18 август: Успение на Свети Иван Рилски
На 18 август Православната черква празнува Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец – небесен настойник на българския народ. Днес се смята и за професионален празник на миньорите.
Най-известният светец на българите бил роден към 876 година в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произлизал от непретенциозно семейство, като овреме имал податливост към монашеския живот. Още тогава той придобил известно обучение, като се срещнал със светите книги, в които търсел мъдрост и избавление.
На 25-годишна възраст, като раздал оставеното от родителите му завещание на бедните, Иван се отдръпнал от света. Отначало се подстригал за духовник в една близка обител (вероятно в манастира „ Св. Димитър “ под връх Руен). Търсейки подобаваща среда за усамотение, той обитавал на разнообразни места (край Земен, на южния скат на Витоша и т.н.), до момента в който най-сетне се открил във „ вeликата Pилска пустиня ”, където по-късно основал популярния Рилски манастир, отдаден на св. Богородица.
С течение на времето рилският аскет придобил подобаващ престиж. Вестите за неговата нравствена извисеност, добрина, мъдрост, качества на врач и вълшебник се разнесли из цяла България. Среща с Иван Рилски потърсил и самият цар Петър (927-969) и въпреки тя съгласно житията на светеца да не била лице в лице, а посредством замяна на послания, владетелят бил признателен за получените препоръки.
Рилското монашеско приятелство зародило към 30-те години на X в., като се състояло от почитатели на св. Иван. През 941 година, като посял добре (…), направил огромни и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока напреднала възраст ” игуменът изискал да се отдръпна в цялостно усамотение. Той оставил за правоприемник ученика си Григорий и написал своя фамозен „ Завет ”. В това „ жестоко и неуко наследство ”, както се показва светецът, той наставлявал монасите да се отдадат на съвършена беднотия и възвишено примирение “ в името на Христовата религия по българските земи. Като прекарал пет години в усамотение в близката пещера, на 18 август 946 година безшумно загаснал за греховния земен свят.
Иван Рилски бил канонизиран от българската черква скоро след гибелта си, а мощите му били пренесени в Средец (София) по поръка на цар Петър. Тогавашните българи били признателни на Бога, че такова „ всесвето величие на света ” е просияло точно в българската земя. Той бил прочут паралелно със св.св. Кирил и Методий.
Светите мощи били положени изначало в църквата „ Св. Георги “, след това в дървения храм „ Св. Лука “, а към средата на XII в. – в новоизградена черква на името на светеца. В Средец мощите на св. Иван Рилски останали до 1183 година, когато нахлулите в рамките на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния контракт с империята те ги върнали през 1186 година През 1194/1195 година, когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I (1186 – 1196), светите мощи на рилския вълшебник били тържествено пренесени в столицата Търново.
Шествието с нетленното тяло на българския отец било ярка проява на обновената българска държавност. Светата ракла била придружавана от първокласен боен отряд, след което била положена в новоизградената черква „ Св. Иван Рилски “ на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван били съвсем три епохи. Именно от столицата на Асеневци култът към българския народен светец надхвърлил рамките на царството, с цел да добие общоправославни измерения.
През 1469 година рилските монаси получили позволение от султана да върнат мощите на своя патрон назад в Рилския манастир, където се намират и през днешния ден. На св. Иван Рилски са отдадени доста и разнородни произведения, измежду които се открояват така наречен Народно житие, житията, написани от Георги Скилица (на гръцки език, XII в.), от Патриарх Евтимий Търновски, „ Рилската повест “ от Владислав Граматик, житието с хвалба от Димитър Кантакузин (XV в.). Образът му навлязъл рано в българската иконопис, като най-старите непокътнати мостри са от XIV в.
