Легендата за „Кървавата Мери“ - първата кралица на Англия
На 18 февруари 1516 година в двореца Плейсънтия в Гринуич се ражда дребната Мери — щерка на Henry VIII и неговата първа брачна половинка, католичката Catherine of Aragon.
През ранните си години тя пораства като вярата на баща за династична сигурност — само че бурните бракове на татко ѝ и религиозните опити на Tudor Англия я слагат в позиция, в която престолът не е даден, а би трябвало да бъде взет.
Битка за легитимност
По време на бащиното ръководство Мери бе заявена противозаконна след анулирането на брака на Хенри и Катрин, а по-късно беше рееманипулирана да е законна наследничка — единствено с цел да види по какъв начин брат ѝ Edward VI завзема трона.
След гибелта на Edward през 1553 година Мери се възползва от обстановката и декларира претенцията си — като преодолява късия интервал на ръководство на Lady Jane Grey, с цел да стане първата монархиня, ръководеща Англия в лично право.
Getty Images
Управление в „ женски режим “
През юли 1553 година Мери стартира своето ръководство. Едно от главните ѝ политически планове е да върне Англия към римокатолическата религия, откакто татко ѝ и брат ѝ я трансформираха към протестантството.
В процеса на тази реституция тя възобновява законите против разкол и стартира гонене на протестантите — към 300 души (по някои източници) са изгорени на клада.
Брак, политика и неуспех
Мери се омъжва за испанския крал Philip II of Spain през 1554 година — ход, който й дава съюз, само че и съмнение измежду британските жители.
Изгубената цитадела Калais през 1558 година, здравословното ѝ проваляне и невъзможността да даде правоприемник допълват облика на трагична, въпреки и исторически значима фигура.
Легендата за „ Кървавата Мери “
През вековете Мери остава известна с прозвището „ Bloody Mary “ — знак на набожен фанатизъм, само че и на монархическа тежест.
Въпреки това историците предизвестяват, че броят на жертвите е много по-скромен от този на някои други монарси — само че обликът ѝ е завършен от победилия протестантски роман.
Getty Images
Наследство
Мери слага казус — жена на трона, сама, със лична власт, в ера, когато дамите съвсем нямат политически права. Нейното ръководство припомня какво значи да водиш, изключително когато си подложен на упования, песимизъм и персонални кръгове.
През ранните си години тя пораства като вярата на баща за династична сигурност — само че бурните бракове на татко ѝ и религиозните опити на Tudor Англия я слагат в позиция, в която престолът не е даден, а би трябвало да бъде взет.
Битка за легитимност
По време на бащиното ръководство Мери бе заявена противозаконна след анулирането на брака на Хенри и Катрин, а по-късно беше рееманипулирана да е законна наследничка — единствено с цел да види по какъв начин брат ѝ Edward VI завзема трона.
След гибелта на Edward през 1553 година Мери се възползва от обстановката и декларира претенцията си — като преодолява късия интервал на ръководство на Lady Jane Grey, с цел да стане първата монархиня, ръководеща Англия в лично право.
Getty Images Управление в „ женски режим “
През юли 1553 година Мери стартира своето ръководство. Едно от главните ѝ политически планове е да върне Англия към римокатолическата религия, откакто татко ѝ и брат ѝ я трансформираха към протестантството.
В процеса на тази реституция тя възобновява законите против разкол и стартира гонене на протестантите — към 300 души (по някои източници) са изгорени на клада.
Брак, политика и неуспех
Мери се омъжва за испанския крал Philip II of Spain през 1554 година — ход, който й дава съюз, само че и съмнение измежду британските жители.
Изгубената цитадела Калais през 1558 година, здравословното ѝ проваляне и невъзможността да даде правоприемник допълват облика на трагична, въпреки и исторически значима фигура.
Легендата за „ Кървавата Мери “
През вековете Мери остава известна с прозвището „ Bloody Mary “ — знак на набожен фанатизъм, само че и на монархическа тежест.
Въпреки това историците предизвестяват, че броят на жертвите е много по-скромен от този на някои други монарси — само че обликът ѝ е завършен от победилия протестантски роман.
Getty Images Наследство
Мери слага казус — жена на трона, сама, със лична власт, в ера, когато дамите съвсем нямат политически права. Нейното ръководство припомня какво значи да водиш, изключително когато си подложен на упования, песимизъм и персонални кръгове.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ