Кан 2021 - Титанова палма |
На 17 юли 2021 година приключи 74-то издание на фестивала в Кан, първото международно киносъбитие след (или по време на) ковидпандемията. Да организираш такава огромна среща на филми, режисьори, звезди и публицисти е същински героизъм и французите би трябвало да бъдат поздравени за куража, всеотдайността и щедростта си.
„ Непреставащо знамение “ го назова артистичният шеф Тиери Фремо, вездесъщият добър дух на фестивала, с кавалеристка стойка и неизтощима сила, забързан на всички представяния на аления килим, горе на стълбите и долу в залите с киноманското приятелство. Щастлив и под напрежение по едно и също време, той разгласи че заради строгите ограничения Кан се е оказал едно от най-сигурни места в света.
Безспорно един невероятен фестивал, чиято кулминационна точка също беше невероятна. И сигурно ще остане незабравима в аналите. Церемонията по закриването и оповестяването на едни от най-важните и най-желани кинонагради протече надалеч от разпоредбите като непринудена неуместна комедия. Тонът зададе президентът на журито, непредсказуемия Спайк Лий. Той разчупи и хвърли във въздуха всички регламенти и театрални сюжети. От строга и тържествена, атмосферата за момент стана объркваща, само че и някак симпатично-весела.
Облечен в светлосин костюм, нашарен с папагалски цветове, с огромни очила с алена рамка и неизменимата шапка (в случая стилна фуражка), с фешън кецове и червени чорапи, шоумен пар екселанс Спайк Лий изигра номера на своя живот. На огромната лъскава сцена се държа безусловно доброволно, неразбиращо, неподправено по роднински като в живота (в изявление някъде беше признал, че не е чувал за Милен Фармър, неговата колежка от журито, която е канадска певица и суперзвезда).
С една дума - първият негър президент в историята на фестивала като на смешка взриви официозността и наложи свои правила. Дали го направи от недоумение на френски или преднамерено, остава да гадаем... Сякаш не знаеше йерархията на премиите и още при започване на церемонията разгласи носителя на „ Златната палма “. Каза „ Титан “ и създаде комплициране, смях, срам. Така простреля съспенса от тази най-строго защитавана загадка, чието откриване е висшият миг от месата на фестивала.
Това прозвуча като осквернение, само че и в момент смъкна напрежението. Сега, след края на фестивала, си мисля, че театралното държание на това „ извънредно дете “ и неудържим палавник (направил и специфичен клип с усещанията си от фестивала) е в последна сметка много съответно напразно на измененията, духащ в киното и в света.
Като присъди „ Палмата “ на френския филм „ Титан “ на 37-годишната Жюлиа Дюкурно, журито ни споделя, че залага на младостта и разликата. Това е вторият филм на режисьорката след „ Месо “ (2016), канибалски филм на ужасите, показан в Седмица на рецензията в Кан и мощно шокирал публиката. Така Дюкурно става втората жена носителка на „ Златна палма “ след Джейн Кемпиън за „ Пианото “ (но нейната „ Палма “ беше поделена със „ Сбогом, моя наложнице “ на Кайгъ Чън). Тя благодари на журито за това, „ че са пуснали да влязат чудовищата “, че киното й разрешава да бъде свободна, да разчупи преградите, в които сме поставени, и „ стените, които ни разделят “.
„ Титан “ е доста гневен, ексесивен филм на ужасите, граничещ с поджанра gore (ще рече с доста свирепост и кръв) и споделя за жена-танцьорка, която има титанова пластина в главата в резултат от злополука като дете. Тя развива прекомерно изключително светоусещане и безусловно прави обич с коли, вследствие на което в тялото й стартира да пораства нещо железно...
Превръща се и в серийна килърка. Среща пожарникар, който тъгува за изчезналия си преди години наследник и той я припознава като него. „ Жанрът оказва помощ също да се приказва за индивида и доста надълбоко за нашите страхове и стремежи. “ – споделя Дюкурно в изявление.
„ Титан “ раздели аудитория и рецензия, само че едно е несъмнено – това е филмът-шок в надпреварата, съпоставим единствено с „ Необратимо “ на Гаспар Ное от 2002. Тогава в залата имало припаднали, изпаднали в нервна рецесия, евакуирани, напуснали. Сега нямаше. Все отново филмът ще бъде неразрешен до 16 години във Франция.
Другите награди отдадоха респект на авторското кино, направено по законите на хуманизма. След жанровото кино и тематиката за зрелищната хибридизация на жена и машина на напред във времето бяха сложени човешките взаимоотношения, деликатността и компликациите на общуването, психическото проучване, обществените и политически ограничавания като причина за човешкото страдалчество.
С Голямата премия, („ сянката на спечелилия “, както я назова представящият Оливър Стоун) бяха отличени два безспорни любимеца на рецензията - „ Герой “ на иранеца Асгар Фархади и „ Купе № 6 “ на финландеца Юхо Куосманен. Фархади показа, че прави кино от 36 години, макар натиска, пречките и компликациите и продължава да се надява, че с киното могат да се подобрят нещата и да се разсънят съзнанията. А Куосманен добави: „ Филмите са за ставащото сред хората. Никога не е самостоятелно, постоянно е „ ние “.
Наградата за постановка получи рок-операта „ Анет “ на Леос Каракс, въпреки в залозите да имаше доста очаквания за хипнотизиращия съветски филм „ Грипът на Петрови “ на Кирил Серебренников (той въпреки всичко взе Наградата на Висшата техническа комисия в лицето на оператора Владислав Опелианц).
Наградата за сюжет и още две награди - на ФИПРЕССИ и Екуменическото жури, получи „ Карам си колата “ на режисьора Хамагучи Риусуке,отличен със съсценариста му Такамаза Ое и изработен по новела на Мураками. Той имаше и всички качества за „ Златната палма “, само че думата постоянно има само журито. „ Изключително тънък, този филм е голям кино шедьовър за безконечната мощ на изкуството, в който интимните жестове построяват епопея на живота и изгубената обич. Филмът е плод на точната и грижлива работа на един от най-обещаващите режисьори сега “ – е формулировката на журито на интернационалната рецензия.
Наградата на журито, още веднъж поделена (вероятно поради неналичието на миналогодишен фестивал и натрупването на положителни филми), отиде при „ Памет “ (Memoria) на тайванския занаятчия Апичатпонг Веерасетакул с магнетичната, извънземна Тилда Суинтън и „ Коляното на Ахед “ на Надав Лапид. Два превъзходни кино лентата, които приказват не с историите си, а с ритъма и персоналния взор и изследват дълбините на вътрешния свят. Израелският режисьор съобщи, че положителното кино би трябвало да е „ ирационално и неразумно “. А Апичатпонг Веерасетакул, с чието име всички се майтапят, че е непроизносимо, сподели, че Тилда Суинтън е „ най-невероятното човешко създание, което е срещал “ и от трибуната на Кан прикани държавното управление на Колумбия, където е сниман кино лентата му: „ Моля събудете се и работете за вашия народ. Сега! “.
Наградата за женска роля отиде при жизнерадостната и естествена Ренате Реинсве от кино лентата „ Юли (в 12 глави) “ на Йоахим Триер, а за мъжка при Калеб Ландри Джоун за кино лентата „ Нитрам “ на австралиеца Джъстин Кързъл. Младежът беше толкоз мощно разчувствуван, че можа единствено да каже: „ Не мога да го направя! “. А Ренате Реинсве напряко се разплака от благополучие.
Присъдена бе и „ Почетна „ Златна Палма “ на огромния занаятчия Марко Белокио. Той приказва на италиански и показа веруюто си: „ Най-важните неща в нашата работа са въображението и куражът. Режисьорът би трябвало да бъде самоуверен “.
74-то издание на Кан, фестивал на едно идващо ново потомство, го потвърждава. Младите вървят по този път и съумяват.
Трейлър към кино лентата Титан от imdb.com
https://www.imdb.com/video/vi3994075161?playlistId=tt10944760&ref_=tt_ov_vi
„ Непреставащо знамение “ го назова артистичният шеф Тиери Фремо, вездесъщият добър дух на фестивала, с кавалеристка стойка и неизтощима сила, забързан на всички представяния на аления килим, горе на стълбите и долу в залите с киноманското приятелство. Щастлив и под напрежение по едно и също време, той разгласи че заради строгите ограничения Кан се е оказал едно от най-сигурни места в света.
Безспорно един невероятен фестивал, чиято кулминационна точка също беше невероятна. И сигурно ще остане незабравима в аналите. Церемонията по закриването и оповестяването на едни от най-важните и най-желани кинонагради протече надалеч от разпоредбите като непринудена неуместна комедия. Тонът зададе президентът на журито, непредсказуемия Спайк Лий. Той разчупи и хвърли във въздуха всички регламенти и театрални сюжети. От строга и тържествена, атмосферата за момент стана объркваща, само че и някак симпатично-весела.
Облечен в светлосин костюм, нашарен с папагалски цветове, с огромни очила с алена рамка и неизменимата шапка (в случая стилна фуражка), с фешън кецове и червени чорапи, шоумен пар екселанс Спайк Лий изигра номера на своя живот. На огромната лъскава сцена се държа безусловно доброволно, неразбиращо, неподправено по роднински като в живота (в изявление някъде беше признал, че не е чувал за Милен Фармър, неговата колежка от журито, която е канадска певица и суперзвезда).
С една дума - първият негър президент в историята на фестивала като на смешка взриви официозността и наложи свои правила. Дали го направи от недоумение на френски или преднамерено, остава да гадаем... Сякаш не знаеше йерархията на премиите и още при започване на церемонията разгласи носителя на „ Златната палма “. Каза „ Титан “ и създаде комплициране, смях, срам. Така простреля съспенса от тази най-строго защитавана загадка, чието откриване е висшият миг от месата на фестивала.
Това прозвуча като осквернение, само че и в момент смъкна напрежението. Сега, след края на фестивала, си мисля, че театралното държание на това „ извънредно дете “ и неудържим палавник (направил и специфичен клип с усещанията си от фестивала) е в последна сметка много съответно напразно на измененията, духащ в киното и в света.
Като присъди „ Палмата “ на френския филм „ Титан “ на 37-годишната Жюлиа Дюкурно, журито ни споделя, че залага на младостта и разликата. Това е вторият филм на режисьорката след „ Месо “ (2016), канибалски филм на ужасите, показан в Седмица на рецензията в Кан и мощно шокирал публиката. Така Дюкурно става втората жена носителка на „ Златна палма “ след Джейн Кемпиън за „ Пианото “ (но нейната „ Палма “ беше поделена със „ Сбогом, моя наложнице “ на Кайгъ Чън). Тя благодари на журито за това, „ че са пуснали да влязат чудовищата “, че киното й разрешава да бъде свободна, да разчупи преградите, в които сме поставени, и „ стените, които ни разделят “.
„ Титан “ е доста гневен, ексесивен филм на ужасите, граничещ с поджанра gore (ще рече с доста свирепост и кръв) и споделя за жена-танцьорка, която има титанова пластина в главата в резултат от злополука като дете. Тя развива прекомерно изключително светоусещане и безусловно прави обич с коли, вследствие на което в тялото й стартира да пораства нещо железно...
Превръща се и в серийна килърка. Среща пожарникар, който тъгува за изчезналия си преди години наследник и той я припознава като него. „ Жанрът оказва помощ също да се приказва за индивида и доста надълбоко за нашите страхове и стремежи. “ – споделя Дюкурно в изявление.
„ Титан “ раздели аудитория и рецензия, само че едно е несъмнено – това е филмът-шок в надпреварата, съпоставим единствено с „ Необратимо “ на Гаспар Ное от 2002. Тогава в залата имало припаднали, изпаднали в нервна рецесия, евакуирани, напуснали. Сега нямаше. Все отново филмът ще бъде неразрешен до 16 години във Франция.
Другите награди отдадоха респект на авторското кино, направено по законите на хуманизма. След жанровото кино и тематиката за зрелищната хибридизация на жена и машина на напред във времето бяха сложени човешките взаимоотношения, деликатността и компликациите на общуването, психическото проучване, обществените и политически ограничавания като причина за човешкото страдалчество.
С Голямата премия, („ сянката на спечелилия “, както я назова представящият Оливър Стоун) бяха отличени два безспорни любимеца на рецензията - „ Герой “ на иранеца Асгар Фархади и „ Купе № 6 “ на финландеца Юхо Куосманен. Фархади показа, че прави кино от 36 години, макар натиска, пречките и компликациите и продължава да се надява, че с киното могат да се подобрят нещата и да се разсънят съзнанията. А Куосманен добави: „ Филмите са за ставащото сред хората. Никога не е самостоятелно, постоянно е „ ние “.
Наградата за постановка получи рок-операта „ Анет “ на Леос Каракс, въпреки в залозите да имаше доста очаквания за хипнотизиращия съветски филм „ Грипът на Петрови “ на Кирил Серебренников (той въпреки всичко взе Наградата на Висшата техническа комисия в лицето на оператора Владислав Опелианц).
Наградата за сюжет и още две награди - на ФИПРЕССИ и Екуменическото жури, получи „ Карам си колата “ на режисьора Хамагучи Риусуке,отличен със съсценариста му Такамаза Ое и изработен по новела на Мураками. Той имаше и всички качества за „ Златната палма “, само че думата постоянно има само журито. „ Изключително тънък, този филм е голям кино шедьовър за безконечната мощ на изкуството, в който интимните жестове построяват епопея на живота и изгубената обич. Филмът е плод на точната и грижлива работа на един от най-обещаващите режисьори сега “ – е формулировката на журито на интернационалната рецензия.
Наградата на журито, още веднъж поделена (вероятно поради неналичието на миналогодишен фестивал и натрупването на положителни филми), отиде при „ Памет “ (Memoria) на тайванския занаятчия Апичатпонг Веерасетакул с магнетичната, извънземна Тилда Суинтън и „ Коляното на Ахед “ на Надав Лапид. Два превъзходни кино лентата, които приказват не с историите си, а с ритъма и персоналния взор и изследват дълбините на вътрешния свят. Израелският режисьор съобщи, че положителното кино би трябвало да е „ ирационално и неразумно “. А Апичатпонг Веерасетакул, с чието име всички се майтапят, че е непроизносимо, сподели, че Тилда Суинтън е „ най-невероятното човешко създание, което е срещал “ и от трибуната на Кан прикани държавното управление на Колумбия, където е сниман кино лентата му: „ Моля събудете се и работете за вашия народ. Сега! “.
Наградата за женска роля отиде при жизнерадостната и естествена Ренате Реинсве от кино лентата „ Юли (в 12 глави) “ на Йоахим Триер, а за мъжка при Калеб Ландри Джоун за кино лентата „ Нитрам “ на австралиеца Джъстин Кързъл. Младежът беше толкоз мощно разчувствуван, че можа единствено да каже: „ Не мога да го направя! “. А Ренате Реинсве напряко се разплака от благополучие.
Присъдена бе и „ Почетна „ Златна Палма “ на огромния занаятчия Марко Белокио. Той приказва на италиански и показа веруюто си: „ Най-важните неща в нашата работа са въображението и куражът. Режисьорът би трябвало да бъде самоуверен “.
74-то издание на Кан, фестивал на едно идващо ново потомство, го потвърждава. Младите вървят по този път и съумяват.
Трейлър към кино лентата Титан от imdb.com
https://www.imdb.com/video/vi3994075161?playlistId=tt10944760&ref_=tt_ov_vi
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ