Осквернена памет: Разкъсаха инсталацията за Сияна и децата, убити от бездействие ВИДЕО
На 17 юни в 02:49 ч. сутринта, видеокамери в централната градска част на столицата снимаха млад мъж, който унищожава част от инсталацията към акцията „ Нито едно дете повече “ – самодейност, родена от болката на един татко и подкрепена от стотици други, които не желаят нещастието на Сияна Попова да се повтори.
И в случай че болката на едно семейство, изгубило детето си от систематичен институционален отвод, към този момент е непоносима, то да видиш по какъв начин някой неоснователно, невъзмутимо и демонстративно къса паметта на това дете измежду нощ, е не просто вандализъм. Това е удар в лицето на състраданието. На обществото. На вярата, че нещо в тази страна въпреки всичко може да се поправи.
Кадрите демонстрират по какъв начин млад мъж раздира с две ръце банера, съдържащ апел за отбрана на децата. Върху платното има капки в памет на жертвите на принуждение. Той ги дърпа. Къса. Оставя раздраната апаратура като трофей след безшумно, само че грубо посягане. Не против предмет. А против концепция. Срещу памет.
„ Нито едно дете повече “ не е реклама. Това не е политически план. Това е зов от болежка – акция, въодушевена от гибелта на дребната Сияна, за която системата мълча, до момента в който умираше. Докато гласовете на тези, които трябваше да я пазят, останаха безмълвни.
А в този момент, когато тази покруса най-накрая откри глас – някой се опита да го заглуши с ръце.
Бащата на Сияна, Николай Попов, написа в обществените мрежи:
„ Призоваваме го и самия него – в случай че имаш съвест, излез и кажи „ Извинявай “. Всяка амнистия стартира с отговорност. “
И тук е основното: не за отплата, а за пробуждане. За осъзнаване. За късмет даже този юноша да разбере какво е направил. Защото прошката стартира с това да погледнеш личните си дейности в очите.
Организаторите на акцията приканват за помощ в разпознаването на лицето, като всеки жител може да подаде неизвестен сигнал на предоставените канали. Видеото и фрагментите от камерата към този момент се популяризират онлайн.
Когато едно общество не пази паметта на децата си, губи бъдещето си. Когато не почита болката на родител, погребал дете, то се отхвърля от личната си човещина. Тази апаратура ще бъде поправена. Но въпросът е: Ще изправим ли себе си?
И в случай че болката на едно семейство, изгубило детето си от систематичен институционален отвод, към този момент е непоносима, то да видиш по какъв начин някой неоснователно, невъзмутимо и демонстративно къса паметта на това дете измежду нощ, е не просто вандализъм. Това е удар в лицето на състраданието. На обществото. На вярата, че нещо в тази страна въпреки всичко може да се поправи.
Кадрите демонстрират по какъв начин млад мъж раздира с две ръце банера, съдържащ апел за отбрана на децата. Върху платното има капки в памет на жертвите на принуждение. Той ги дърпа. Къса. Оставя раздраната апаратура като трофей след безшумно, само че грубо посягане. Не против предмет. А против концепция. Срещу памет.
„ Нито едно дете повече “ не е реклама. Това не е политически план. Това е зов от болежка – акция, въодушевена от гибелта на дребната Сияна, за която системата мълча, до момента в който умираше. Докато гласовете на тези, които трябваше да я пазят, останаха безмълвни.
А в този момент, когато тази покруса най-накрая откри глас – някой се опита да го заглуши с ръце.
Бащата на Сияна, Николай Попов, написа в обществените мрежи:
„ Призоваваме го и самия него – в случай че имаш съвест, излез и кажи „ Извинявай “. Всяка амнистия стартира с отговорност. “
И тук е основното: не за отплата, а за пробуждане. За осъзнаване. За късмет даже този юноша да разбере какво е направил. Защото прошката стартира с това да погледнеш личните си дейности в очите.
Организаторите на акцията приканват за помощ в разпознаването на лицето, като всеки жител може да подаде неизвестен сигнал на предоставените канали. Видеото и фрагментите от камерата към този момент се популяризират онлайн.
Когато едно общество не пази паметта на децата си, губи бъдещето си. Когато не почита болката на родител, погребал дете, то се отхвърля от личната си човещина. Тази апаратура ще бъде поправена. Но въпросът е: Ще изправим ли себе си?
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ