Когато съветските танкове потушиха бунта срещу режима в ГДР
На 17 юни 1953 в Германска демократична република избухва национално въстание против комунистическия режим. Това е първият сходен протест в социалистическия лагер. Въстанието обаче е грубо потушено от руските танкове, заяви.
На пръв взор двете неща нямат нищо общо : националното въстание против комунистическия режим в Германска демократична република на 17 юни 1953 година и нападателната война, която Русия води в този момент против Украйна . Но при по-внимателно вглеждане и макар другите исторически условия ще открием близки претекстове - както от страната на агресора, по този начин и от тази на борещите се за своята независимост и самостоятелност хора.
След края на Втората международна война през 1945 година най-общо казано светът беше разграничен на два враждуващи лагера - на капиталистическите демокрации и на комунистическите диктатури. Начело на двата лагера стояха Съединени американски щати и Съветският съюз. Заедно с Англия и Франция те победиха нацистка Германия във войната.
Москва - остарелият нов властови център
След този боен триумф насилственият съюз против Адолф Хитлер още веднъж се разпадна. Съветският съюз разшири властта и зоната си на въздействие и огромни елементи от Европа станаха комунистически. Сред тях и Източна Германия - Германска демократична република. Властовият център на този така наречен Източен блок беше в Москва - столицата на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и на днешна Русия.
Тогава се наложи и терминът Студена война. С него показваме напрегнатите връзки сред двете суперсили Съединени американски щати и Русия и подкрепящите ги страни. Линията на политическо и идеологическо разделяне в Европа преминаваше през Германия - и през разделения Берлин.
Пазарна стопанска система на запад, планова на изток
Пак там бяха изключително забележими последствията от това противостоене, част от което бяха конкуренцията във въоръжаването и заканите. Докато Федералната република с нейната свободна пазарна стопанска система се възвърне относително бързо от последствията от войната, в Германска демократична република държавната планова стопанска система докара до дефицит на артикули, от който мнозина избягаха, отправяйки се на Запад.
На 17 юни 1953 напрежението ескалира: след обособени митинги против все по-лошото ръководство, разочарованието и гневът на хората в Източна Германия прераства в национално въстание - 1 милион души излизат на улицата с гледище за провеждането на почтени и свободни избори и за обединяването на Германия . Но техният зов за независимост остава нечут.
Съветски танкове поставят завършек на фантазията за независимост
Режимът в Москва потушава националното въстание, като изпраща против протестиращите разположените в Германска демократична република руски бойци и танкове. Над 100 души умират при конфликтите или по-късно са наказани на гибел. Много други са хвърлени в пандиза.
Подобна е ориста на придвижванията за независимост в Унгария през 1956 година, в Чехословакия през 1968 и в Полша през 1980 година. Всички тези опити за скъсване на оковите на Москва се провалят. Чак новата реформаторска политика на Михаил Горбачов вдъхва нова вяра на хората в страните от Източния блок. В Германия мирната гражданска война през 1989 година докара до рухването на Берлинската стена и до обединяването на Германия година по-късно.
Путин отхвърля правото на битие на Украйна
През 1991 година пристигна краят и на самия Съветски съюз, който тогава се разпадна. Сред петнайсетте самостоятелни страни, произлезли от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, е и Украйна, чието право на битие съветският президент Владимир Путин отхвърля. На 24 февруари 2022 година той атакува прилежащата страна в нарушаване на интернационалното право, каквото беше и анексирането на украинския полуостров Крим осем години по-рано.
На 17 юни 1953 западните демокрации отпред със Съединени американски щати не поддържаха националното въстание в Германска демократична република. Тогава страхът от експлоадиране на нова международна война - този път нуклеарна - беше прекомерно огромен. Същите страхове изпитват мнозина и в този момент по отношение на съветската инвазия в Украйна.
Когато на 17 юни 1953 народът на Германска демократична република се разпалва против своето държавно управление и по едно и също време с това против руската окупационна власт, Западна Германия му оказва единствено морална поддръжка. Днес е друго: западната общественост не се поколеба да поддържа Украйна в битката ѝ против агресора Русия - с оръжия и с банкет на бежанци . Условията за това обаче са разнообразни спрямо времето, когато Европа беше политически и стопански разграничена на Изток и Запад.
От геополитическа позиция по това време евентуално не е имало друга опция. Решенията взимаха Съветският съюз и Съединени американски щати, а борбата сред капитализма и комунизма се основаваше на по този начин наречения " баланс на ужаса " (система за запазване на мира посредством взаимно заплашване с унищожение).
Въпреки неуспеха си, националното въстание от 17 юни 1953 заема трайно място в историята - като модел за всички последващи опити да станем или да останем свободни и самостоятелни . Днес обединена Германия си спомня за смелостта на участниците в него. А паралелът с битката на украинците е явен.
На пръв взор двете неща нямат нищо общо : националното въстание против комунистическия режим в Германска демократична република на 17 юни 1953 година и нападателната война, която Русия води в този момент против Украйна . Но при по-внимателно вглеждане и макар другите исторически условия ще открием близки претекстове - както от страната на агресора, по този начин и от тази на борещите се за своята независимост и самостоятелност хора.
След края на Втората международна война през 1945 година най-общо казано светът беше разграничен на два враждуващи лагера - на капиталистическите демокрации и на комунистическите диктатури. Начело на двата лагера стояха Съединени американски щати и Съветският съюз. Заедно с Англия и Франция те победиха нацистка Германия във войната.
Москва - остарелият нов властови център
След този боен триумф насилственият съюз против Адолф Хитлер още веднъж се разпадна. Съветският съюз разшири властта и зоната си на въздействие и огромни елементи от Европа станаха комунистически. Сред тях и Източна Германия - Германска демократична република. Властовият център на този така наречен Източен блок беше в Москва - столицата на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и на днешна Русия.
Тогава се наложи и терминът Студена война. С него показваме напрегнатите връзки сред двете суперсили Съединени американски щати и Русия и подкрепящите ги страни. Линията на политическо и идеологическо разделяне в Европа преминаваше през Германия - и през разделения Берлин.
Пазарна стопанска система на запад, планова на изток
Пак там бяха изключително забележими последствията от това противостоене, част от което бяха конкуренцията във въоръжаването и заканите. Докато Федералната република с нейната свободна пазарна стопанска система се възвърне относително бързо от последствията от войната, в Германска демократична република държавната планова стопанска система докара до дефицит на артикули, от който мнозина избягаха, отправяйки се на Запад.
На 17 юни 1953 напрежението ескалира: след обособени митинги против все по-лошото ръководство, разочарованието и гневът на хората в Източна Германия прераства в национално въстание - 1 милион души излизат на улицата с гледище за провеждането на почтени и свободни избори и за обединяването на Германия . Но техният зов за независимост остава нечут.
Съветски танкове поставят завършек на фантазията за независимост
Режимът в Москва потушава националното въстание, като изпраща против протестиращите разположените в Германска демократична република руски бойци и танкове. Над 100 души умират при конфликтите или по-късно са наказани на гибел. Много други са хвърлени в пандиза.
Подобна е ориста на придвижванията за независимост в Унгария през 1956 година, в Чехословакия през 1968 и в Полша през 1980 година. Всички тези опити за скъсване на оковите на Москва се провалят. Чак новата реформаторска политика на Михаил Горбачов вдъхва нова вяра на хората в страните от Източния блок. В Германия мирната гражданска война през 1989 година докара до рухването на Берлинската стена и до обединяването на Германия година по-късно.
Путин отхвърля правото на битие на Украйна
През 1991 година пристигна краят и на самия Съветски съюз, който тогава се разпадна. Сред петнайсетте самостоятелни страни, произлезли от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, е и Украйна, чието право на битие съветският президент Владимир Путин отхвърля. На 24 февруари 2022 година той атакува прилежащата страна в нарушаване на интернационалното право, каквото беше и анексирането на украинския полуостров Крим осем години по-рано.
На 17 юни 1953 западните демокрации отпред със Съединени американски щати не поддържаха националното въстание в Германска демократична република. Тогава страхът от експлоадиране на нова международна война - този път нуклеарна - беше прекомерно огромен. Същите страхове изпитват мнозина и в този момент по отношение на съветската инвазия в Украйна.
Когато на 17 юни 1953 народът на Германска демократична република се разпалва против своето държавно управление и по едно и също време с това против руската окупационна власт, Западна Германия му оказва единствено морална поддръжка. Днес е друго: западната общественост не се поколеба да поддържа Украйна в битката ѝ против агресора Русия - с оръжия и с банкет на бежанци . Условията за това обаче са разнообразни спрямо времето, когато Европа беше политически и стопански разграничена на Изток и Запад.
От геополитическа позиция по това време евентуално не е имало друга опция. Решенията взимаха Съветският съюз и Съединени американски щати, а борбата сред капитализма и комунизма се основаваше на по този начин наречения " баланс на ужаса " (система за запазване на мира посредством взаимно заплашване с унищожение).
Въпреки неуспеха си, националното въстание от 17 юни 1953 заема трайно място в историята - като модел за всички последващи опити да станем или да останем свободни и самостоятелни . Днес обединена Германия си спомня за смелостта на участниците в него. А паралелът с битката на украинците е явен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ