На 18 април е Международният ден за опазване на паметниците

На 18 април е Международният ден за запазване на паметниците на културата. Той се отбелязва от 1984 година и е мотив да се притегли публичното внимание към полезностите на културното завещание, както и да се приобщи към концепцията за неговото запазване.

В международен мащаб с опазването на паметниците на културата се занимават разнообразни по тип интернационалните структури: Организация на Организация на обединените нации за образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), чийто шеф сега е Ирина Бокова; Международен съвет на паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС); Международен център за проучване, запазване и възобновяване на културното притежание (ИККРОМ); Международен комитет на Сивия щит (ИКГМ).

Без социализация на културното и естественото завещание и без отбрана на културните полезности не е допустимо да се реализира стабилно развиване на цялото човечество.

Приемник на културно-историческото завещание на седем велики цивилизации, България е на трето място в Европа – след Гърция и Италия – по брой и многообразие на открити монументи на културата. Регистрираните недвижими монументи на културата у нас са над 40 000, а в държавните и общински музеи се съхраняват повече от 5 млн. движими културни полезности.

За страдание българската страна в продължение на 23 години не демонстрира задоволително усърдие в опазването, социализирането и отбраната на културното ни завещание. В разследване на което сега доста монументи на културата са в риск.

Ето 10 български паметника на културата от международно значение.

1. Старият Несебър

Несебър е правоприемник античното тракийско населено място Menebria и гръцката колония и значим търговски център Месембрия. Той е един от най-старите градове в Европа и най-богат на архитектурни монументи от средновековието в България. Старият град е ситуиран на дребен полуостров с дължина единствено 850 м и широчина 350 м, обвързван със сушата посредством стеснен провлак. Обявен е за архитектурно-археологически резерват, през 1956 година, а старинната му част  е монумент на културата от листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.

2. Свещарската гробница

Намира се до село Свещари, Разградско. Разкрита е през 1982 година при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична царска гробница от първата половина на III в. прочие н. е. Предполага се че в нея е заровен гетският държател Дромихет. Известна е с колонадата в надгробната камера, под формата на 10 кариатиди (женски фигури с вдигнати ръце и височина 1,20 м). Стените на гробната камера са завършени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Районът към нея е разгласен за археологически резерват, а тя е включена в листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.

3. Рилският манастир

Това е най-големият манастир в България – обгръща територия от 8800 кв.м, от които 5500 кв.м застроена повърхност. Построен на мястото на остаряла постница през X век от Иван Рилски в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 година е издигната отбранителна кула и дребна еднокорабна църква от локалния средновековен държател протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата непокътната постройка в манастирския комплекс и по жанр принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. Рилският манастир е монумент на културата от листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.

4. Ивановски скални църкви

Намират на 18 км южно от град Русе. Църквите и всички пространства край тях в местността „ Писмата “ до село Иваново образуват огромния скален манастир „ Свети архангел Михаил “. Отличават се с добре непокътнатите си фрески. Световна популярност имат стенописите в църквата „ Св. Богородица “ от средата на XIV век, които са един от върховете в развиването на средновековното българско и балканско изкуство. Паметник на културата от листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.

5. Казанлъшката гробница

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от огромен некропол, ситуиран наоколо до античния тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. прочие Хр. – началото на III в. прочие Хр. и от 1979 година е в листата на ЮНЕСКО на Световното културно и естествено завещание. Гробницата е на тракийския държател Ройгос и е открита инцидентно през 1944 година от бойци, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Световната си популярност гробницата дължи на неповторимите си фрески в коридора и куполното помещение – едни от най-добре непокътнатите фрески на антична живопис от ранноелинистическата ера.

6. Мадарският конник

Намира се в североизточна България, покрай село Мадара. Той е археологически монумент и съставлява изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна канара. Релефът изобразява в естествена величина конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв, повален под предните крайници на коня. Според откривателите датировката се отнася до началото на VIII век. Паметник на културата от листата на ЮНЕСКО за международно културно завещание.

7. Боянската черква

Боянската черква „ Св. св. Никола и Пантелеймон “ е средновековна българска черква намираща се в софийския квартал Бояна. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 година Паметник в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО от 1979 година Световно известна е с 240-те стенописни изображения от 1259 година, отличаващи се с изключителни художествени достолепия, на така наречен Боянски занаятчия и неговата група средновековни художници, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и брачната половинка му Десислава. Техните портретни изображения се намират на северната стена.

8. Старият град в Пловдив

Той е построен от археологически обекти, музеи и галерии с скъпи експонати, старинни здания, настоящи храмове с богата живописна и дърворезбена декорация и църковна утвар, уютни кафенета и заведения за хранене, образователни здания, по-стари и по нови жилищни постройки с сантиментални дворове, живописни калдъръмени улици. На територията на античното Трихълмие са съхранени обилни монументи от античността – остатъци от акропола, античния спектакъл, античния стадион, античния конгрес. Обектът е включен в индикативния лист на България за Световното завещание на ЮНЕСКО.

9. Никополис пъкъл Иструм

Никополис пъкъл Иструм е древен римски град, ситуиран на 18 км северно от град Велико Търново. Градът е учреден от римския император Траян в чест на успеха му над даките (106 г.). Никополис пъкъл Иструм се изследва от археолозите още от 1900 година Днес градът е трансфорат в музей навън, посещаван годишно от хиляди български и задгранични туристи и учени и е включен в индикативния лист на България за Световното завещание на ЮНЕСКО.

10. Тракийската гробница при село Александрово

Гробницата е откритата през 2000 година, на към 20 км североизточно от гр. Хасково. Тя датира от IV в. прочие Хр, и е един от най-ярките монументи на тракийската просвета. Изключително добре непокътнатите фрески, на които се разграничават 23 човешки фигури, обогатяват с нови данни визиите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, обичай и облекло и приказват за високите художествени умения на траките. Обектът е включен в индикативния лист на България за Световното завещание на ЮНЕСКО.

Използвани материали: unesco-bg.org