На 17 октомври 1448 г. започва Втората битка при Косово

На 17 октомври 1448 година стартира Втората борба при Косово – едно от най-драматичните и решаващи сражения в късното Средновековие. Тя бележи последния огромен опит на европейските християнски сили да освободят Балканите от османско господство, преди вековната надмощие на Османската империя да се откри дефинитивно на полуострова.

Само четири години по-рано, през 1444 година, борбата при Варна довежда до гибелта на младия полски и маджарски крал Владислав III Варненчик и до срив на кръстоносния порив. Въпреки тежката загуба, унгарският воевода Януш Хуняди – един от най-опитните пълководци на епохата – не се помирява. Той възнамерява нов поход против османците, надявайки се да сплоти християнските сили на Централна и Източна Европа.

През есента на 1448 година Хуняди събира войска от към 20 000 души

– унгарци, чехи, поляци, немски рицари и влашки контингент, воден от Влад II Дракул (баща на фамозния Влад Цепеш). Целта е ясна: да се пробие към Сърбия, Косово и по-нататък към Македония, с цел да се отреже пътят на османците към Европа.

Срещу тях се изправя османската военна машина. Султан Мурад II, който към този момент един път е смазал кръстоносците при Варна, бързо реагира. Той повежда към 40 000 опитни бойци – спахии, еничари и съюзни балкански отряди.

Мястото на конфликта е Косовото поле, покрай днешния град Прищина – същата историческа низина, където половин век по-рано се е разиграла първата именита борба при Косово (1389 г.), довела до покоряването на Сърбия.

Три дни кръв и безпорядък

Сражението стартира на 17 октомври 1448 година и продължава три дни. В началото християнските сили удържат позиции и даже съумяват да нанесат съществени вреди на османския център. Но след поредност от тактически неточности и липса на подкрепления, Хуняди попада в капан. В нощната борба османците обкръжават унгарските редици, а сутринта настава цялостен погром.

Оцелелите се отдръпват в паника; Хуняди е покорен от сръбски войски, недоволни от това, че походът е минал през земите им без позволение. Освободен е едвам откакто заплаща откуп. Десетки хиляди воини умират, а фантазията за избавление на Балканите угасва за епохи.

Последният лъч вяра на Средновековна Европа

Втората борба при Косово се счита за завършек на кръстоносните походи на Изток. От този миг нататък османците остават без действителен съперник в района. Следващите десетилетия носят цялостното затвърждаване на тяхната власт – рухването на Константинопол (1453 г.), а по-късно и завладяването на Босна, Херцеговина и Албания.

За историците през днешния ден тази борба символизира конфликта сред два свята – един западен, разлъчен и изтощен от вътрешни битки, и един източен, порядъчен и целенасочен. Тя бележи края на една ера и началото на нова действителност, в която Балканите остават под османско въздействие близо пет века.
Списъкът на Шиндлер
На този ден през 1999 година светът още веднъж се допира до една от най-затрогващите истории от Втората международна война. В Германия е открит истинският „ Списък на Шиндлер “ – документ, в който са записани имената на 1200 евреи, избавени от нацистките лагери на гибелта с помощта на смелостта и човечността на един немец – Оскар Шиндлер.

Списъкът е формиран през 1944 година от Шиндлер и неговия счетоводител Ицхак Щерн. В него са вписани служащите от фабриката на индустриалеца в Бърно и по-късно в Бърнлиц, Чехия – хора, които той съумява да разгласи за „ незаменими “ за военната промишленост и по този начин ги избавя от сигурна гибел в лагерите на Аушвиц.

Откритието, което развълнува света

През октомври 1999 година в списък в немския град Хилдесхайм откриватели намират един от истинските описи, подписан от самия Шиндлер. Документът съдържа 1200 имена, разпределени по специалности – инженери, механици, счетоводители, стругари – хора, които той персонално е защитавал с риск за личния си живот.

Новината обикаля света и провокира вълна от страсти. Историците я назовават „ едно от най-ценните свидетелства на XX в. “, тъй като материално удостоверява история, която дълго време е звучала съвсем като легенда.

Историята на Оскар Шиндлер става световноизвестна с помощта на романа „ Шиндлеровият лист “ на Томас Кинили и още повече – посредством кино лентата на Стивън Спилбърг от 1993 година, който печели седем награди „ Оскар “. Лентата връща човешкото лице на нещастието и демонстрира, че героизмът не всеки път идва от съвършените – а от време на време от елементарните хора, които просто избират да не мълчат пред злото.

Оскар Шиндлер

Оскар Шиндлер умира през 1974 година в Германия, само че е заровен в Йерусалим – единственият член на нацистката партия, получил сходна чест. Израел го признава за „ Праведник на народите “, а потомците на избавените – известни като Шиндлерюден („ евреите на Шиндлер “) – през днешния ден са над 8 000 души по целия свят.

Още събития на 17 октомври:
1707 година – Състои се сватбата на Мария Барбара Бах и Йохан Себастиан Бах.1979 година – Майка Тереза е наградена с Нобелова премия за мир.1931 година – Ал Капоне е наказан на 11 години затвор за укриване на налози.1933 година – Поради възходящия антисемитизъм Алберт Айнщайн напуща Германия и се открива за непрекъснато в Съединени американски щати.
Родени:
1918 година – родена е американската актриса Рита Хейуърт1923 година – роден е българският артист Апостол Карамитев1972 година – роден е американският рапър Еминем
Починали:
1849 година – умира полският композитор Фредерик Шопен