Представят юбилейния брой на Алманах "Родолюбец"
На 17 юни в 18.30, в Литературния клуб Перото, НДК ще бъде представянето на юбилейния брой Алманах " Родолюбец "
Излезе Х брой на сборник Родолюбец, двугодишно издание на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи Родолюбец. Алманахът е юбилеен, тъй като е отдаден на 30-годишнината на Дружеството. Възникването на тази неправителствена организация е обвързвано с родолюбивата концепция за активизиране на контактите сред българите оттук и оттатък Дунав, спорадични и несистемни до началото на 90-те години на ХХ век. Основатели на Дружеството са известни персони от българския публичен и културен живот - Васил Маринов, Петър Германов, Александър Миланов, Емил Миланов и други В своята тридесетгодишна история Дружеството работи интензивно за доближаване с нашите сънародници и стимулиране на етнокултурните им изяви, за появяването на културни центрове в Бесарабия и Таврия.
Алманах «Родолюбец» излиза от 1994 година и наброява 10 издания, в които са оповестени научни и художествено-публицистичен текстове. Разработени са необятен кръг от тематики и въпроси, свързани с историята на преселването, с проблемите на образованието на български език, образуването на културно-просветни дцентрове измежду българската диаспора и подкрепяне на активността им. Разработени са проблеми от българската история, показани са създателите на българската бесарабска литература.
Новият юбилеен брой с публицистичен състав Кирилка Демирева, Наталия Димитрова и Галин Георгиев се отличава от останалите по конструкция и значително по тематична устременост. Статиите са проведени в рубриките «Началото», «30 години на ползу роду», «Мостове: оттатък историческия разлом», «Осветени огнища», «Гласове от българска Бесарабия», «Имената на паметта». Както е видно он названията, алманахът дава богата информация за първите стъпки на Дружеството, за пътищата за създаване на взаимните връзки с българите от Бесарабия и Таврия. Културните и просветителните центровее по места са необятно показани от техните ръководители или от участниците в построяването им през годините. Възкресени се имената и делата на доста известни и по-малко известни българи, дали своя принос както за съхраняването и развиването на българската диаспора, по този начин и за построяването на българската страна. Дадена е естрада на известни персони от обществено-политическата и научната сфера, на хора от разнообразни възрасти, за които родовата памет е свята. Сред създателите четем имената на Михаил Иванов - консултант на президента Желев по национално-етническите въпроси, на Петър Воденски - посланник на България в Молдова, на проф. Николай Червенков - историк от Кишинев и някогашен ректор на Тараклийския университет, на проф. Елена Налбантова от Великотърновския университет - откривател на бесарабската българска литература, на доктор Мария Билга, на доктор Владимир Калоянов и доктор Татяна Караиванова, Милена Димитрова - консултант на вицепрезидента Илияна Йотова, на доктор Олга Водинчар, на д.и.н. Думиника, доцент Елена Рацеева и мн. други. Авторските материали са повече от 100. Публикувани са факсимилета на доста истински документи. В този смисъл алманахът ще бъде потребен на бъдещите откриватели на тази неправителствена организация.
Специално би трябвало да бъде маркирана рубриката «Гласове от българска Бесарабия», в която са показани българските поети и белетристи от Бесарабия. Със особено изявление и нови стихове взе участие поетът Нико Стоянов. Тук са творбите и на познатите Таня Танасова-Тодорова, Владимир Калоянов, Димитър Пейчев, Анна Малешкова, Георги Барбаров. Димитър Боримечков. Дебютират в алманаха Анатолий Волчо от Терновка,Украйна, Марияна Мажарова, Наталия Горбанова от Молдова, Натали Петрова.
Важно е да се означи, че се уголемява географията на местата, в които българите живеят и се сдружават. Например в алманаха е включен материал за българското етнокултурно обединяване «Здравец» от гр. Павлодар, Република Казахстан, с създател Валентина Шатова
Нов забавен и потребен миг в структурата на алманаха съставляват встъпителните текстове към всяка графа, въвеждащи към главната ѝ тематика. Те играят ролята и на исторически взор върху тридесетгодишната активност на Дружеството, тясно обвързана с процесите на въздигане на етнокултурното схващане на българите от Бесарабия и Таврия и с информиране на българите в страната за живота и историческата орис на сънародниците ни.
Алманахът е богато илюстриран със снимков материал, който онагледява събития и прояви на Дружеството и на центровете по места, запечатва ликовете на деятели в предишното и през днешния ден. Разнообразният авторски състав, както и тематичното благосъстояние показват уравновесено деянията в молдовска и одеска Бесарабия, както и в Таврия.
Излезе Х брой на сборник Родолюбец, двугодишно издание на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи Родолюбец. Алманахът е юбилеен, тъй като е отдаден на 30-годишнината на Дружеството. Възникването на тази неправителствена организация е обвързвано с родолюбивата концепция за активизиране на контактите сред българите оттук и оттатък Дунав, спорадични и несистемни до началото на 90-те години на ХХ век. Основатели на Дружеството са известни персони от българския публичен и културен живот - Васил Маринов, Петър Германов, Александър Миланов, Емил Миланов и други В своята тридесетгодишна история Дружеството работи интензивно за доближаване с нашите сънародници и стимулиране на етнокултурните им изяви, за появяването на културни центрове в Бесарабия и Таврия.
Алманах «Родолюбец» излиза от 1994 година и наброява 10 издания, в които са оповестени научни и художествено-публицистичен текстове. Разработени са необятен кръг от тематики и въпроси, свързани с историята на преселването, с проблемите на образованието на български език, образуването на културно-просветни дцентрове измежду българската диаспора и подкрепяне на активността им. Разработени са проблеми от българската история, показани са създателите на българската бесарабска литература.
Новият юбилеен брой с публицистичен състав Кирилка Демирева, Наталия Димитрова и Галин Георгиев се отличава от останалите по конструкция и значително по тематична устременост. Статиите са проведени в рубриките «Началото», «30 години на ползу роду», «Мостове: оттатък историческия разлом», «Осветени огнища», «Гласове от българска Бесарабия», «Имената на паметта». Както е видно он названията, алманахът дава богата информация за първите стъпки на Дружеството, за пътищата за създаване на взаимните връзки с българите от Бесарабия и Таврия. Културните и просветителните центровее по места са необятно показани от техните ръководители или от участниците в построяването им през годините. Възкресени се имената и делата на доста известни и по-малко известни българи, дали своя принос както за съхраняването и развиването на българската диаспора, по този начин и за построяването на българската страна. Дадена е естрада на известни персони от обществено-политическата и научната сфера, на хора от разнообразни възрасти, за които родовата памет е свята. Сред създателите четем имената на Михаил Иванов - консултант на президента Желев по национално-етническите въпроси, на Петър Воденски - посланник на България в Молдова, на проф. Николай Червенков - историк от Кишинев и някогашен ректор на Тараклийския университет, на проф. Елена Налбантова от Великотърновския университет - откривател на бесарабската българска литература, на доктор Мария Билга, на доктор Владимир Калоянов и доктор Татяна Караиванова, Милена Димитрова - консултант на вицепрезидента Илияна Йотова, на доктор Олга Водинчар, на д.и.н. Думиника, доцент Елена Рацеева и мн. други. Авторските материали са повече от 100. Публикувани са факсимилета на доста истински документи. В този смисъл алманахът ще бъде потребен на бъдещите откриватели на тази неправителствена организация.
Специално би трябвало да бъде маркирана рубриката «Гласове от българска Бесарабия», в която са показани българските поети и белетристи от Бесарабия. Със особено изявление и нови стихове взе участие поетът Нико Стоянов. Тук са творбите и на познатите Таня Танасова-Тодорова, Владимир Калоянов, Димитър Пейчев, Анна Малешкова, Георги Барбаров. Димитър Боримечков. Дебютират в алманаха Анатолий Волчо от Терновка,Украйна, Марияна Мажарова, Наталия Горбанова от Молдова, Натали Петрова.
Важно е да се означи, че се уголемява географията на местата, в които българите живеят и се сдружават. Например в алманаха е включен материал за българското етнокултурно обединяване «Здравец» от гр. Павлодар, Република Казахстан, с създател Валентина Шатова
Нов забавен и потребен миг в структурата на алманаха съставляват встъпителните текстове към всяка графа, въвеждащи към главната ѝ тематика. Те играят ролята и на исторически взор върху тридесетгодишната активност на Дружеството, тясно обвързана с процесите на въздигане на етнокултурното схващане на българите от Бесарабия и Таврия и с информиране на българите в страната за живота и историческата орис на сънародниците ни.
Алманахът е богато илюстриран със снимков материал, който онагледява събития и прояви на Дружеството и на центровете по места, запечатва ликовете на деятели в предишното и през днешния ден. Разнообразният авторски състав, както и тематичното благосъстояние показват уравновесено деянията в молдовска и одеска Бесарабия, както и в Таврия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ