Едгар Алън По и свещената война между баща и син
На 17-годишна възраст Едгар Алън По и неговият доведен татко Джон Алън се качват на влака с всичко, което имат – облекла, плакати и книги. Те ще пропътуват към 150 километра до Шарлотвил, Вирджиния. По това време Томъс Джеферсън е разкрил университет, който да образова децата на щата. Неговата истинска концепция ще даде началото на висшето обучение в Съединени американски щати, само че по това време ще открием, че откъснатите от вкъщи студенти ще прекарат няколко години в пиянство, хазарт и безпаметни вечери, а в случай че остане малко време, най-вероятно могат да отидат на лекции, както и да участват на изпити – не всички.
По идва в този нов свят и бързо прави оценка концепцията да бъде по-свеж и обществен учен, който да се бори за малко по-добър живот. Университетът е избавителен пояс, откакто неговите тийнейджърски години не са чаровни, а връзките с доведения му татко не са нещо, за което ще тръгне да споделя. За разлика от своите връстници, бъдещият стихотворец в никакъв случай не е имал опция да получи самопризнание или утвърждение за това, което прави. Едгар постоянно се съмнява, че доведеният татко не е родител и на неговата сестра, като това по-късно ще се удостовери, само че за разлика от доведения си татко Джон, той не може да се похвали с богатия чичо, който ще го извади от мизерията и ще му подари няколко години в благоденствие. Малко по-късно Алън ще осъзнае, че няма да му се наложи в никакъв случай повече да работи и в този момент изпраща Едгар надалеч, очаквайки един величествен неуспех.
Преди Алън да се върне назад вкъщи ще даде на По сумата от 110 $, до момента в който таксите по това време са към 350 $. Макар и да не желае да признае, създателят е загубен и не знае към кого да се обърне. След като парите свършват извънредно бързо, заемите се трансформират в честа процедура. Първата най-голяма неточност е заем от някои търговци в града. След тях и няколко брендита в кръчмата, младежът се настанява на покер масата и се надява на най-хубавото, на което е кадърен. В този случай това се оказва една голяма дупка – към 2000 $. След тази издънка към този момент няма по какъв начин да остане в града и би трябвало да бяга, преди да бъде погубен от някой разярен състезател.
Баща му се любува на всичко това и не стопира да се радва, че доведеният наследник се е издънил толкоз грубо – той даже се хвали, че го е очаквал. Отказва да заплати задълженията и Едгар отпътува назад към дома, когато идват бирниците, с цел да вземат неговите притежания и да ги продадат, откриват, че той няма нищо и даже дрипите на гърба му не костват и цент. Отношенията сред татко и наследник стават още по-остри и най-после Едгар взема решение да си тръгне непринудено с думите „ Предпочитам да отида някъде, където ще бъда третиран обикновено, а не както ти ме третираш. “.
В един финален опит за нещо обикновено, поетът ще напише писмо до Джон Алън, с цел да получи някакви пари, които да дойдат под формата на средства и сандъка с облеклата му – няма отговор. На идващия ден По написа още веднъж, като този път сменя тона:
„ Намирам се в огромна потребност, не съм вкусил храна от през вчерашния ден сутринта, нямам къде да дремя и се разхождам по улиците – на ръба на изтощението съм. “
Поредният отвод се оказва нещо като смъртната присъда. Изоставен и жертван на мраз, апетит и неволи, По осъзнава, че възможностите за оцеляване се свеждат до безспорната нула и никой не чака освен това от него. Преживяването е физически и душевен пагубно за безусловно всеки един човек. В този миг има два разновидността, лутането да продължи досега, в който тялото ще се съобщи, натоварено от желанието за отменяне и страдалчество, както и противоположният детайл – озлобяването и амбицирането за нещо по-добро. Едгар избира второто – в случай че първият сюжет беше желан, най-вероятно нямаше да четем за него.
В последното писмо до доведения си татко ще напише „ Ще се окуражавам и давам обещание, че светът ще чуе доста за сина, който е отритнат и неподобаващ да бъде видян. “
Има и още един проблем, Алън не стопира да повтаря, че неговият доведен наследник е цялостен загубеняк и най-вероятно ще почине някъде по улиците. Точно тези топли думи по-късно ще го накарат да направи тъкмо противоположното, а и до през днешния ден има изказване, че това е била една сурова мотивация за каляването на нежния Артър. Как продължава всичко?
По взема решение да се изправи против всички подозрения и да покаже на останалите на какво е кадърен. Първата стъпка е към този момент направена – напускането на локация, която не се свързва с положителни мемоари. Причината е, че рано или късно четирите стени се трансформират в един физически затвор и в никакъв случай не водят до нищо положително. Веднъж озовал се в Бостън, неговата първа работа е да стартира да работи като служител и публицист на свободна процедура, избирайки си нов псевдоним. Бягството и някакво минимално качество на живот стартира да носи надалеч по-голяма приятност от лутането без нито една посока и късмет за развиване. Парите не са задоволителни, по тази причина с машинация се записва в армията, въпреки и единствено на 18 години. Заявява, че е на 22 години и получава 5 $ на месец за работа на бостънското пристанище.
След това е назначен като механик във Форт Мултри, където прави снаряди – към този момент получава и 10 $. Първата му стихосбирка не печели никакво внимание, въпреки и да е писана с огромно предпочитание. По пътя си съумява да доближи най-високото звание – старши сержант в армията и като подобен взема решение да я напусне и да редуцира своя престой. Разкрива, че не е на възрастта, на която се е записал, само че с цел да бъде уволнен, неговият командващ офицер би трябвало да попита татко му. Алън обаче в никакъв случай не дава отговор на изпратеното питане и даже мълчи, че неговата приемна майка е болна.
Едгар съумява да стигне един ден след погребението – 1 март 1829 година и едвам тогава проговаря с доведения си татко, който е подготвен да му помогне за уволнението, с което бъдещият стихотворец по-късно ще търси кариера във Военната академия на Съединени американски щати. Там обаче открива освен доста другари, само че и задоволително фенове на лирика. Странно е по какъв начин във военната академия, където всички ще се занимават със гибелта по един или различен метод, скоро вземат решение да поддържат начинанието на По и даже събират пари, с цел да издаде стихосбирката си. Поетът още веднъж стопира да върви на лекции и чака да бъде уволнен от армията, с цел да продължи своята активност. След като стопира да върви на лекции най-сетне го уволняват и идва време за третата книга с името „ Поеми “.
Дори и с някакъв триумф, По стартира да твори във време, в което литературата не е на особена респект и множеството издателите избира да преиздават английски създатели, в сравнение с да заплащат за нови, другият огромен проблем е, че обещаното възнаграждение в никакъв случай не доближава до обещаната сума, а забавянето продължава да слага създателя пред нечувани тествания. Впрочем самият По ще продължи да проси пари до края на живота си и в никакъв случай няма да се види като изключително богат. Успехите идват през 1840 година и излиза наяве, че неговите тиражи се покачват. Животът му ще продължи още 9 години, като всичко стартира с ранни признаци на туберколоза.
Едгар Алън По умира на 7 октомври 1849 година Историята за неговата гибел е също типична за стила му. Едгар е открит пийнал и измъчен, а също така не знае даже и чии са облеклата, които е съумял да облече. До през днешния ден никой не може да знае какво в действителност е поставило завършек на живота му, изключително откакто има изказвания, че е почнал да пие, да взима опиати, съществуват съмнения, че е починал от бяс, холера или туберкулоза, както и още доста други диагнози. На финалът не е толкоз богат, колкото желае, само че пък има задоволително триумфи зад тила си, най-малко до момента в който е жив. Днес е един от главните американски класици, само че дано не забравяме какво е написано в един от вестниците:
„ Едгар Алън По е мъртъв. Той умря в Балтимор преди два дни. Това уведомление ще разтревожи мнозина, само че малко ще скърбят за него. “.
Що се отнася до татко му, той умира през 1834 година и съзнателно не оставя По в листа с наследниците. Нещо още по-странно е, че даже го разказва като извънбрачно дете, което в никакъв случай не е срещал. Двамата се срещат единствено един път след напускането на дома – на погребението на майка му. Малко по-късно Алън се дами наново и този път към този момент отписва напълно своя доведен наследник.
