русия към вас. Нека пред това знаме, като пред лицето на възкръсналия Бог, да се разпилян вашите вековни врагове. “
Н. Каразин, С театра войны, Новое время, бр. 435, 16 (28) V. – От „ РЕПОРТАЖИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877 – 1878 ”
Източници:
http://sgpress.ru/Obschestvo/Sozdatel-Samarskogo-znameni76425.html
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ