Днес научният свят отбелязва 70 години без Айнщайн
На 18 април 1955 година, на 76-годишна възраст, светът губи Алберт Айнщайн – индивидът, който преобърна нашето схващане за времето, пространството и действителността. Физик, визионер и притежател на Нобелова премия, Айнщайн остава едно от най-ярките имена в историята на науката.
С теорията на относителността и приноса си към квантовата механика, той поставя основите на актуалната физика. Влиянието му се усеща и до през днешния ден – в космологията, астрофизиката и технологиите.
Роден на 14 март 1879 година в немското Кралство Вюртемберг, Айнщайн рано демонстрира интерес към математиката и естествените науки. Завършва междинното си образование в Швейцария, а през 1900 година получава тапия от Швейцарския федерален политехнически институт в Цюрих. Пет години по-късно пази докторат, като дисертацията му способства за развиването на атомната доктрина.
През годините Айнщайн получава десетки почетни степени, а неговите хрумвания въодушевяват генерации учени. Освен като откривател, той е запомнен и като хуманист, бранител на мира и съосновател на Института за напреднали проучвания в Принстън.
Айнщайн умира от вътрешен кръвоизлив, породен от скъсване на аортна аневризма. Въпреки влошеното си положение, остава деен до последно. В последните си дни работи върху тирада за телевизионна изява във връзка годишнина от основаването на страната Израел – текст, който по този начин и не съумява да довърши.
Последните му думи, изречени на немски, остават мистерия, защото здравната сестра не говорела езика. Малко след гибелта му тялото е кремирано, а прахът – разпилян на скрито място, съгласно волята му. Той изрично отказал кабинетът и домът му да се трансформират в мемориали.
Днес, седем десетилетия по-късно, научното и философското завещание на Айнщайн остава непреходно – като светлина, която не избледнява, без значение от дистанцията, което изминава през времето, съобщи Дарик.
