Украински лекари и пациенти минават през войната с песни
На 17-тия ден от войната пациентите на лечебните заведения в Украйна не престават да се лекуват в бомбоубежища по време заканите от офанзиви. Въпреки тежката обстановка, лекарите в огромни лечебни заведения на Киев отхвърлят да се изтеглят, с цел да изпълнят дълга си. Пациенти на лечебни заведения пък не могат да ги изоставен, тъй като домът им е погубен.
Навън се чуват сирени за поредна заплаха от военна офанзива, а в бомбоубежището на Националния институт по онкология има живот лекари и пациенти минават през войната с ария.
В тази болница се лекуват пациенти от цяла Украйна и дребни, и огромни. Всички деца към този момент са евакуирани в прилежащи страни. След началото на войната доктор Ксения Болгарина е изгубила контакт с част от пациентите си, като това момче на име Владислав. Той е в Мариупол, а там поради обсадата на града хората съвсем нямат връзка с околните си по телефона, както и Интернет.
„ Можем да излизаме на открито всеки ден. По улиците е безшумно. Чуваме сирени, само че от огромно значение е къде сме в този миг в болничното заведение, тъй като да вземем за пример в моето поделение аз не слушам нищо. Но в случай че се преместя, стартирам да слушам детонации. Понякога има и бомби “, описа доктор Ксения Болгарина, детски онколог в Националния институт по онкология в Киев.
Д-р Болгарина споделя, че в този момент нямат доста пациенти. Идват тези, които получават постоянната си терапия.
„ Около 60 пациенти дневно имаме. За момента не се усещам изморена, само че болничното заведение ни може да стане военна и в този момент се приготвяме за това. Имаме лекари, медицински сестри, всичко. Всички имаме приложение на телефоните си и получаваме вести за заплаха “, съобщи доктор Болгарина.
Лечението на пациентите по време на война е мъчно, а за децата най-тежко. Юрий е измежду онкоболните, които получават терапия в болничното заведение.
„ В положително въодушевление съм. Не се тревожа, като пристигам до тук “, сподели Юрий.
Лекарите споделят, че имат задоволително лекарства и храна, само че не такава е обстановката в по-малки градове до Киев, които поради блокирани пътища имат дефицит.
„ Вече привикнах със сирените. Чух сирени няколко пъти денем и надлежно слязохме в бомбоубежището. Евакуирали сме всички пациенти, които успяхме. Имаме трима или четирима души, които останаха в болничното заведение. Те не съумяха да изоставен страната, тъй като или къщите им са разрушени, или са в окупирани територии “, изясни доктор Александър Стаховски, уролог в Националния институт по онкология.
Твърдо решена да не се изтегля, доктор Болгарина е признателна за помощта от доброволците, без която не биха имали задоволително храна и лекарства.
„ Имаме потребност от мир в страната ни. Имаме си всичко в този момент – доброволци, същински хора, които ни оказват помощ, само че въпреки това имаме войната “, сподели доктор Болгарина и е безапелационна, че не желае да се изтегля.
Младата лекарка гледа с оптимизъм към бъдещето. След 5 години доктор Болгарина вижда една красива и спокойна Украйна и се надява някой ден да се прибере вкъщи без боязън за живота си.
Навън се чуват сирени за поредна заплаха от военна офанзива, а в бомбоубежището на Националния институт по онкология има живот лекари и пациенти минават през войната с ария.
В тази болница се лекуват пациенти от цяла Украйна и дребни, и огромни. Всички деца към този момент са евакуирани в прилежащи страни. След началото на войната доктор Ксения Болгарина е изгубила контакт с част от пациентите си, като това момче на име Владислав. Той е в Мариупол, а там поради обсадата на града хората съвсем нямат връзка с околните си по телефона, както и Интернет.
„ Можем да излизаме на открито всеки ден. По улиците е безшумно. Чуваме сирени, само че от огромно значение е къде сме в този миг в болничното заведение, тъй като да вземем за пример в моето поделение аз не слушам нищо. Но в случай че се преместя, стартирам да слушам детонации. Понякога има и бомби “, описа доктор Ксения Болгарина, детски онколог в Националния институт по онкология в Киев.
Д-р Болгарина споделя, че в този момент нямат доста пациенти. Идват тези, които получават постоянната си терапия.
„ Около 60 пациенти дневно имаме. За момента не се усещам изморена, само че болничното заведение ни може да стане военна и в този момент се приготвяме за това. Имаме лекари, медицински сестри, всичко. Всички имаме приложение на телефоните си и получаваме вести за заплаха “, съобщи доктор Болгарина.
Лечението на пациентите по време на война е мъчно, а за децата най-тежко. Юрий е измежду онкоболните, които получават терапия в болничното заведение.
„ В положително въодушевление съм. Не се тревожа, като пристигам до тук “, сподели Юрий.
Лекарите споделят, че имат задоволително лекарства и храна, само че не такава е обстановката в по-малки градове до Киев, които поради блокирани пътища имат дефицит.
„ Вече привикнах със сирените. Чух сирени няколко пъти денем и надлежно слязохме в бомбоубежището. Евакуирали сме всички пациенти, които успяхме. Имаме трима или четирима души, които останаха в болничното заведение. Те не съумяха да изоставен страната, тъй като или къщите им са разрушени, или са в окупирани територии “, изясни доктор Александър Стаховски, уролог в Националния институт по онкология.
Твърдо решена да не се изтегля, доктор Болгарина е признателна за помощта от доброволците, без която не биха имали задоволително храна и лекарства.
„ Имаме потребност от мир в страната ни. Имаме си всичко в този момент – доброволци, същински хора, които ни оказват помощ, само че въпреки това имаме войната “, сподели доктор Болгарина и е безапелационна, че не желае да се изтегля.
Младата лекарка гледа с оптимизъм към бъдещето. След 5 години доктор Болгарина вижда една красива и спокойна Украйна и се надява някой ден да се прибере вкъщи без боязън за живота си.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ