На 17 март 2018 г. се навършват 70 години от

На 17 март 2018 година се навършват 70 години от сключването на Брюкселския пакт - началното съглашение, с което стартира образуването на НАТО, а след това и на Европейски Съюз. Франция, Белгия, Холандия, Люксембург и Англия подписват контракт за съюз за 50 години за отпор при въоръжено нахлуване в Европа и за икономическо, обществено и военно съдействие. Западна Европа, привързана към американците се сплотяват в обединен геополитически център, разяснява съветското издание Взгляд.
Изгода получиха мнозина, само че най-вече се ускориха Съединени американски щати.

Без подозрение последователното оформяне на западния блок става реакция на разширението от страна на Съветския съюз, както под формата на директно добавяне на земи, по този начин и на политическо владичество в Източна Европа.

Тази агресия стана, от една страна, естественият резултат от победното присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики във Втората международна война, а въпреки това на директното реализиране на проектите на Сталин.
Сега, 70 години по-късно, можем обективно да оценим степента, в която геополитическите тактики на „ водача на народите " в действителност са сполучливи.

Нека да стартираме с териториалните придобивания на Съюз на съветските социалистически републики. Те могат да бъдат разграничени на две групи: след сключването на Пакта Молотов-Рибентроп и след края на Втората международна война.
Без подозрение сключването на контракта с Германия по отношение на разделянето на сферите на въздействие е невиждан триумф.

Но, в случай че се изключи завръщането в Русия, въпреки и Съветска, на милиони западни руснаци - белоруси изгубени през 1921 година, по виновност на руската управляващи вследствие на напълно „ пагубния " кротичък от Рига, всички други териториални придобивки се трансформират в източник на неизчерпаеми проблеми.

Да разгледаме по точки:

1. Балтийските страни, окупирани от руските войски през 1939 година, бързо дават обилие от прогермански въоръжени обединения и по-късно на мощни сепаратистки придвижвания.
Руснаците по време на присъединението са малцинство от популацията. През 1930 година в Естония руснаците са 8%, в Латвия 10,6%, в Литва единствено 2,4%.
Съветската власт от придобиването на Прибалтика интензивно я заселват с съветски служащи и високо квалифицирани експерти, строи фабрики и заводи, до момента в който не става дума за русификация на републиките
В резултат на това Балтийците станаха по-силни и „ благодариха " на руснаците, трансформирайки ги в лишени от независимост неграждани.
2. Западна Украйна със Закарпанието. Всеки знае за ОУН-УПА, за това, че тези територии в никакъв случай не са били част от съветската страна преди, уповавам се.
Последствията от развиването на украинския шовинизъм въз основата на идентичността на Галиция са разискват и до в този момент и ще се разискват и в бъдеще.
3. Бесарабия. През 1930 година руснаците в нея са 12% - директно след Първата международна война има всеобщо приключване на славянското население. По-голямата част от популацията са молдовци, които гравитират към Румъния, като приказват румънци на един език, само че употребяват кирилицата, а не латинската писменост.
Заплахата от война през 1940 година принуждава Румъния да изостави Бесарабия, само че единствено за известно време. Година по-късно румънският деспот Антонеску подреди на войските да прекосят Днестър.

Отново, след войната, руското държавно управление колонизира Молдова с съветски експерти, толкоз доста, тъй че те стават задоволителни за цялото Приднестровие- съветски анклав сред Молдова и Украйна, която през днешния ден може когато и да е да може да се окаже в положение на тотална обсада.
Както можем да забележим, на получените от Съюз на съветските социалистически републики територии след подписването на пакта Молотов-Рибентроп и съответните военни маневри и въоръжени спорове, живее главно (около 80-90%) неруско население, във връзка с което няма провеждана русификация и което има изключително отношение към руснаците като към „ окупанти "

Презнакът на частното (съветската власт), затова, се трансферира върху общото (руския народ). Огромни благодарности на Сталин за социалистическата индукция - усеща се и до ден сегашен.
Териториалните придобивания на Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война са по-скромни. Кьонигсберг става Калининград - тъй че Русия да има свои „ Хаваи ", плискани от полско и литовско „ море ".

Преобладаващото население на Източна Прусия е немско, само че на немците би трябвало да се каже благодаря най-много за това, че провеждат извозването на стотици хиляди свои жители в Западна и Източна Германия.
Днес Калининград е съветски анклав, ситуиран в границите на Руската федерация - в противоположен случай локалните хора щяха да потвърждават правото си на самоопределяне по въоръжен метод, както бе Приднестровието и както това се случва в Донбас.
В допълнение към директните териториални придобивания в Европа, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България навлизат в орбитата на руското въздействие.

В резултат възбраната за опитите за излизане от „ Желязната завеса " и твърдият отговор на несанкционираните дейности стана растежът на русофобията. Най-характерният образец - чехите, по-рано не изпитващи злост към Русия, след потушаването на въстанието то 1968 година станаха да разпознават комунизма с съветския народ.
Когато през днешния ден руснаците споделят, че разширението на НАТО и Европейски Съюз се е популяризирало в нашите граници с помощта на измамата на западните елити, това е единствено половината от истината. Това не би станало без сталинските териториални придобивки и господството на Съветския съюз, наложено върху източноевропейските нации.

Затова коства ли си, гледайки от днешния ден, да приказваме за някакъв специфичен геополитически талант на Сталин? Създадените от него структури освен отиват в предишното, само че и оставят зад себе си отрицателен шлейф. А неговите съперници бележат в Брюксел следващия празник.