17 август: Когато Европа мълчи, Виктор Юго говори за ужасите на Априлското въстание
На 17 август 1876 година френският публицист и политик Виктор Юго произнася мощно неоправдателна тирада пред Народното събрание на Франция в отговор на жестокостите, осъществени при потушаването на Априлското въстание в България. Тази тирада е част от неговата дейна социална позиция против потисничеството и несправедливостта, без значение от географския подтекст.
Контекст на събитията
Априлското въстание, избухнало през април 1876 година в османска България, е грубо потушено от турските управляващи. Доклади на задгранични публицисти, като английския сътрудник Джанюариъс Макгахан, разкриват ужасяващи подиуми на принуждение и убийства, в това число в Батак, където хиляди българи са избити, обезглавени или изгорени живи. Тези описания провокират интернационален отзив и активизират европейската общност против османската принуда.
Речта
На 17 август 1876 година Виктор Юго произнася тирада в Народното събрание на Франция, в която осъжда турските зверства в България. Тя е оповестена на 30 август 1876 година във вестник " Рапел " и е озаглавена " За Сърбия ". Там обаче се разказват събитията от клането в Батак, а в идващите дни редица издания показват, че е позволена фактологическа неточност.
" Aujourd'hui on massacre un peuple en Europe " Victor Hugo
L'indépendance de la Bulgarie (140 ans en ce 3 mars) fait suite au soulèvement national (une pensée pour Vassil Levski et Hristo Botev) et à la terrible répression turque des Bachi-Bouzouks
— Eric Anceau (@Eric_Anceau)
„ Става належащо да притеглим вниманието на европейските държавни управления върху един толкоз дребен факт, който както наподобява държавните управления не виждат изобщо. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли очевидци този факт? Един очевидец, целият свят. Виждат ли го държавните управления? Не .
Нациите имат над тях нещо, което е под тях - държавните управления. На моменти, това несъгласие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в държавните управления. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият жанр, държавните управления не знаят. То се дължи на това, че държавните управления заради късогледство не виждат нищо друго с изключение на правото на страната. Човешкият жанр гледа с друго око – съвестта.
Ще учудим европейските държавни управления, съобщавайки им едно нещо, това, че закононарушенията са закононарушения, това, че по-малко е разрешено на едно държавно управление, в сравнение с един субект да бъде палач, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че в случай че съществува едно озверено държавно управление, то би трябвало да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е напълно покрай нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се дребните девойки и момчета, напълно дребните деца и се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се фамилии в къщите им. Например, този град Балак (Батак) е умален за няколко часа, от 9 хиляди поданици на триста.
Гробищата са претрупани с повече трупове, в сравнение с могат да се погребат, тъй че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре пристигнало! Казваме на европейските държавни управления, че бременните дами се отварят, с цел да бъдат убити децата в утробата им. На публичните места има купища от скелети на дами, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени девойки . Всичко това е извънредно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските държавни управления, с цел да го попречват. Диваците, които правят тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да работят, са страхливци “.
Битката при Траянови врата
Битката при Траянови врата от 17 август 986 година е най-голямото проваляне, което византийският император Василий II претърпява в походите си за подчинение на България. Тя е предхождана от безуспешна блокада на Сердика (днешна София) от византийския император Василий II. След провалянето той отстъпва назад към владенията си в Тракия, само че българската войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, го преследва и го обкръжава в полите на Средна гора.
Битката се състои в тесния проход Траянови врата, ситуиран в Стара планина. Тесният терен дава стратегическо преимущество на по-малката, само че дисциплинирана българска войска. Българите ловко употребяват естествените особености на местността и съумяват да затворят византийците в капан. Резултатът е пагубно проваляне за Византия –
доста от бойците са избити, а самият император Василий II едвам съумява да избяга .
Победата при Траянови врата идва петнадесет години откакто византийците превземат българската столица Преслав и затвърждава триумфите, реализирани от въстанието на комитопулите през 976 година В изискванията на непрестанни битки с Византия Първата българска страна съумява да просъществува още няколко десетилетия, като средището ѝ се реалокира от Преслав на североизток към Охрид на югозапад. Победата дава време на българската страна да се укрепи и приготви за бъдещи византийски акции. Въпреки това, споровете с Византия не престават и през идващите десетилетия, като в последна сметка Василий II съумява да подчини България след дълги и изтощителни войни при започване на XI в.
Земетресението в Измит
На 17 август 1999 година, в 3:01 ч. сутринта, Турция беше разтърсена от опустошително земетресение с магнитуд 7.4 по скалата на Рихтер, което удари индустриалния град Измит и близките региони. Земетресението, наречено още Кочаели или Голджюк, се случи по Северноанадолския разлом и продължи единствено 45 секунди, само че последствията му бяха пагубни: над 17 000 души починаха, към 50 000 бяха ранени, а повече от 250 000 останаха без дом.
17 Ağustos 1999'da saat 03.02'de meydana gelen ve yaklaşık 45 saniye süren 7.4 büyüklüğündeki depremin üzerinden 18 yıl geçti.
— Yeni Şafak (@yenisafak)
Спомените на Недждет Демир, оживял от бедствието, са живи: „ Бях в леглото си, когато всичко се разтресе. Съпругата ми крещеше, децата плачеха, а аз не можех да ги намеря в тъмнината “. Друг оживял споделя: „ Събудих се от мощен звук и рухване на предмети. Изтичах към вратата, само че тя беше блокирана от паднали мебели. Прекарах часове, пробвайки се да се освободя “.
След бедствието, интернационалната общественост бързо реагира. Спасителни екипи от 21 страни, в това число България, Германия, Франция, Израел и Япония, дойдоха в Турция, с цел да оказват помощ в търсенето и спасяването на оживели. Гърция беше първата страна, която предложи помощ, макар напрегнатите двустранни връзки по това време.
Още събития на 17 август:
1945 година – Английският създател Джордж Оруел разгласява „ Фермата на животните “, антиутопична ирония, която се трансформира в литературна класика1970 година – Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият галактически уред, който сполучливо предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).
Родени:
1936 година – роден е българският оперен артист Никола Гюзелев1943 година – роден е американският артист Робърт де Ниро („ Кръстникът “ 2, „ Шофьор на такси “, „ Разяреният бик “, „ Имало едно време в Америка “, „ Недосегаемите “, „ Добри момчета “, „ Обратна двигателна сила “, „ Нос Страх “, „ Жега “, „ Фенът “, „ Копланд “, „ Да разлаем кучетата “, „ Ронин “, „ Ирландецът “)1960 година – роден е американският артист Шон Пен („ Осъденият на гибел идва “, „ Играта “, „ Тънка алена линия “, „ Аз съм Сам “, „ Реката на тайните “, „ 21 грама “)1977 година – роден е френският футболист Тиери Анри1978 година – родена е българската актриса Яна Маринова („ Стъклен дом “, „ Фамилията “, „ Живи митове “, „ С река на сърцето “, „ Игра на доверие “)
Починали:
1868 година – умира българският бунтовник Хаджи Димитър
По темата
Контекст на събитията
Априлското въстание, избухнало през април 1876 година в османска България, е грубо потушено от турските управляващи. Доклади на задгранични публицисти, като английския сътрудник Джанюариъс Макгахан, разкриват ужасяващи подиуми на принуждение и убийства, в това число в Батак, където хиляди българи са избити, обезглавени или изгорени живи. Тези описания провокират интернационален отзив и активизират европейската общност против османската принуда.
Речта
На 17 август 1876 година Виктор Юго произнася тирада в Народното събрание на Франция, в която осъжда турските зверства в България. Тя е оповестена на 30 август 1876 година във вестник " Рапел " и е озаглавена " За Сърбия ". Там обаче се разказват събитията от клането в Батак, а в идващите дни редица издания показват, че е позволена фактологическа неточност.
" Aujourd'hui on massacre un peuple en Europe " Victor Hugo
L'indépendance de la Bulgarie (140 ans en ce 3 mars) fait suite au soulèvement national (une pensée pour Vassil Levski et Hristo Botev) et à la terrible répression turque des Bachi-Bouzouks
— Eric Anceau (@Eric_Anceau)
„ Става належащо да притеглим вниманието на европейските държавни управления върху един толкоз дребен факт, който както наподобява държавните управления не виждат изобщо. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли очевидци този факт? Един очевидец, целият свят. Виждат ли го държавните управления? Не .
Нациите имат над тях нещо, което е под тях - държавните управления. На моменти, това несъгласие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в държавните управления. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият жанр, държавните управления не знаят. То се дължи на това, че държавните управления заради късогледство не виждат нищо друго с изключение на правото на страната. Човешкият жанр гледа с друго око – съвестта.
Ще учудим европейските държавни управления, съобщавайки им едно нещо, това, че закононарушенията са закононарушения, това, че по-малко е разрешено на едно държавно управление, в сравнение с един субект да бъде палач, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че в случай че съществува едно озверено държавно управление, то би трябвало да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е напълно покрай нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се дребните девойки и момчета, напълно дребните деца и се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се фамилии в къщите им. Например, този град Балак (Батак) е умален за няколко часа, от 9 хиляди поданици на триста.
Гробищата са претрупани с повече трупове, в сравнение с могат да се погребат, тъй че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре пристигнало! Казваме на европейските държавни управления, че бременните дами се отварят, с цел да бъдат убити децата в утробата им. На публичните места има купища от скелети на дами, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени девойки . Всичко това е извънредно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските държавни управления, с цел да го попречват. Диваците, които правят тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да работят, са страхливци “.
Битката при Траянови врата
Битката при Траянови врата от 17 август 986 година е най-голямото проваляне, което византийският император Василий II претърпява в походите си за подчинение на България. Тя е предхождана от безуспешна блокада на Сердика (днешна София) от византийския император Василий II. След провалянето той отстъпва назад към владенията си в Тракия, само че българската войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, го преследва и го обкръжава в полите на Средна гора.
Битката се състои в тесния проход Траянови врата, ситуиран в Стара планина. Тесният терен дава стратегическо преимущество на по-малката, само че дисциплинирана българска войска. Българите ловко употребяват естествените особености на местността и съумяват да затворят византийците в капан. Резултатът е пагубно проваляне за Византия –
доста от бойците са избити, а самият император Василий II едвам съумява да избяга .
Победата при Траянови врата идва петнадесет години откакто византийците превземат българската столица Преслав и затвърждава триумфите, реализирани от въстанието на комитопулите през 976 година В изискванията на непрестанни битки с Византия Първата българска страна съумява да просъществува още няколко десетилетия, като средището ѝ се реалокира от Преслав на североизток към Охрид на югозапад. Победата дава време на българската страна да се укрепи и приготви за бъдещи византийски акции. Въпреки това, споровете с Византия не престават и през идващите десетилетия, като в последна сметка Василий II съумява да подчини България след дълги и изтощителни войни при започване на XI в.
Земетресението в Измит
На 17 август 1999 година, в 3:01 ч. сутринта, Турция беше разтърсена от опустошително земетресение с магнитуд 7.4 по скалата на Рихтер, което удари индустриалния град Измит и близките региони. Земетресението, наречено още Кочаели или Голджюк, се случи по Северноанадолския разлом и продължи единствено 45 секунди, само че последствията му бяха пагубни: над 17 000 души починаха, към 50 000 бяха ранени, а повече от 250 000 останаха без дом.
17 Ağustos 1999'da saat 03.02'de meydana gelen ve yaklaşık 45 saniye süren 7.4 büyüklüğündeki depremin üzerinden 18 yıl geçti.
— Yeni Şafak (@yenisafak)
Спомените на Недждет Демир, оживял от бедствието, са живи: „ Бях в леглото си, когато всичко се разтресе. Съпругата ми крещеше, децата плачеха, а аз не можех да ги намеря в тъмнината “. Друг оживял споделя: „ Събудих се от мощен звук и рухване на предмети. Изтичах към вратата, само че тя беше блокирана от паднали мебели. Прекарах часове, пробвайки се да се освободя “.
След бедствието, интернационалната общественост бързо реагира. Спасителни екипи от 21 страни, в това число България, Германия, Франция, Израел и Япония, дойдоха в Турция, с цел да оказват помощ в търсенето и спасяването на оживели. Гърция беше първата страна, която предложи помощ, макар напрегнатите двустранни връзки по това време.
Още събития на 17 август:
1945 година – Английският създател Джордж Оруел разгласява „ Фермата на животните “, антиутопична ирония, която се трансформира в литературна класика1970 година – Програма Венера: Изстрелян е Венера 7, първият галактически уред, който сполучливо предава сигнал от повърхността на друга планета (Венера).
Родени:
1936 година – роден е българският оперен артист Никола Гюзелев1943 година – роден е американският артист Робърт де Ниро („ Кръстникът “ 2, „ Шофьор на такси “, „ Разяреният бик “, „ Имало едно време в Америка “, „ Недосегаемите “, „ Добри момчета “, „ Обратна двигателна сила “, „ Нос Страх “, „ Жега “, „ Фенът “, „ Копланд “, „ Да разлаем кучетата “, „ Ронин “, „ Ирландецът “)1960 година – роден е американският артист Шон Пен („ Осъденият на гибел идва “, „ Играта “, „ Тънка алена линия “, „ Аз съм Сам “, „ Реката на тайните “, „ 21 грама “)1977 година – роден е френският футболист Тиери Анри1978 година – родена е българската актриса Яна Маринова („ Стъклен дом “, „ Фамилията “, „ Живи митове “, „ С река на сърцето “, „ Игра на доверие “)
Починали:
1868 година – умира българският бунтовник Хаджи Димитър
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ