17 януари 395 г. Разделянето на Римската империя
На 17 януари 395 година Римската империя е поделена сред синовете на император Теодосий I на Източна с държател Аркадий и Западна с държател Флавий Хонорий.
Флавий Теодосий, прочут също като Теодосий I или Теодосий Велики, е римски император от 379 до 395 година След пагубната борба при Адрианопол от 378 година Теодосий е извикан на Изток от западноримския император Грациан, който го дефинира за командващ на римските войски в Тракия, след което го афишира и за съимператор.
Новият император съумява с голяма съобразителност да се оправи с готската заплаха. Основно средство на политиката на Теодосий I е сключването на така наречен foedus, контракти, съгласно които пришълците стават федерати - резервират своята относителна автономност, само че са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. През интервала доникъде на 5 в. готите сформират по-голямата част от армията на Източната империя.
В църковно отношение Теодосий I стартира битка за налагане на решенията на Първия космополитен събор в Никея. Особено наранена е активността на арианите в неговите владения, които дружно с езичниците изпадат в недружелюбност. През май 381 година е призован и Втория космополитен събор в Константинопол, на който е определен нов патриарх на Константинопол и е признат цялостният текст на Символа на вярата.
Силата на църквата е повишена дотолкоз, че когато през 390 година по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в Тесалоника (днешен Солун), императорът е публично отстранен от авторитетния свещеник Амброзий Милански. Едва след обществено смирение Теодосий още веднъж е признат в редовете на вярващите християни.
В столицата Константинопол по това време са издигнати Форума на Теодосий с триумфална арка, Колоната на Теодосий и Хиподрума. На границата с Персия царува мир. Римляните съумяват да прибавят Западна Армения и Колхида към владенията си.
През 383 година в Западната империя се прави боен прелом против император Грациан, който е свален от власт и погубен. Защитавайки правата на Валентиниан II в Италия Теодосий повежда поход против узурпатора Магн Максим - подсилен от варварските федерати, реализира победа и връща трона на своя съ-император (388 г.).
През 392 година Валентиниан II е погубен и Теодосий е заставен още веднъж да води война този път против франкския военачалник Арбогаст и неговата марионетка император Флавий Евгений. Източният император разгромява своя съперник през септември 394 година и сплотява Римската империя за финален път, само че при започване на идната година умира в Медиоланум (днешно Милано) от воднянка (едема).
Император Теодосий I е наименуван с прозвището Велики в действителност от църковните историци тъй като следва твърда и поредна политика в поддръжка на християнството като единствена вяра в Римската империя и не разрешава всички други култове.
Докато през 313 година Константин Велики издава така наречен Милански едикт, с който афишира всички религии в империята за равноправни, в 392 година Теодосий не разрешава даже и частното изповядване на езическата вяра. Затворени или превърнати в черкви са множеството храмове в доста градове, като да вземем за пример Серапеума в Александрия и храма на Веста в Рим. През 393 година за финален път се организират Олимпийските игри, след което и те са неразрешени като езически.
След гибелта му на 17 януари през 395 година в Милано Теодосий Велики е заровен в Константинопол. По негово наследство империята се разделя сред синовете му Аркадий и Хонорий, надлежно на Източна и Западна Римска империя.
Флавий Теодосий, прочут също като Теодосий I или Теодосий Велики, е римски император от 379 до 395 година След пагубната борба при Адрианопол от 378 година Теодосий е извикан на Изток от западноримския император Грациан, който го дефинира за командващ на римските войски в Тракия, след което го афишира и за съимператор.
Новият император съумява с голяма съобразителност да се оправи с готската заплаха. Основно средство на политиката на Теодосий I е сключването на така наречен foedus, контракти, съгласно които пришълците стават федерати - резервират своята относителна автономност, само че са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. През интервала доникъде на 5 в. готите сформират по-голямата част от армията на Източната империя.
В църковно отношение Теодосий I стартира битка за налагане на решенията на Първия космополитен събор в Никея. Особено наранена е активността на арианите в неговите владения, които дружно с езичниците изпадат в недружелюбност. През май 381 година е призован и Втория космополитен събор в Константинопол, на който е определен нов патриарх на Константинопол и е признат цялостният текст на Символа на вярата.
Силата на църквата е повишена дотолкоз, че когато през 390 година по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в Тесалоника (днешен Солун), императорът е публично отстранен от авторитетния свещеник Амброзий Милански. Едва след обществено смирение Теодосий още веднъж е признат в редовете на вярващите християни.
В столицата Константинопол по това време са издигнати Форума на Теодосий с триумфална арка, Колоната на Теодосий и Хиподрума. На границата с Персия царува мир. Римляните съумяват да прибавят Западна Армения и Колхида към владенията си.
През 383 година в Западната империя се прави боен прелом против император Грациан, който е свален от власт и погубен. Защитавайки правата на Валентиниан II в Италия Теодосий повежда поход против узурпатора Магн Максим - подсилен от варварските федерати, реализира победа и връща трона на своя съ-император (388 г.).
През 392 година Валентиниан II е погубен и Теодосий е заставен още веднъж да води война този път против франкския военачалник Арбогаст и неговата марионетка император Флавий Евгений. Източният император разгромява своя съперник през септември 394 година и сплотява Римската империя за финален път, само че при започване на идната година умира в Медиоланум (днешно Милано) от воднянка (едема).
Император Теодосий I е наименуван с прозвището Велики в действителност от църковните историци тъй като следва твърда и поредна политика в поддръжка на християнството като единствена вяра в Римската империя и не разрешава всички други култове.
Докато през 313 година Константин Велики издава така наречен Милански едикт, с който афишира всички религии в империята за равноправни, в 392 година Теодосий не разрешава даже и частното изповядване на езическата вяра. Затворени или превърнати в черкви са множеството храмове в доста градове, като да вземем за пример Серапеума в Александрия и храма на Веста в Рим. През 393 година за финален път се организират Олимпийските игри, след което и те са неразрешени като езически.
След гибелта му на 17 януари през 395 година в Милано Теодосий Велики е заровен в Константинопол. По негово наследство империята се разделя сред синовете му Аркадий и Хонорий, надлежно на Източна и Западна Римска империя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ