Проф. Иван Черноземски изумил Нобелови лауреати
На 17 февруари огромният наш доктор и учен-онколог проф. Иван Черноземски навършва 85 години. По този мотив публикуваме със съкращения фрагмент от книгата на публициста доктор Тотко НАЙДЕНОВ, отдадена на професора.
Всеки живот, без значение дали ще бъде къс или дълъг, потребен или нездравословен за хората и обществото, стартира със задавено проплакване, известяващо началото му, последвано от жадното вдишване на първата глътка въздух. Този най-велик за всеки човек момент става за Иван Николов Черноземски на 17 февруари 1933 година в София. Прадядото Юрдан Ненов (1825-1903) е първият преподавател на Иван Вазов. Известен за времето си литератор, държавник и поборник. Наскоро след Априлското въстание е задържан и дружно с други 25 съграждани – изпратен на изгнание в Мала Азия. Едва оцелява.
Когато се връща в Татар Пазарджик, Юрдан заварва жена си със седемте им деца в непозната турска къща. Тяхната лична, една от най-видните в града, е запалена от бягащите от съветските войски низами, дружно с богатата библиотека. Радват се на завръщането му, само че са останали без петаче, безусловно с едни облекла на гърба си.
Дъщерята Влада се задомява с Иван, заселил се в Карлово от пловдивското село Черноземен. Създават и отглеждат дете – Никола, който ще стане татко на бъдещия професор. Синът му Иван се интересува повече от литература и история; математиката го отегчава. Печели литературния конкурс на Втора мъжка гимназия. Мечтата му е да следва във ВИТИЗ, в преди малко основаната Катедра по театрознание. Бащата го разубеждава: „ Няма по-стабилна специалност от медицината ”.
Като добър наследник, Иван склонява. В целия Медицински факултет нашумява
случката с проф. Никола Шипковенски
емблемата на българската психиатрия. Вместо да го затрупа с похвали, Иван искрено му показва някои неразбираеми текстове. И световноизвестният академик, учуден от до момента несрещаната храброст и дръзка искреност на един студент, му написа шест плюс (при петобалната система).
Иван приключва медицина в София (1957) със златен орден. Привилегията на първите трима по триумф лекари е, че имат право да избират къде ще работят при наложителното систематизиране. Посочва Белослатинска околия. Назначават го за основен доктор на участъковата болница в село Габаре. После го реалокират в Попица. За няколко месеца го хигиенизира. Оборудва и лаборатория.
През 1960 година печели конкурс за постоянен аспирант по пробна онкология при Научно-изследователския онкологичен институт. Не го смущават слуховете за авансово набелязания победител. Стъписан от безапелационните отговори, които селският доктор дава на всички въпроси, „ шефът ” безусловно безпринципно упорства този претендент да бъде… разкъсан. Но членът на комисията, педиатърът проф. Георги Панчев, чийто най-хубав кръжочник е бил Иван, вместо чинно да се съгласи, с цел да не си навреди, изрича крилатата фраза: „ На себе си бих написал двойка, само че не и на Черноземски! ” Тогава всички с облекчение слагат своите шестици.
Стипендията му е 628 лева (портиерът получава 630). Кабинетите са, както се пее в песента, „ в една мансарда, тъкмо под звездите ”. Работи по този начин, че не си спомня да си е тръгвал за къщи преди те да заблестят; от време на време – и след среднощ. Публикациите на никому незнайния аспирант по онкология в известни американски профилирани издания незабавно вършат усещане на величията в тази област. Канят го в Осло. Отива със…
ковчеже, цялостно с препарати от хамстери
Обяснява им приемането на онкологични варианти. И до момента работят с тях.
Специално за младия български академик в София идва проф. Ото Мюлбок от Амстердам. Кани го да специализира при него. Остава очарован от аналитичния разум и упорството, с което този младеж, с мъчно произносимото име, търси свои пътища за диагностициране на рака. Благородният холандски академик се обажда на сър Александър Хедоу, шеф на Института за рака в Лондон, с цел да му предложи своя помощник от незнайната балканска страна. И става чудото: назначават го. (Още по-голямо знамение е, че управляващите в България го пускат, и то дружно със фамилията му.)
С проф. Уорвик работят по извънредно значима тематика, ново магистрално направление в онкологията! И за пръв път в света вършат впечатляващо значимо изобретение. Публикацията им в американско списание (1969) провокира сензация. Лично при създателите идват двама нобелисти и усърдно си записват интересуващите ги спомагателни данни. Вероятно даже за пръв път чуват името „ България ”. Така бъдещият професор Иван Черноземски, тръгнал като доктор от затънтените врачански села, коментира научните си открития на световноизвестни лауреати на Нобелова награда…
Обратно в родината
Тук всичко е както досега – застой, погазване на едно място, слаба мотивация. Завистта – отделно… Научил за идването му, го посещава сътрудник от Враца. Иска да го заинтересова с Балканската ендемична нефропатия – характерната за този регион болест, която бързо води до хронична бъбречна непълнота и до 50, даже 100 пъти по-честа поява на рак на бъбрека. Предизвикателството е ново, забавно. Няма метод да не се включи и нашумелият британски специализант. Предоставят му попската къща в с. Краводер, в която оборудва чудесна лаборатория. И автомобил – да обикаля обхванатите от заболяванията села.
Създава цяло направление, за което се разчува и в чужбина. Идват мастити учени от Русия, Англия, Франция, Съединени американски щати. Сред тях – и популярният професор по епидемиология на рака – самият Никълъс Дей от Кеймбридж. Едната седмица събират данните по места, идната ги проучват в Онкологичния център в София. И дават най-неприятния, само че неминуем съвет: в случай че желаят да живеят, хората би трябвало да се изселят.
Страданието е еднообразно и за комунисти, и за демократи…
Ще изброим телеграфно по-забележимите жалони в наситената биография на проф. Черноземски. Специализации в Амстердам (1965), Лондон (1968-1970); Лион (1982); Бетезда, Съединени американски щати (1988). Над 200 научни и научно-практически изявления, в това число 28 монографии. Експерт към СЗО, шеф на Националния раков център (1987-1990; 1995-2000), основен републикански онколог. Създател и дълготраен ръководител на Фондация „ Борба с рака ”, Фондация „ Светът ”, ръководител на Настоятелството на „ Международна изследователска фондация Хасуми – България ”. Министър на опазването на здравето на Република България. На този пост работи единствено 21 месеца (1990-1991) – в държавното управление на Андрей Луканов, където подава оставка – за първи път в модерна България, и на Димитър Попов, където го „ затрупват ” със зам.-министри на Съюз на демократичните сили. Заявява: “Недопустима е партийност в опазването на здравето, тъй като то е за всички хора, без значение от политическите им пристрастия. Страданието е еднообразно и за комунисти, и за демократи, и за земеделци”.
Професорът още не може да проумее за какво бе належащо лечебните заведения да станат търговски сдружения, регистрирани по Търговския закон! Та нали там, където Търговията влезе – Медицината излиза?! Това е най-голямата болежка на здравния ексминистър проф. Иван Черноземски.
Всеки живот, без значение дали ще бъде къс или дълъг, потребен или нездравословен за хората и обществото, стартира със задавено проплакване, известяващо началото му, последвано от жадното вдишване на първата глътка въздух. Този най-велик за всеки човек момент става за Иван Николов Черноземски на 17 февруари 1933 година в София. Прадядото Юрдан Ненов (1825-1903) е първият преподавател на Иван Вазов. Известен за времето си литератор, държавник и поборник. Наскоро след Априлското въстание е задържан и дружно с други 25 съграждани – изпратен на изгнание в Мала Азия. Едва оцелява.
Когато се връща в Татар Пазарджик, Юрдан заварва жена си със седемте им деца в непозната турска къща. Тяхната лична, една от най-видните в града, е запалена от бягащите от съветските войски низами, дружно с богатата библиотека. Радват се на завръщането му, само че са останали без петаче, безусловно с едни облекла на гърба си.
Дъщерята Влада се задомява с Иван, заселил се в Карлово от пловдивското село Черноземен. Създават и отглеждат дете – Никола, който ще стане татко на бъдещия професор. Синът му Иван се интересува повече от литература и история; математиката го отегчава. Печели литературния конкурс на Втора мъжка гимназия. Мечтата му е да следва във ВИТИЗ, в преди малко основаната Катедра по театрознание. Бащата го разубеждава: „ Няма по-стабилна специалност от медицината ”.
Като добър наследник, Иван склонява. В целия Медицински факултет нашумява
случката с проф. Никола Шипковенски
емблемата на българската психиатрия. Вместо да го затрупа с похвали, Иван искрено му показва някои неразбираеми текстове. И световноизвестният академик, учуден от до момента несрещаната храброст и дръзка искреност на един студент, му написа шест плюс (при петобалната система).
Иван приключва медицина в София (1957) със златен орден. Привилегията на първите трима по триумф лекари е, че имат право да избират къде ще работят при наложителното систематизиране. Посочва Белослатинска околия. Назначават го за основен доктор на участъковата болница в село Габаре. После го реалокират в Попица. За няколко месеца го хигиенизира. Оборудва и лаборатория.
През 1960 година печели конкурс за постоянен аспирант по пробна онкология при Научно-изследователския онкологичен институт. Не го смущават слуховете за авансово набелязания победител. Стъписан от безапелационните отговори, които селският доктор дава на всички въпроси, „ шефът ” безусловно безпринципно упорства този претендент да бъде… разкъсан. Но членът на комисията, педиатърът проф. Георги Панчев, чийто най-хубав кръжочник е бил Иван, вместо чинно да се съгласи, с цел да не си навреди, изрича крилатата фраза: „ На себе си бих написал двойка, само че не и на Черноземски! ” Тогава всички с облекчение слагат своите шестици.
Стипендията му е 628 лева (портиерът получава 630). Кабинетите са, както се пее в песента, „ в една мансарда, тъкмо под звездите ”. Работи по този начин, че не си спомня да си е тръгвал за къщи преди те да заблестят; от време на време – и след среднощ. Публикациите на никому незнайния аспирант по онкология в известни американски профилирани издания незабавно вършат усещане на величията в тази област. Канят го в Осло. Отива със…
ковчеже, цялостно с препарати от хамстери
Обяснява им приемането на онкологични варианти. И до момента работят с тях.
Специално за младия български академик в София идва проф. Ото Мюлбок от Амстердам. Кани го да специализира при него. Остава очарован от аналитичния разум и упорството, с което този младеж, с мъчно произносимото име, търси свои пътища за диагностициране на рака. Благородният холандски академик се обажда на сър Александър Хедоу, шеф на Института за рака в Лондон, с цел да му предложи своя помощник от незнайната балканска страна. И става чудото: назначават го. (Още по-голямо знамение е, че управляващите в България го пускат, и то дружно със фамилията му.)
С проф. Уорвик работят по извънредно значима тематика, ново магистрално направление в онкологията! И за пръв път в света вършат впечатляващо значимо изобретение. Публикацията им в американско списание (1969) провокира сензация. Лично при създателите идват двама нобелисти и усърдно си записват интересуващите ги спомагателни данни. Вероятно даже за пръв път чуват името „ България ”. Така бъдещият професор Иван Черноземски, тръгнал като доктор от затънтените врачански села, коментира научните си открития на световноизвестни лауреати на Нобелова награда…
Обратно в родината
Тук всичко е както досега – застой, погазване на едно място, слаба мотивация. Завистта – отделно… Научил за идването му, го посещава сътрудник от Враца. Иска да го заинтересова с Балканската ендемична нефропатия – характерната за този регион болест, която бързо води до хронична бъбречна непълнота и до 50, даже 100 пъти по-честа поява на рак на бъбрека. Предизвикателството е ново, забавно. Няма метод да не се включи и нашумелият британски специализант. Предоставят му попската къща в с. Краводер, в която оборудва чудесна лаборатория. И автомобил – да обикаля обхванатите от заболяванията села.
Създава цяло направление, за което се разчува и в чужбина. Идват мастити учени от Русия, Англия, Франция, Съединени американски щати. Сред тях – и популярният професор по епидемиология на рака – самият Никълъс Дей от Кеймбридж. Едната седмица събират данните по места, идната ги проучват в Онкологичния център в София. И дават най-неприятния, само че неминуем съвет: в случай че желаят да живеят, хората би трябвало да се изселят.
Страданието е еднообразно и за комунисти, и за демократи…
Ще изброим телеграфно по-забележимите жалони в наситената биография на проф. Черноземски. Специализации в Амстердам (1965), Лондон (1968-1970); Лион (1982); Бетезда, Съединени американски щати (1988). Над 200 научни и научно-практически изявления, в това число 28 монографии. Експерт към СЗО, шеф на Националния раков център (1987-1990; 1995-2000), основен републикански онколог. Създател и дълготраен ръководител на Фондация „ Борба с рака ”, Фондация „ Светът ”, ръководител на Настоятелството на „ Международна изследователска фондация Хасуми – България ”. Министър на опазването на здравето на Република България. На този пост работи единствено 21 месеца (1990-1991) – в държавното управление на Андрей Луканов, където подава оставка – за първи път в модерна България, и на Димитър Попов, където го „ затрупват ” със зам.-министри на Съюз на демократичните сили. Заявява: “Недопустима е партийност в опазването на здравето, тъй като то е за всички хора, без значение от политическите им пристрастия. Страданието е еднообразно и за комунисти, и за демократи, и за земеделци”.
Професорът още не може да проумее за какво бе належащо лечебните заведения да станат търговски сдружения, регистрирани по Търговския закон! Та нали там, където Търговията влезе – Медицината излиза?! Това е най-голямата болежка на здравния ексминистър проф. Иван Черноземски.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ