На 17 април 2014 г. светът се раздели с един

На 17 април 2014 година светът се раздели с един от най-големите си мечтатели. Габриел Гарсия Маркес, индивидът, който трансформира самотата в литература, а гибелта в величие, напусна този свят на 87-годишна възраст в Мексико сити.

Гарсия Маркес умира от пневмония в Мексико Сити. Смъртта му е доказана от Фернанда Фамилиар в Twitter (сега X), както и от неговия някогашен редактор Кристобал Пера.

Колумбийският президент Хуан Мануел Сантос декларира: „ Сто години самотност и горест за гибелта на най-великия колумбиец на всички времена “. Бившият колумбийски президент Алваро Урибе Велес споделя: „ Маестро Гарсия Маркес, благодарим ти вечно, милиони хора по света се влюбиха в нашата страна, омагьосани от твоите редове “. Към момента на гибелта си Гарсия Маркес има брачна половинка и двама синове.

Гарсия Маркес е кремиран на частна фамилна гала в Мексико Сити. На 22 април президентите на Колумбия и Мексико участват на публична гала в Мексико Сити, където Гарсия Маркес е живял повече от три десетилетия.

Погребално шествие придвижва урната с неговия прахуляк от вкъщи му до Двореца на изящните изкуства, където се организира възпоменателната гала. По-рано жителите на родния му град Аракатакa в карибския район на Колумбия организират алегорично заравяне.

Гневът на Габо: Защо България влезе в черния лист на Маркес?

Малцина през днешния ден помнят, че в продължение на съвсем две десетилетия България беше в „ черния “ лист на великия колумбиец. Причината беше колкото прозаична, толкоз и обидна за човек с неговото възприятие за правдивост.

В годините на социализма България издава неговите шедьоври, в това число именитата „ Сто години самотност “, без да заплаща авторски права. По това време страната ни не е подписала Световната спогодба за авторско право и просто „ прескача “ финансовите връзки с създателя.

Когато Маркес схваща, че книгите му се продават в големи тиражи, а той не получава нито цент от това, той изпада в гняв. Писателят постанова публична възбрана творбите му да бъдат превеждани и издавани на български език. Това несъгласие остава в действие дълго след измененията през 1989 година

Габо е хладнокръвен – той отхвърля достъп до магическия си свят на една нация, чиято страна го е пренебрегнала. Едва при започване на новия век, с помощта на дълги договаряния и погашение на дължимите суми, „ ледът “ се пропуква и Маркес още веднъж разрешава на българските издатели да работят с него.

Нелегалната обич на българския четец

Въпреки възбраната обаче, българският четец в никакъв случай не спря да обича Маркес. Парадоксално, точно „ пиратските “ издания от 70-те и 80-те години сътвориха култа към него у нас. Брилянтният превод на Румен Стоянов съумя да придвижи Макондо в нашите домове с такава мощ, че българите припознаха в колумбийските чудаци своите лични баби и дядовци. Докато Маркес се сърдеше на София, в българските провинциални библиотеки страниците на книгите му се изтриваха от четене.

Ние разбрахме неговата „ Стогодишна самотност “, тъй като в нашата история самотата и изолацията също бяха вековни спътници. Връзката беше толкоз дълбока, че когато възбраната най-сетне падна, ползата към новите преводи на „ Любов по време на холера “ и „ Живея, с цел да описвам “ беше съпоставим с нервност. България се трансформира в една от страните с най-голям тираж на Маркес на глава от популацията в света – факт, който по-късно омекоти сърцето на създателя, оповестява vesti.bg.