17 февруари 1371 г. Умира Иван Александър
На 17 февруари 1371 година умира българският цар Иван Александър.
След гибелта на енергичния цар Михаил ІІІ Шишман-Асен (1323-1330) в борбата при Велбъжд (28.07.1330) в България настава династическа рецесия. Сръбското протеже Иван Стефан (1330-1331) е прогонено и в битката за престола побеждава могъщият ловешки диктатор Иван Александър – наследник на диктатор Срацимир и племенник на починалия цар Михаил Шишман, напомня уеб сайтът история.бг.
Цар Иван Александър е роден при започване на ХІV век и се счита за потомък на Асеневци и на Тертеровци. С военна мощ, умела дипломация и династични бракове той издига българската средновековна страна като културен и нравствен център, само че претърпява и нейното разпокъсване.
През първите години на своето ръководство царят реализира военни победи против Византия. В борбата при Русокастро (18.07.1332) Иван Александър разрушава Андроник ІІІ и подписва мир, съгласно който причислява черноморските градове Месемврия и Анхиало към България. Договорът е скрепен с женитбата на престолонаследника Михаил Асен за дъщерята на василевса.
Уреждат се и връзките със Сърбия. Иван Александър дами своята сестра Елена за младия сръбски крал Стефан Душан. След това Елена играе значима роля в сръбската политика.
От 1341 до 1347 година във Византия пламва нова революция сред Йоан Кантакузин и Ана Савойска, майка и регентка на малолетния император Йоан V Палеолог. Кантакузин вика за съдружници турците и изпраща Умур бей към българските владения в Добруджа. Това провокира българската поддръжка на Ана Савойска, която отстъпва на Иван Александър Пловдив, Станимака и Кричим. Кантакузин повиква нови турски отряди против българите. На 07 юли 1345 година в стълкновение против ромеи и турци умира родопският воевода Момчил – основния бранител на българите. Така с поддръжката на Йоан Кантакузин османските нападения не престават.
Ударите на турците засягат директно и Византия, макар че Йоан Кантакузин ги притегля на Балканите. През 1351 година Йоан Кантакузин (1347-1354) предлага на България и Сърбия съюз и основаване на общ флот против турските нашествия, само че недоверието сред балканските владетели осуетява този съюз. През 1352 година османците завладяват Цимпе, а през 1354 година крепостта Галиполи, вследствие на което Йоан Кантакузин абдикира и на престола се качва Йоан V Палеолог (1354-1376).
През интервала 1349-1355 година османските нападения стигат чак до Средец (София), където в борбите умират синовете на Иван Александър – Михаил Асен ІV и Иван Асен ІV. През 1355 година България и Византия подписват нов съюз, само че и той се оказва несполучлив. Иван Александър се развежда с влахинята Теодора І и се оженва са еврейката Теодора ІІ, като афишира за престолонаследник сина си от втория брак Иван Шишман. През 1356 година Иван Срацимир се афишира за независим държател на Видинското царство. В Добруджа ръководи независимо диктатор Добротица, който самият цар Иван Александър подарява през 1369 година с деспотска корона и крепостите Варна, Емона, Козяк и Дръстър, поради помощта за прогонване на маджарите от Видин.
През 1364 година Йоан V Палеолог още веднъж завладява Месемврия и Анхиало, Иван Александър търси турска помощ, само че се намесва граф Амедей VІ Савойски и лишава черноморските български градове в интерес на Византия.
Поради феодалната раздробеност и битките за превъзходство връзките сред балканските страни стават все по-разединени. През 1369 година Мурад І превзема Одрин, а през 1370 година Пловдив и Боруй (Стара Загора) и става непосредствена опасност за Търновското царство.
Цар Иван Александър умира на 17.02.1371 година Управлението му е съпроводено от религиозното придвижване на исихазма и нови гонения против богомилите. В Търново се организират църковни събори против еретиците. Иван Александър се демонстрира като извънреден филантроп и донор. Забележителни монументи на културата са Лондонското (Иван-Александрово) четвероевангелие, българският превод на Манасиевата хроника и други книги с художествени миниатюри. В България процъфтява богата средновековна просвета и се основава Търновската живописна и книжовна школа.
След гибелта на енергичния цар Михаил ІІІ Шишман-Асен (1323-1330) в борбата при Велбъжд (28.07.1330) в България настава династическа рецесия. Сръбското протеже Иван Стефан (1330-1331) е прогонено и в битката за престола побеждава могъщият ловешки диктатор Иван Александър – наследник на диктатор Срацимир и племенник на починалия цар Михаил Шишман, напомня уеб сайтът история.бг.
Цар Иван Александър е роден при започване на ХІV век и се счита за потомък на Асеневци и на Тертеровци. С военна мощ, умела дипломация и династични бракове той издига българската средновековна страна като културен и нравствен център, само че претърпява и нейното разпокъсване.
През първите години на своето ръководство царят реализира военни победи против Византия. В борбата при Русокастро (18.07.1332) Иван Александър разрушава Андроник ІІІ и подписва мир, съгласно който причислява черноморските градове Месемврия и Анхиало към България. Договорът е скрепен с женитбата на престолонаследника Михаил Асен за дъщерята на василевса.
Уреждат се и връзките със Сърбия. Иван Александър дами своята сестра Елена за младия сръбски крал Стефан Душан. След това Елена играе значима роля в сръбската политика.
От 1341 до 1347 година във Византия пламва нова революция сред Йоан Кантакузин и Ана Савойска, майка и регентка на малолетния император Йоан V Палеолог. Кантакузин вика за съдружници турците и изпраща Умур бей към българските владения в Добруджа. Това провокира българската поддръжка на Ана Савойска, която отстъпва на Иван Александър Пловдив, Станимака и Кричим. Кантакузин повиква нови турски отряди против българите. На 07 юли 1345 година в стълкновение против ромеи и турци умира родопският воевода Момчил – основния бранител на българите. Така с поддръжката на Йоан Кантакузин османските нападения не престават.
Ударите на турците засягат директно и Византия, макар че Йоан Кантакузин ги притегля на Балканите. През 1351 година Йоан Кантакузин (1347-1354) предлага на България и Сърбия съюз и основаване на общ флот против турските нашествия, само че недоверието сред балканските владетели осуетява този съюз. През 1352 година османците завладяват Цимпе, а през 1354 година крепостта Галиполи, вследствие на което Йоан Кантакузин абдикира и на престола се качва Йоан V Палеолог (1354-1376).
През интервала 1349-1355 година османските нападения стигат чак до Средец (София), където в борбите умират синовете на Иван Александър – Михаил Асен ІV и Иван Асен ІV. През 1355 година България и Византия подписват нов съюз, само че и той се оказва несполучлив. Иван Александър се развежда с влахинята Теодора І и се оженва са еврейката Теодора ІІ, като афишира за престолонаследник сина си от втория брак Иван Шишман. През 1356 година Иван Срацимир се афишира за независим държател на Видинското царство. В Добруджа ръководи независимо диктатор Добротица, който самият цар Иван Александър подарява през 1369 година с деспотска корона и крепостите Варна, Емона, Козяк и Дръстър, поради помощта за прогонване на маджарите от Видин.
През 1364 година Йоан V Палеолог още веднъж завладява Месемврия и Анхиало, Иван Александър търси турска помощ, само че се намесва граф Амедей VІ Савойски и лишава черноморските български градове в интерес на Византия.
Поради феодалната раздробеност и битките за превъзходство връзките сред балканските страни стават все по-разединени. През 1369 година Мурад І превзема Одрин, а през 1370 година Пловдив и Боруй (Стара Загора) и става непосредствена опасност за Търновското царство.
Цар Иван Александър умира на 17.02.1371 година Управлението му е съпроводено от религиозното придвижване на исихазма и нови гонения против богомилите. В Търново се организират църковни събори против еретиците. Иван Александър се демонстрира като извънреден филантроп и донор. Забележителни монументи на културата са Лондонското (Иван-Александрово) четвероевангелие, българският превод на Манасиевата хроника и други книги с художествени миниатюри. В България процъфтява богата средновековна просвета и се основава Търновската живописна и книжовна школа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ