На 17 юли от предаване на БНР се разбра, че

На 17 юли от предаване на БНР се разбра, че ...

Кой, какво и защо не разбира за т.нар. „американски централи“?.



На 17 юли от предаване на БНР се разбра, че министерството на енергетиката и Ей И Ес Гълъбово, които през 2006-2010 инвестираха, изградиха и сега са собственици на ТЕЦ Марица Изток 1 (МИ1), задълбочават съгласието си в това как да променят договора за изкупуване на електроенергията от централата. Съгласието е в начина на изчисляване на инвестицията и оперативните разходите по поддържането и производството на централата. Предстои да се уточни стойността на точните параметри, които подлежат на преговори.

По този повод изпълнителният директор на "Ей И Ес (AES) България" Иван Цанков каза: "Предложихме решение, което ще осигури електричеството в България за период поне за следващите 10 години и на голяма част от работните места в мините. Всички тези интереси на различни групи от обществото ще бъдат гарантирани чрез предложението, което върнахме обратно към правителството".

В същото време, в публичните изяви на представители на правителството (например по повод АЕЦ „Белене“, при отговори на парламентарни питания за съдбата на въглищните централи и др.) и на бизнес асоциациите продължават да твърдят, че „ние дадохме“ и „плащаме скъп ток“ на „американците“.

От ТЕЦ „Марица изток“ 1 и ТЕЦ „Марица изток“ 3 очевидно не могат да кажат всичко, което следва да се каже по тези поводи – хем не е добър тон, хем са в преговори, при които уважението към другата страна е общ етичен и практичен принцип.
Без да навлизам в тълкувания на терминологията, ще се опитам да обясня някои особености на онова, което следва да се отита при тези преговори.

ТЕЦ „Марица изток“1 и „Марица изток“3 като част от системата

Без ТЕЦ „Марица изток“1 (и вероятно ТЕЦ „Марица изток“ 2 и 3) електроенергийната система ще се разпадне (както се видя по-миналата зима и през март – април т.г.). Това е така по няколко причини. Средното производство на електроенергия въглищните ТЕЦ за крайно потребление след влизането в експлоатация на МИ1 през 2010 г. (с 8% - 10%) е между 35 и 45%. За разлика от АЕЦ тези съоръжения са по-бързо подвижни и по-евтини като първоначална инвестиция. „Подвижността“, способността на МИ1 да произвежда при различен коефициент на използване на горивото е приблизително същата като на ТЕЦ на природен газ – от 4 до 100%. Това позволява на „Мариците“ да запълват недостига на електроенергия и да заместват планирани или непланирани спирания на по-големи и по-малко маневрени мощности, каквито са реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Доколкото може да се съди по наличната информация през последните две години тази роля се изпълнява най-добре и предимно от МИ1 и особено от МИ3.

Важно е да се знае, че общата цена на инвестициите в ядрени реактори е много висока. Това прави тяхната маневреност по-неизгодна. Тази системна необходимост на „Мариците“ е добре обоснована в доклада на БАН за „Белене“. Освен това в „За поддържане на сигурността на електроенергийната система на България“ е казано, че за тази сигурност и за „създаване на условия за извършване на ремонтни дейности, агрегатите трябва да бъдат не по-големи от 350 MW и да са разсредоточени на минимум две отделни площадки“. Не бих се учудил, ако темата бъде доразвита и някой авторитетен специалист, който да обясни по-подробно за какво става дума.

Европейският контекст

На второ място, недоволните от договорите с Ей И Ес и Контур Глобал не разбират европейския контекст на проблема. А той е, че договорите се оказват в тежест не по вина инвеститора, а по други причини. Повечето от тях са политически – публично финансиране на други проекти и мощности, промени в законодателството и субсидиране на други енергийни подотрасли (най-често със същия тип договори за изкупуване на електроенергията).
Всички такива случаи в ЕС не се разглеждат като невъзстановими загуби, като „потънали гемии“, като “sunk costs”. Това са разходи, които, макар направени, вече не могат да бъдат възстановени по никакъв начин. Повтарящите се опитите за възстановяване на проекта АЕЦ „Белене“ са типичен пример за нещо, което в микроикономиката се нарича „за заблуда по повод загубените разходи и активи“ („sunk cost falacy“): губиш, но продължаваш упорито да правиш същото. Точно това се съдържа в съобщенията за разговорите между премиера Борисов и президента Путин, че „проектът трябвало да стане необратим“.

Методологията на ЕС за решаване на договори за изкупуването и други променени поради политически и регулаторни причини обстоятелства
в енергетиката е известна под названието „изчисление на блокираните разходи или активи“ („stranded costs and assets“). Схемата е пренесена от капиталовите пазари методика за оценка на активи, които са претърпели неочаквани или преждевременни обезценки, девалвации или конвертиране в пасиви.

Понятието "блокирани активи" придобива особено значение за ЕС при обсъждането на политиките по опазване на околната среда и изменението на климата, където съсредоточаването е върху това как законодателството и регламентите, прилагащи тези политики, създават рискове от блокиране на активи. Smith School of Enterprise and the Environment на Оксфордския университет дори има специална програма да обучение по оценка на блокирани активи. Списъкът на фактори причиняващи такива проблеми е много подробен, но в него на видно място са политиките за борба промените в климата, за субсидии на ВЕИ и електромобили и/или тези за ограничаване на използването на изкопаеми горива, включително въглища. Според Международната енергийна агенция, финансирана от ЕС, блокирани активи са "инвестициите, които са направени, но в определен период от време, преди края на техния икономически живот, вече не могат да печелят икономическа възвращаемост в резултат на промени в пазарната и регулаторната среда“.

Точно такъв е случаят с „американските централи“, ВЕИ-тата, използването на биомаса и преференциите за изкупуване на електроенергия от малки ВЕЦ. Методологията за изчисление на блокирани активи е господстваща практика на ЕС при оценка на компенсациите за тях. Както се разбира от казаното до тук (а и от следващите по-долу пояснения), тя е и единствено възможната разумна схема на решаване на такива проблеми в ЕС. Аналогична схема за изчисление на компенсации бе приложена в Полша по повод инвестициите тамошната енергетика преди приватизацията й. У нас в предишният парламент полският закон бе използван като чернова за проектозакон (внесен от НФСБ) за национализация на „американските централи“. Надявам се, че това вече и история, която няма да се повтори.

Друга особеност на тези ТЕЦ (и МИ2) е, че работят на местен ресурс и не зависят от внос на енергийни ресурси и са важен фактор при изчислението на енергийната независимост в сраните членки на ЕС.

Важно е също, че МИ1 и МИ3 са чисти както по смисъла на действащите изисквания на ЕС, така и според предстоящите нови изисквания за въглищни централи.

Както се вижда и от доклада на БАН (тук резюмиран от инж. Иван Петров за в-к „Старозагорски новини“), „проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прах в изходящите газове на трите електроцентрали в „Марица-изток“ (3214 MW) няма. Освен това централите са в състояние, след не особено капиталоемки реконструкции да постигнат степен на очистване на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега; остава проблемът с лимитираната в Референтния документ [на ЕС] концентрация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, изискване, което България не може да изпълни дори с цената на огромни инвестиции, тъй като съдържанието на сяра в източномаришките лигнити е повече от 2,5 %, докато в останалите страни от ЕС, без изключение сярата е по-малко от 1,5 %.”

Ако обаче се поиска България да получи генерално изключение от ЕС, като остане само нормата за степен на очистване, то е почти сигурно, че тя ще го получи. Защото то вече е практикувано през 1990 те години за ТЕЦ на високосернисти лигнитни въглища. Иначе казано, тази предистория показва как се стига до блокиране на активите на трите ТЕЦ в Марица – Изток.

Причини за бездействие

МИ1 и МИ3 и след инвестициите, споменати от инж. Петров, МИ2 вероятно могат и ще останат да работят след изтичането на договорите през 2026 и ще продават вече на пазарни цени до 2040 г. и след това.

Да чуем пак резюмето на този инженер на доклада на БАН:
„България е поела задължението не да ограничи глобалната температура, като спре всичките си електроцентрали, изгарящи въглища, а да спомогне за това, като намали емисиите на въглероден диоксид с 20 % през 2020 г. спрямо 1990 г., съответно с 40 % (вероятно 45 %, ако се постигне съгласие в Европейския съвет) през 2030 г. и с 60 % през 2040 г., което съответства на 3214, 3214 (2877) и 2060 MW електропроизводствени мощности на въглища в „Марица изток“, или 17,67, 17,67 (15,70) и 11,30 TWh произведена електроенергия (Дейност VI.1 от доклада на БАН). Тези мощности и електроенергията от тях са включени в електроенергийния и мощностния баланс на страната (Дейност II и Приложение II.1, таблици 5 и 5А от доклада на БАН), от които се вижда, че нови базови мощности до 2040 г. не са необходими, дори остават оперативни излишъци за износ извън зимния сезон.“

Две са причините да се търси затваряне на тези ТЕЦ - желание за унищожаване на енергийната независимост и строежът на "Белене" (дори само
при тази хипнотична възможност, енергийната зависимост от Русия ще бъде 80%). Иначе, както се вижда от казаното от инж. Петров, 2/3 от въглищните ТЕЦ могат да работят нормално до 2040 г. и след това, на много по-ниска цена от всяка нова АЕЦ.

Последното е много важно. Пак според доклада на БАН, при най-висока цена на квоти за емисии, цената на електричеството от чистите „Марици“ би била между 12 и 14.5 ст/KWh. При най-оптимистични прогнози за цената електричеството от АЕЦ за KWh би била 16-18 ст., според БАН, според повечето изчисления – на 18 и дори над 20 ст. за KWh.

Цената на електричеството от МИ1 и МИ3 сега е "висока", защото продукцията им е чиста (в смисъл на съответствия на стандартите и изискванията). Част от цената МИ1 е и нулевото замърсяване на води, почва и шум, депото за отпадъци (рециклируеми, използваеми в строителството, особено промишленото), системите за управление са „умни“ и трудовите злополуки са нула, при пъти по-високата производителност от средната в енергетиката. Тази цена далеч не е висока в сравнение с други подобни договори за изкупуване и ще е между 2.5 и 3 пъти по-ниска от пропагандираните подобни договори за АЕЦ "Белене" (независимо от формата на собствеността и гаранциите).

Правната страна на въпроса

Както наскоро писа „Файненшъл таймс“, „флиртът на България с Пекин и Москва покрай един толкова скъп проект изглежда особено странен на фона на опитите на правителството да прекрати фиксираните дългосрочни цени за изкупуване с две чужди компании, които били твърде високи – въпреки че са доста по-ниски от цената, на която би се продавала енергията от „Белене“. Американската Ей И Ес и базираната в САЩ, но листвана на борсата в Лондон, „КонтурГлобал“ управляват модерни централи, които работят с местни въглища от „Марица-изток“ и генерират една пета от електроенергията на България“.

Договорите за МИ1 и МИ3 не могат да бъдат смятани за "нерегламентирана" държавна помощ и анулирането им е безсмислено, поне защото обстоятелствата са следните.
•    От 1993 г., според чл. 20а от закона за задълженията и договорите в България, както и във всички нормални икономики по света, „договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“ и те „…могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона“. (Тази промяна в закона бе е една от най-важните реформи при преходо на България от централно планиране към икономика, функционираща на пазарни основания. За съжаление почти никой не отчита този напредък.)
•    Те са замислени като заместител на малките четири реактора на "Козлодуй" (условие за членство в ЕС, заради изискване за сигурност, безрискова експлоатация)
•    Подписани са преди хармонизирането на съответното законодателство на ЕС и Третия енергиен пакет;
•    Рационалността им е потвърдена от седем правителства на България и две енергийни стратегии;
•    Централите нееднократно са предлагали преразглеждане на договорите за изкупуване (поради променени обстоятелства във формулите на изчисление), но българските контрагенти не са отговаряли на предложенията;
•    Точно тези пет обстоятелства правят приложението на методиката ЕС за изчисление на блокираните активи и разходи едва ли не единствено приложимото и общо изгодно решение на казуса.
•    Разтурянето на договорите едностранно от БЕХ е или невъзможно поради казаното по-горе или прекалено скъпо - между 2.3 и 2.8 млрд. лв. (без разходите по делата);
•    Самите арбитражи ще траят до 2022-2023 г., т.е. почти до сроковете на изтичане на договорите;
•    Неизпълнението на плащанията (за компенсации и разлики) е неразумно само по себе си, защото ще затвори Мини Марица Изток или най-малкото ще остави поне 2 000 работници на улицата;
•    Освен това под риск ще се окажат и продажбите и работните места на други 400 фирми доставчици, 50-на от тях местни, плюс друг предизвикан от договорите с МИ1 и МИ3 бизнес.
•    Цялата история, пак според същата статия във „Файненшъл таймс“, е и „лош сигнал за чуждите инвеститори наред с оттеглянето на италианската „Енел“, германската ЕОН и чешката ЧЕЗ, които напуснаха България през последните години“.

Политическата и естетическата страна на въпроса

За тези, които не знаят или не се досещат, тези два ТЕЦ не са "американски", а са български юридически лица и данъкоплатци, в тях работят само български граждани, с местен енергиен ресурс и други местни предприятия доставчици, те са чисти по всички стандарти, действащи и вероятно бъдещи изисквания и стандарти (несравнимо по-чисти от онова, което имаше в енергетиката на страната преди тяхното изграждане и във времето към което критиците изпитват носталгия), те са високотехнологични, използват "умни мрежи" и компоненти, красиви са и като промишлен дизайн напомнят Центъра Помпиду в Париж.

Съдейки по опита на Полша и Германия, „Мариците“ не би трябвало да имат проблеми с безсрочна дерогация от новите изисквания на ЕС по повод въглищните централи, ако правителството направи постъпки да я получи. Освен старозагорци, никой не настоява за това. Аз смятам, че министър Петкова въвежда обществото в заблуда по този повод. Министър председателят заяви, че не получавал „подкрепа от Брюксел за въглищните централи“. Тук е уместен вицът за онзи, който искал да спечели от лотарията, но не си купувал билет. С тази разлика, че в случая печалбата е сигурна, а рискът от невъзстановими загуби – 100% вероятен.

 

Анализ на икономиста Красен Станчев пред сп. "Мениджър"

Източник: 3e-news.net