Пет години по-късно САЩ и Куба отново са пред разрив
На 17 декември 2014 година Вашингтон и Хавана изненадаха света, като оповестиха историческо доближаване след половин век омраза. Пет години по-късно идилията е нарушена и тегне заплаха от нов раздор.
Те са като " двойка, в която царува недоразумение ", показва страдание 34-годишната Одаидис Маранте, до момента в който пресича мястото, известно като Площада на въздишките. То се намира покрай американското посолство и там кубинците нормално чакат отговора на молбите си за виза. Мястото в този момент е пусто, защото консулските услуги бяха спрени. Двете страни " постоянно търсят предлог да се скарат ненужно ", прибавя тя.
Отношенията паднаха " на доста ниско равнище ", признава в изявление за Агенция Франс Прес Карлос Фернандес де Косио, шеф на отдела в кубинското външно министерство, отговарящ за Съединени американски щати.
Но " може да се влошат още ", предизвестява той и упреква северноамериканската съседка, която ползва ембарго от 1962 година, че желае " да скъса съществуващите връзки " и да " затвори посолствата ", които бяха още веднъж отворени през лятото на 2015 година
Според Кари Филипети, отговаряща за Куба и Венецуела служителка на Държавния департамент на Съединени американски щати, " е мъчно да си представим, че връзките ще се подобрят доста, в случай че кубинското държавно управление не предприеме съответни ограничения за предоставяне на глас на дисидентите, съблюдаване на правата на народа и прекъсване на злонамерените действия в района ". " Нарушаването на правата на индивида на кастристкия режим ще му коства скъпо и нашите наказания целят да реализират този резултат ", отговори тя документално на въпроси на Агенция Франс Прес.
През последните месеци глобите не стопират: възбрана за американски круизни кораби да стопират в Куба, ограничение на сумите, които кубинци могат да пращат от чужбина на околните си на острова, сурови санкции за кораби, транспортиращи венецуелски нефт в Куба...
" Мислене от времето на студената война "
Твърде надалеч обратно остана сякаш времето, когато Барак Обама и Раул Кастро се показваха дружно с усмивка пред медиите в Хавана. Смяната на стопанина на Белия дом сигурно оказа въздействие върху този поврат.
Ръководителят на американския мозъчен концерн " Междуамерикански разговор " Майкъл Шифър отличава три претекста зад нападателната политика на Доналд Тръмп: Флорида, земя на кубински изгнаници, ухажвани от американските политици поради решаващата тежест, която може да имат техните гласове на изборите през 2020 г.; " мислене от времето на студената война ", ориентирано към взимане на реванш след 60 години социализъм в Куба; поддръжката на острова за Венецуела на Николас Мадуро.
Но " кубинците също носят отговорност, защото пропуснаха да осъществят опциите, които им даде протегнатата от Обама ръка ". Най-консервативното ядро в държавното управление не разреши прекомерно бърз прогрес, споделя той: " Те втвърдиха позицията си, затвориха се още повече, станаха по-репресивни, тъй като се почувстваха застрашени. "
Това сгъстяване продължава. Във вторник предходната седмица, Международния ден за правата на индивида, десетина кубински самостоятелни публицисти и деятели споделиха, че са получили възбрана от полицията да излизат от у дома. Несъмнено тази мярка е целяла да се избегне каквато и да било готовност на тази символна дата.
" Не единствено враждебната политика на Тръмп докара до по-твърд отговор във вътрешнополитически проект от страна на кубинското държавно управление. Процесът стартира преди този момент ", счита Алина Лопес Ернандес, анализаторка и редакторка в онлайн медията " Ховен Куба ".
Вярно е обаче, че в комунистическата партия (единствената позволена в Куба) " са насърчавани по натурален метод консервативните трендове и те се ускоряват, когато американското държавно управление работи по метода, по който го прави в този момент ".
Да се реализира " същинска смяна " на острова, каквато желае Вашингтон, " е мъчно в това обсадно състояние ".
Случаят Ферер
Повод за търкания в този момент е казусът с дисидента Хосе Даниел Ферер, вкаран в пандиза на 1 октомври. Лидер на Патриотичния съюз на Куба, той е считан за елементарен " нарушител " от държавното управление, което го упреква, че е блъснал различен мъж.
Той е " политически пандизчия в огромна заплаха ", твърди американската шарже д`афер в Хавана, Мара Текач, която го пази все по-активно в обществените мрежи. Нейното държание е окачествено като " вмешателство " от кубинския официоз " Гранма ".
Правителството отхвърля да има политически пандизчии в Куба и упреква опозицията, че е финансирана от Вашингтон.
Специалист по тематиката, политологът Естебан Моралес показва убеденост, че има ескалация на напрежението и задачата е една: " Тръмп ще изиска да скъса дипломатическите връзки. "
Дори и в този момент " дипломатическите връзки са съвсем карикатурни, към този момент няма такива ". /БТА
Те са като " двойка, в която царува недоразумение ", показва страдание 34-годишната Одаидис Маранте, до момента в който пресича мястото, известно като Площада на въздишките. То се намира покрай американското посолство и там кубинците нормално чакат отговора на молбите си за виза. Мястото в този момент е пусто, защото консулските услуги бяха спрени. Двете страни " постоянно търсят предлог да се скарат ненужно ", прибавя тя.
Отношенията паднаха " на доста ниско равнище ", признава в изявление за Агенция Франс Прес Карлос Фернандес де Косио, шеф на отдела в кубинското външно министерство, отговарящ за Съединени американски щати.
Но " може да се влошат още ", предизвестява той и упреква северноамериканската съседка, която ползва ембарго от 1962 година, че желае " да скъса съществуващите връзки " и да " затвори посолствата ", които бяха още веднъж отворени през лятото на 2015 година
Според Кари Филипети, отговаряща за Куба и Венецуела служителка на Държавния департамент на Съединени американски щати, " е мъчно да си представим, че връзките ще се подобрят доста, в случай че кубинското държавно управление не предприеме съответни ограничения за предоставяне на глас на дисидентите, съблюдаване на правата на народа и прекъсване на злонамерените действия в района ". " Нарушаването на правата на индивида на кастристкия режим ще му коства скъпо и нашите наказания целят да реализират този резултат ", отговори тя документално на въпроси на Агенция Франс Прес.
През последните месеци глобите не стопират: възбрана за американски круизни кораби да стопират в Куба, ограничение на сумите, които кубинци могат да пращат от чужбина на околните си на острова, сурови санкции за кораби, транспортиращи венецуелски нефт в Куба...
" Мислене от времето на студената война "
Твърде надалеч обратно остана сякаш времето, когато Барак Обама и Раул Кастро се показваха дружно с усмивка пред медиите в Хавана. Смяната на стопанина на Белия дом сигурно оказа въздействие върху този поврат.
Ръководителят на американския мозъчен концерн " Междуамерикански разговор " Майкъл Шифър отличава три претекста зад нападателната политика на Доналд Тръмп: Флорида, земя на кубински изгнаници, ухажвани от американските политици поради решаващата тежест, която може да имат техните гласове на изборите през 2020 г.; " мислене от времето на студената война ", ориентирано към взимане на реванш след 60 години социализъм в Куба; поддръжката на острова за Венецуела на Николас Мадуро.
Но " кубинците също носят отговорност, защото пропуснаха да осъществят опциите, които им даде протегнатата от Обама ръка ". Най-консервативното ядро в държавното управление не разреши прекомерно бърз прогрес, споделя той: " Те втвърдиха позицията си, затвориха се още повече, станаха по-репресивни, тъй като се почувстваха застрашени. "
Това сгъстяване продължава. Във вторник предходната седмица, Международния ден за правата на индивида, десетина кубински самостоятелни публицисти и деятели споделиха, че са получили възбрана от полицията да излизат от у дома. Несъмнено тази мярка е целяла да се избегне каквато и да било готовност на тази символна дата.
" Не единствено враждебната политика на Тръмп докара до по-твърд отговор във вътрешнополитически проект от страна на кубинското държавно управление. Процесът стартира преди този момент ", счита Алина Лопес Ернандес, анализаторка и редакторка в онлайн медията " Ховен Куба ".
Вярно е обаче, че в комунистическата партия (единствената позволена в Куба) " са насърчавани по натурален метод консервативните трендове и те се ускоряват, когато американското държавно управление работи по метода, по който го прави в този момент ".
Да се реализира " същинска смяна " на острова, каквато желае Вашингтон, " е мъчно в това обсадно състояние ".
Случаят Ферер
Повод за търкания в този момент е казусът с дисидента Хосе Даниел Ферер, вкаран в пандиза на 1 октомври. Лидер на Патриотичния съюз на Куба, той е считан за елементарен " нарушител " от държавното управление, което го упреква, че е блъснал различен мъж.
Той е " политически пандизчия в огромна заплаха ", твърди американската шарже д`афер в Хавана, Мара Текач, която го пази все по-активно в обществените мрежи. Нейното държание е окачествено като " вмешателство " от кубинския официоз " Гранма ".
Правителството отхвърля да има политически пандизчии в Куба и упреква опозицията, че е финансирана от Вашингтон.
Специалист по тематиката, политологът Естебан Моралес показва убеденост, че има ескалация на напрежението и задачата е една: " Тръмп ще изиска да скъса дипломатическите връзки. "
Дори и в този момент " дипломатическите връзки са съвсем карикатурни, към този момент няма такива ". /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ