Цунг-цванг за властта заради болните от COVID-19 в Гара Орешец
На 17 март 2020 година на уеб страницата на Министерство на здравеопазването е оповестена заповед, с коятосе дефинира, че " на наложителна изолираност и хоспитализация в лечебно заведение на територията на съответната област подлежат доказани случаи COVID-19 за всички възрастни лица ≥ 60 година, без значение от клиничното протичане на болестта. Това предписание надали е анулирано, само че съществува възможност да е по този начин, което мъчно би могло да се ревизира от обществени източници.
На 28.04.2020 година във връзка откритите многочислени позитивни случаи на COVID-19 в обществения дом в село Гара Орешец, основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев де факто сподели, че в действителност в дома заболели няма – има инфектирани и заразоносители, като наподобява всички са на възраст над 65 години.
Това е отблъскващ образец за неуместната липса на държавност у нас. Какви са тези правила, въведени със заповед на министъра, които освен че не се съблюдават от държавните лечебни заведения, само че даже натовареният да упражнява надзор върху осъществяването им основен държавен здравен контрольор на процедура оправдава нарушавания на експлицитна заповед?
В резултат властта, най-неочаквано, се оказа в обстановка цунг-цванг. Ако даже един от откритите в дома заразоносители се спомине, кой ще поеме отговорност за протичащото се там? Ако са повече – ще бъде същинска покруса. Дали отводът за банкет на някой от тях в болница не значи смъртна присъда за него или за някой различен?
Ако обаче старците се окажат по-държеливи и излезе, че дните им на този свят надалеч не са преброени, по какъв начин ще продължат да се поддържат обичаните тези на щаба – за " яростта " на болестта и високата смъртност? Очевидно ще е доста мъчно, поради обстоятелството, че през вчерашния ден столичната РЗИ откри, че даже в софийските махали " Факултета " и " Филиповци " няма дисперсно разпространяване на болестта. То е от фамилен или точков гнездови вид – на дребни лимитирани огнища. С други думи – дали болестта е и толкоз мощно заразно?
Щом в тези квартали, при тяхната плътност на заселване, специфичност на общуването и хигиеничните привички на обитаващите, това се потвърждава на процедура, какви са доводите да имаме вяра, че и за останалата част от столицата и страната не важат същите заключения?
Подобна догадка би могла да изясни за какво у нас по този начин и не се следи от дълго време предвижданият огромен пик на болестта, а единствено обилни на моменти протуберанси, съгласно обсега на едно или друго открито огнище.
Не е ли време да кажем положително утро след следващата кошмарна НОЩ?
Автор: доцент доктор Иван Дреновски
На 28.04.2020 година във връзка откритите многочислени позитивни случаи на COVID-19 в обществения дом в село Гара Орешец, основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев де факто сподели, че в действителност в дома заболели няма – има инфектирани и заразоносители, като наподобява всички са на възраст над 65 години.
Това е отблъскващ образец за неуместната липса на държавност у нас. Какви са тези правила, въведени със заповед на министъра, които освен че не се съблюдават от държавните лечебни заведения, само че даже натовареният да упражнява надзор върху осъществяването им основен държавен здравен контрольор на процедура оправдава нарушавания на експлицитна заповед?
В резултат властта, най-неочаквано, се оказа в обстановка цунг-цванг. Ако даже един от откритите в дома заразоносители се спомине, кой ще поеме отговорност за протичащото се там? Ако са повече – ще бъде същинска покруса. Дали отводът за банкет на някой от тях в болница не значи смъртна присъда за него или за някой различен?
Ако обаче старците се окажат по-държеливи и излезе, че дните им на този свят надалеч не са преброени, по какъв начин ще продължат да се поддържат обичаните тези на щаба – за " яростта " на болестта и високата смъртност? Очевидно ще е доста мъчно, поради обстоятелството, че през вчерашния ден столичната РЗИ откри, че даже в софийските махали " Факултета " и " Филиповци " няма дисперсно разпространяване на болестта. То е от фамилен или точков гнездови вид – на дребни лимитирани огнища. С други думи – дали болестта е и толкоз мощно заразно?
Щом в тези квартали, при тяхната плътност на заселване, специфичност на общуването и хигиеничните привички на обитаващите, това се потвърждава на процедура, какви са доводите да имаме вяра, че и за останалата част от столицата и страната не важат същите заключения?
Подобна догадка би могла да изясни за какво у нас по този начин и не се следи от дълго време предвижданият огромен пик на болестта, а единствено обилни на моменти протуберанси, съгласно обсега на едно или друго открито огнище.
Не е ли време да кажем положително утро след следващата кошмарна НОЩ?
Автор: доцент доктор Иван Дреновски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ