65 години от присъединяването на България към ЮНЕСКО
На 17 май 2021 година се навършват 65 години от участието на България в Организацията за обучение, просвета и просвета на Организация на обединените нации ЮНЕСКО, напомнят от външното ни министерство.
Още от самото си присъединение на 17 май 1956 година страната ни споделя и работи интензивно за реализирането на благородните идеали на ЮНЕСКО и се трансформира в благонадежден сътрудник за осъществяването на главните цели и стратегии на организацията.
Свидетелствата за това са доста – България става хазаин на знакови интернационалните конгреси по линия на ЮНЕСКО, измежду които единствената Генерална конференция, състояла се отвън централата на организацията в Париж през 1985 година, няколкократното участие на страната в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, дейното присъединяване в междуправителствените комитети на Организацията, многочислените изпълнени планове и осъществени начинания. За интервал от осем години – от 2009 година до 2017 година, общоприет шеф на ЮНЕСКО е Ирина Бокова.
За 65 години в ЮНЕСКО целите на българската страна претърпяват развиване. Ако до демократичните промени през 1989 година ЮНЕСКО е един от дребното „ прозорци “ към света, в първото десетилетие след измененията България получава помощ от организацията за преструктурирането на значими аспекти от културната, просветителната и научната политика, като в същото време резервира дейната си роля на основател на значими хрумвания като Софийската конференция за свободата на медиите през 1997 година
Приемането на България за член на Европейски Съюз дава спомагателна добавена стойност на българското присъединяване в ЮНЕСКО. Създава се Доверителен фонд България-ЮНЕСКО, посредством който страната ни финансира значими планове в стратегиите на организацията, свързани с предотвратяването на антисемитизма посредством обучение, въздействието на климатичните промени върху културното завещание и други.
„ Мотор “ на работата по линия на ЮНЕСКО са както Националната комисия, която генерира хрумвания и оферти и координира българското присъединяване в стратегиите на организацията, по този начин и министерствата, имащи отношение към стратегиите на ЮНЕСКО, необятната мрежа от национални комитети, клубовете и асоциираните към ЮНЕСКО учебни заведения.
Още от самото си присъединение на 17 май 1956 година страната ни споделя и работи интензивно за реализирането на благородните идеали на ЮНЕСКО и се трансформира в благонадежден сътрудник за осъществяването на главните цели и стратегии на организацията.
Свидетелствата за това са доста – България става хазаин на знакови интернационалните конгреси по линия на ЮНЕСКО, измежду които единствената Генерална конференция, състояла се отвън централата на организацията в Париж през 1985 година, няколкократното участие на страната в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, дейното присъединяване в междуправителствените комитети на Организацията, многочислените изпълнени планове и осъществени начинания. За интервал от осем години – от 2009 година до 2017 година, общоприет шеф на ЮНЕСКО е Ирина Бокова.
За 65 години в ЮНЕСКО целите на българската страна претърпяват развиване. Ако до демократичните промени през 1989 година ЮНЕСКО е един от дребното „ прозорци “ към света, в първото десетилетие след измененията България получава помощ от организацията за преструктурирането на значими аспекти от културната, просветителната и научната политика, като в същото време резервира дейната си роля на основател на значими хрумвания като Софийската конференция за свободата на медиите през 1997 година
Приемането на България за член на Европейски Съюз дава спомагателна добавена стойност на българското присъединяване в ЮНЕСКО. Създава се Доверителен фонд България-ЮНЕСКО, посредством който страната ни финансира значими планове в стратегиите на организацията, свързани с предотвратяването на антисемитизма посредством обучение, въздействието на климатичните промени върху културното завещание и други.
„ Мотор “ на работата по линия на ЮНЕСКО са както Националната комисия, която генерира хрумвания и оферти и координира българското присъединяване в стратегиите на организацията, по този начин и министерствата, имащи отношение към стратегиите на ЮНЕСКО, необятната мрежа от национални комитети, клубовете и асоциираните към ЮНЕСКО учебни заведения.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ