Днешната дата е една от най-черните в българската история
На 17 юли през далечната 1393 година, след дълга блокада от войските на османския султан Баязид I, пада столицата на Втората българска страна Търново.
Баязид І по кръвна линия е полубългарин. Майка му е Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман. През 1378 година преди рухването под турско иго по гледище на султан Мурад І - бащата на Баязид І, тя е била принудително пратена в харема му. Подвигът й се счита за една от най-големите саможертви в българската история.
След гибелта на султан Мурад І синът му Баязид І (1389–1402) незабавно убива брат си и напуща полесражението на Косово поле. Той се насочва към Одрин, с цел да си обезпечи безпроблемно владетелския престол. Пътят от Косово до Одрин минава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата ". Новият султан взема решение, че разполага с задоволително капацитет, с цел да завладее целия Балкански полуостров, и поема курс на твърда нападателна политика.
След подчиняването на Сърбия Баязид Светкавицата се насочва против Търновското царство. Според някои хипотези цар Иван Шишман отхвърля османския сюзеренитет за сметка на унгарския и това става причина за турското настъпление.
От изворите - Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак и Похвално слово за св. Филотея от митрополит Йоасаф Бдински, научаваме, че жестоките закани на безбожника - турчин не пречупват упоритата защита на търновци, траяла близо три месеца. Въпреки това на 17 юли турците проникват зад крепостните стени на Царевец. И до през днешния ден остава противоречива повода, довела до рухването на Търново в ръцете на " варварския княз ". В някои локални предания се споделя, че градът е предаден от евреина Лазар. Това не звучи необикновено, като се има поради разнородният темперамент на столичното население - българи, франки, евреи, арменци, гърци.
Думите на Григорий Цамблак, че Търново е паднал " когато прегрешението надви " поддържат тезата за капитулация на обсадените град. Трите месеца блокада най-вероятно са довели до привършване на питателните ресурси в многолюдния град, а също така към началото на юли турците наподобява, съумяват да пресечен и водоснабдяването на Царевец. Анадолците опожаряват царския замък, унищожават крепостните стени и трансформират доста от търновските църкви в джамии.
Жестокостите обаче не стопират дотук. Григорий Цамблак ни оповестява, че по покана на емира в патриаршеската черква идват на диалози стотина знатни боляри, без да подозират за готвената им засада. Всички до един са изклани от поробителя. Същата присъда грози и търновския светител Евтимий, който невъзмутимо и смирено скланя глава върху свещените стени на Търново, при Лобната канара, подготвен да одобри мъченическа гибел, с която да даде образец на своето паство. Вдигнатата ръка на палача обаче окаменява като знак към безбожниците за светостта на патриарха-исихаст и като разтуха за поробените българи, че Бог не ги е изоставил. Въпреки това доста от покорените търновци са изселени в Мала Азия.
Баязид І по кръвна линия е полубългарин. Майка му е Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман. През 1378 година преди рухването под турско иго по гледище на султан Мурад І - бащата на Баязид І, тя е била принудително пратена в харема му. Подвигът й се счита за една от най-големите саможертви в българската история.
След гибелта на султан Мурад І синът му Баязид І (1389–1402) незабавно убива брат си и напуща полесражението на Косово поле. Той се насочва към Одрин, с цел да си обезпечи безпроблемно владетелския престол. Пътят от Косово до Одрин минава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата ". Новият султан взема решение, че разполага с задоволително капацитет, с цел да завладее целия Балкански полуостров, и поема курс на твърда нападателна политика.
След подчиняването на Сърбия Баязид Светкавицата се насочва против Търновското царство. Според някои хипотези цар Иван Шишман отхвърля османския сюзеренитет за сметка на унгарския и това става причина за турското настъпление.
От изворите - Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак и Похвално слово за св. Филотея от митрополит Йоасаф Бдински, научаваме, че жестоките закани на безбожника - турчин не пречупват упоритата защита на търновци, траяла близо три месеца. Въпреки това на 17 юли турците проникват зад крепостните стени на Царевец. И до през днешния ден остава противоречива повода, довела до рухването на Търново в ръцете на " варварския княз ". В някои локални предания се споделя, че градът е предаден от евреина Лазар. Това не звучи необикновено, като се има поради разнородният темперамент на столичното население - българи, франки, евреи, арменци, гърци.
Думите на Григорий Цамблак, че Търново е паднал " когато прегрешението надви " поддържат тезата за капитулация на обсадените град. Трите месеца блокада най-вероятно са довели до привършване на питателните ресурси в многолюдния град, а също така към началото на юли турците наподобява, съумяват да пресечен и водоснабдяването на Царевец. Анадолците опожаряват царския замък, унищожават крепостните стени и трансформират доста от търновските църкви в джамии.
Жестокостите обаче не стопират дотук. Григорий Цамблак ни оповестява, че по покана на емира в патриаршеската черква идват на диалози стотина знатни боляри, без да подозират за готвената им засада. Всички до един са изклани от поробителя. Същата присъда грози и търновския светител Евтимий, който невъзмутимо и смирено скланя глава върху свещените стени на Търново, при Лобната канара, подготвен да одобри мъченическа гибел, с която да даде образец на своето паство. Вдигнатата ръка на палача обаче окаменява като знак към безбожниците за светостта на патриарха-исихаст и като разтуха за поробените българи, че Бог не ги е изоставил. Въпреки това доста от покорените търновци са изселени в Мала Азия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ