10 факта за Междусъюзническата война, които трябва да знаем
На 16 юни означаваме годишнината от началото на Междусъюзническата война. Тя е една от най-болезнените страници в новата българска история. България се изправя против Сърбия, Гърция и Черна гора, с които до неотдавна е била в съюз срещу Османската империя в победната Първа балканска война.
По-късно в спора срещу страната ни се включват Румъния и Османската империя. Основна причина за него е разногласието сред някогашните съдружници за териториите, освободени от османска власт. Нека си напомним 10 обстоятелството от историята на Втората балканска война, замисляйки се за това до какво може да докара едно погрешно взето политическо решение. И какъв брой ли такива помни историята на България…? 
1. Войната избухва сред съдружниците от балканския съюз, след успеха им над Турция в Балканската война 1912-1913 година, заради различия за владеенето на освободените територии. Наричат я още Втора балканска война.
2. Вследствие на неразбирателството Сърбия и Гърция подписват на 19 май 1913 година скришен военно-политически контракт, който бил ориентиран напълно срещу България. Двете страни се задължавали да си оказват цялостна поддръжка, ако някоя от тях влезе във война с България.
3. Под претекст да не се допусне нарушение на „ балканското равновесие “ от страна на България, румънските ръководещи среди предявили искания към Южна Добруджа. Турция също не прикривала своя блян да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия – Енос.
4. След подписване на Лондонския кротичък контракт от 1913 година, по заповед на българското военно командване всички български войски се концентрират на запад за вероятно противопоставяне против сръбската и гръцката войска. Така турската и румънската граница, съвсем без никакви войскови сили, останали незащитени.
5. Поради своите бъдещи проекти и кроежи, Русия виждайки усилената подготовка на балканските страни за война, насочва предизвестие до техните ръководещи фактори да се въздържат от каквито и да било стълкновения между тях. Тя също декларира, че цялата отговорност за следствията ще понесе онази от тях, която първа разгласи войната. 
6. В същото време Цар Фердинанд I интензивно се готви за война, подтикван скрито от Германия и Австро-Унгария. Успява да провокира оставката на министър-председателя Иван Евстатиев Гешов и по този метод съумява да осуети планувана конференция на министър-председателите на балканските страни, която трябвало да се състои в Солун и да уреди противоречивите въпроси, под арбитража на съветския император.
7. Сръбският крал подписва манифест за оповестяване на война на България с непопълнена дата, само че Цар Фердинанд I се оказва по-невъздържан и на 16 юни посредством своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов дава заповед за дейности на българската войска против армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна подхванали атака срещу България. Веднага на тяхна страна се включила и Черна гора. На 27 юни в спора се намесила и Румъния, а 3 дни по-късно – и Турция.
8. Въпреки някои триумфи против сръбската и гръцката войска България била принудена да капитулира, останала сама против всички свои съседи. Австро-Унгария и Германия, които най-вече насърчавали цар Фердинанд I за войната, след нейното експлоадиране не подхващат никакви дейности в отбрана на България. 
9. Букурещкият кротичък контракт от 1913 година урежда връзките на страните след войната и е подписан на 28 юли. България освен е лишена в забележителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912-1913 година земи, само че понася и тежки финансови загуби.
10. Поражението на България в Междусъюзническата война е национална злополука и съществено разклаща ситуацията на ръководещия, само че въпреки всичко Фердинанд I съумява да се задържи на престола.
