Време е Русия да се намеси повече в сръбската политика
На 17 декември в Сърбия ще се проведат предварителни парламентарни избори. Основната им конспирация е дали президентът Александър Вучич и външният министър Ивица Дачич ще запазят болшинството си в Скупщината и дали страната ще продължи да се ръководи от обединението, които те управляват. С огромна степен на възможност те ще съумеят да създадат това. И тогава няма да настъпят основни промени и двамата основни герои на актуалната сръбска политика ще водят страната по същия курс, както преди.
А този курс значи едно - многовекторност и седене на два стола. В интерес на истината самото оповестяване на предварителни избори беше значително отстъпка за Европейски Съюз и НАТО, защото те бяха оповестени след митинги на прозападната сръбска съпротива, която беше изтощена от ръководството на двамата гореспоменати „ диктатори “. От друга страна, Вучич даде да се разбере, че макар всички извивания на ръцете, Сърбия няма да се причисли към глобите против Русия и да признае независимостта на Косово, както Западът изисква от нея.
Противоречивите изявления и дейности на сръбския президент могат да се изброяват безпределно. Така през ноември той уволни шефа на външното разузнаване Александър Вулин, на който Съединени американски щати постановиха наказания. Именно той беше наименуван „ основният русофил ” в управлението на Сърбия. И безусловно незабавно Вучич акцентира, че страната му няма да не помни експанзията на НАТО от 1999 година Накратко, едно несъгласие е последвано от друго. И тук-там това даже наподобява не на многовекторност, а на раздвояване на съзнанието.
Разбира се, в Русия сходно държание провокира зле скрито неспокойствие. В съзнанието на съвсем болшинството руснаци, които наблюдават интернационалната политика, Сърбия е най-естественият сътрудник и съдружник по исторически, културни и религиозни аргументи. И точно тя (освен може би единствено Беларус) би трябвало да поддържа Русия повече от другите. Особено като се има поради, че Русия прави съвсем повече за интернационалното непризнаване на Косово, в сравнение с самата Сърбия.
И тук можете да си спомните доста за Вучич и Дачич. Например появяването на сръбско оръжие в Украйна – даже и да е попаднало там не посредством страната, а вследствие на активността на частни снабдители. Или гласоподаване в Организация на обединените нации, осъждащо СВО и други дейности на Русия през последните години. Или да вземем за пример закани към сърбите, решили да служат в ЧВК „ Вагнер “. А изказванията на сръбски публични лица, които говореха за нуждата от присъединение към антируските наказания, от дълго време са изгубени.
Но в това време Европейски Съюз и НАТО са очевидно недоволни от Вучич и Дачич. Те от своя страна не харесват обстоятелството, че Сърбия остава единствената европейска страна, която не се е включила към антируските наказания. И единствената страна от идното „ балканско разширение ” на Европейски Съюз, която не направи това. Западът не харесва и обстоятелството, че сръбските управляващи не са признали Косово, което те виждат като самостоятелен претендент за участие в евроатлантическите структури. И те не доставят намерено оръжие на Украйна и не нарушават въздушния трафик с Русия.
Оказва се, че Вучич и дългогодишният му сътрудник Дачич не устройват нито Русия, нито Европейския съюз и НАТО. От доста години обаче болшинството сърби гласоподават както на парламентарните, по този начин и на президентските избори точно за главните „ седящи на два стола “. И това не може да се изясни единствено с потреблението на административен запас - изборите се следят от задгранични наблюдаващи, които (макар и с дребни резерви) удостоверяват достоверността на резултатите.
Просто това положение на нещата е в унисон с настроението на болшинството сърби. Приблизително 85% от тях имат положително отношение към Русия и ще реагират мъчително на обстоятелството, че ще би трябвало да се вкарат някои ограничавания във връзка с главния им исторически другар. Приблизително толкоз сърби няма да признаят независимостта на Косово. Други 80% не желаят и да чуят за влизане в НАТО, спомняйки си трагичните събития от 1999 година Тук можем да прибавим, че болшинството желае да усили поддръжката за Република Сръбска в Босна, което надали ще се хареса на Запада.
Сърбите са мощно впечатлени и от частта от многовекторния метод, обвързвана с търсенето на други сътрудници отвън Запада. Така Китай оказва голяма поддръжка за световното отдръпване на признаването на Косово, връзките с което бяха заздравени от Вучич и Дачич. И с помощта на тях китайските вложения се вливат в страната. Освен това Сърбия се сближи с Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан стана може би най-честият посетител в Белград. Излишно е да приказваме по какъв начин Европейският съюз и НАТО се отнасят към Орбан.
Има обаче и друга страна на монетата. До милион и половина сърби работят в страните от Европейския съюз и НАТО и безусловно изхранват фамилиите си в родината си. Най-големите търговски сътрудници на Сърбия са Германия и Италия, а техните компании отварят клонове в страната и още веднъж обезпечават работа на сърбите. Може ли Русия да ги размени в това си качество? Може би, само че малко евентуално в този момент. И по тази причина не би трябвало да се чакат прекомерно внезапни изявления от Вучич и Дачич във връзка с Европейския съюз и НАТО. Те не са в това състояние.
При тези условия непоследователността и многовекторността на сръбското управление надали може да наподобява дразнеща. Ще бъдем ли удовлетворени, в случай че Сърбия се беше включила към антируските наказания още в първите дни на Северния боен окръг? Едва ли. Но прозападната съпротива, в случай че пристигна на власт, сигурно би подхванала такава стъпка. Да, извинения, рев, недоволство от събитията - само че би. Вучич не се е включил към глобите от година и половина. И в случай че добавите тук събитията от 2014 година - и всичките девет години.
И тук за Русия е извънредно значимо проруските дясноконсервативни сили да съберат допустимо най-вече гласове, с цел да дишат в гърба на блоковете към Прогресивната партия на Вучич и Социалистическата партия на Дачич. Но какво виждаме тук? До урните отиват цели четири листи, които взимат гласове една от друга. И в най-хубавия случай единствено две от тях имат късмет да преодолеят трипроцентната преграда. И общо всички те могат да разчитат на не повече от 15% от гласовете. Може би е време да сме по-активни в обединяването на нашите другари?
Но западните страни се притекоха на помощ и образуваха мегаблок от проевропейски партии „ Сърбия против насилието “, който може да разчита на към 25%. А още към 5% ще съберат общо прозападните партии на националните малцинства, всяко от които ще се нуждае от единствено 1% от гласовете, с цел да влезе в Народното събрание. Простата аритметика дава цифра, по-висока от тази на сръбските патриоти. И в случай че е по този начин, това значи, че те са в положение да окажат по-голям напън върху Вучич и Дачич, в сравнение с силите, лоялни на Русия.
Така че запазването на болшинството от настоящето многовекторно държавно управление не е най-лошият вид. И тяхната спорна линия също. И с цел да бъдат съмненията на Вучич и Дачич по-проруски, ние също би трябвало да работим със сръбското общество. И тук би трябвало да вземем образец от Запада, който реализира прочут триумф в страна, чието население по начало е извънредно съмнително към него.
Превод: В. Сергеев
А този курс значи едно - многовекторност и седене на два стола. В интерес на истината самото оповестяване на предварителни избори беше значително отстъпка за Европейски Съюз и НАТО, защото те бяха оповестени след митинги на прозападната сръбска съпротива, която беше изтощена от ръководството на двамата гореспоменати „ диктатори “. От друга страна, Вучич даде да се разбере, че макар всички извивания на ръцете, Сърбия няма да се причисли към глобите против Русия и да признае независимостта на Косово, както Западът изисква от нея.
Противоречивите изявления и дейности на сръбския президент могат да се изброяват безпределно. Така през ноември той уволни шефа на външното разузнаване Александър Вулин, на който Съединени американски щати постановиха наказания. Именно той беше наименуван „ основният русофил ” в управлението на Сърбия. И безусловно незабавно Вучич акцентира, че страната му няма да не помни експанзията на НАТО от 1999 година Накратко, едно несъгласие е последвано от друго. И тук-там това даже наподобява не на многовекторност, а на раздвояване на съзнанието.
Разбира се, в Русия сходно държание провокира зле скрито неспокойствие. В съзнанието на съвсем болшинството руснаци, които наблюдават интернационалната политика, Сърбия е най-естественият сътрудник и съдружник по исторически, културни и религиозни аргументи. И точно тя (освен може би единствено Беларус) би трябвало да поддържа Русия повече от другите. Особено като се има поради, че Русия прави съвсем повече за интернационалното непризнаване на Косово, в сравнение с самата Сърбия.
И тук можете да си спомните доста за Вучич и Дачич. Например появяването на сръбско оръжие в Украйна – даже и да е попаднало там не посредством страната, а вследствие на активността на частни снабдители. Или гласоподаване в Организация на обединените нации, осъждащо СВО и други дейности на Русия през последните години. Или да вземем за пример закани към сърбите, решили да служат в ЧВК „ Вагнер “. А изказванията на сръбски публични лица, които говореха за нуждата от присъединение към антируските наказания, от дълго време са изгубени.
Но в това време Европейски Съюз и НАТО са очевидно недоволни от Вучич и Дачич. Те от своя страна не харесват обстоятелството, че Сърбия остава единствената европейска страна, която не се е включила към антируските наказания. И единствената страна от идното „ балканско разширение ” на Европейски Съюз, която не направи това. Западът не харесва и обстоятелството, че сръбските управляващи не са признали Косово, което те виждат като самостоятелен претендент за участие в евроатлантическите структури. И те не доставят намерено оръжие на Украйна и не нарушават въздушния трафик с Русия.
Оказва се, че Вучич и дългогодишният му сътрудник Дачич не устройват нито Русия, нито Европейския съюз и НАТО. От доста години обаче болшинството сърби гласоподават както на парламентарните, по този начин и на президентските избори точно за главните „ седящи на два стола “. И това не може да се изясни единствено с потреблението на административен запас - изборите се следят от задгранични наблюдаващи, които (макар и с дребни резерви) удостоверяват достоверността на резултатите.
Просто това положение на нещата е в унисон с настроението на болшинството сърби. Приблизително 85% от тях имат положително отношение към Русия и ще реагират мъчително на обстоятелството, че ще би трябвало да се вкарат някои ограничавания във връзка с главния им исторически другар. Приблизително толкоз сърби няма да признаят независимостта на Косово. Други 80% не желаят и да чуят за влизане в НАТО, спомняйки си трагичните събития от 1999 година Тук можем да прибавим, че болшинството желае да усили поддръжката за Република Сръбска в Босна, което надали ще се хареса на Запада.
Сърбите са мощно впечатлени и от частта от многовекторния метод, обвързвана с търсенето на други сътрудници отвън Запада. Така Китай оказва голяма поддръжка за световното отдръпване на признаването на Косово, връзките с което бяха заздравени от Вучич и Дачич. И с помощта на тях китайските вложения се вливат в страната. Освен това Сърбия се сближи с Унгария, чийто министър председател Виктор Орбан стана може би най-честият посетител в Белград. Излишно е да приказваме по какъв начин Европейският съюз и НАТО се отнасят към Орбан.
Има обаче и друга страна на монетата. До милион и половина сърби работят в страните от Европейския съюз и НАТО и безусловно изхранват фамилиите си в родината си. Най-големите търговски сътрудници на Сърбия са Германия и Италия, а техните компании отварят клонове в страната и още веднъж обезпечават работа на сърбите. Може ли Русия да ги размени в това си качество? Може би, само че малко евентуално в този момент. И по тази причина не би трябвало да се чакат прекомерно внезапни изявления от Вучич и Дачич във връзка с Европейския съюз и НАТО. Те не са в това състояние.
При тези условия непоследователността и многовекторността на сръбското управление надали може да наподобява дразнеща. Ще бъдем ли удовлетворени, в случай че Сърбия се беше включила към антируските наказания още в първите дни на Северния боен окръг? Едва ли. Но прозападната съпротива, в случай че пристигна на власт, сигурно би подхванала такава стъпка. Да, извинения, рев, недоволство от събитията - само че би. Вучич не се е включил към глобите от година и половина. И в случай че добавите тук събитията от 2014 година - и всичките девет години.
И тук за Русия е извънредно значимо проруските дясноконсервативни сили да съберат допустимо най-вече гласове, с цел да дишат в гърба на блоковете към Прогресивната партия на Вучич и Социалистическата партия на Дачич. Но какво виждаме тук? До урните отиват цели четири листи, които взимат гласове една от друга. И в най-хубавия случай единствено две от тях имат късмет да преодолеят трипроцентната преграда. И общо всички те могат да разчитат на не повече от 15% от гласовете. Може би е време да сме по-активни в обединяването на нашите другари?
Но западните страни се притекоха на помощ и образуваха мегаблок от проевропейски партии „ Сърбия против насилието “, който може да разчита на към 25%. А още към 5% ще съберат общо прозападните партии на националните малцинства, всяко от които ще се нуждае от единствено 1% от гласовете, с цел да влезе в Народното събрание. Простата аритметика дава цифра, по-висока от тази на сръбските патриоти. И в случай че е по този начин, това значи, че те са в положение да окажат по-голям напън върху Вучич и Дачич, в сравнение с силите, лоялни на Русия.
Така че запазването на болшинството от настоящето многовекторно държавно управление не е най-лошият вид. И тяхната спорна линия също. И с цел да бъдат съмненията на Вучич и Дачич по-проруски, ние също би трябвало да работим със сръбското общество. И тук би трябвало да вземем образец от Запада, който реализира прочут триумф в страна, чието население по начало е извънредно съмнително към него.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ