Борис Машалов изпял песента Заблеяло ми агънце на китайски език пред 50 хиляди китайци
На 16 юли 1962 година един неповторим човек и глас ни напущат и отлитат към небето. Става дума за неповторимия артист Борис Машалов. Каквото и да разкажем за него, ще е семпло на фона на невероятната му орис и невероятни способности. Предполагам множеството от нас знаят по нещичко за Борис Машалов, само че аз самият преди години разбрах с изненада, че този популярен артист е бил и доста добър герой и първенец по кеч, а като боец през 1942 година е служил във водолазната команда във Варна, само че да караме поред.
Борис Машалов е роден през 1914 година в Севлиево в семейство на занаятчии, земеделци, само че още дядо му и татко му били известни с гения си да пеят национални песни. През 1929 година в търсене на по-добър живот, многолюдното семейство на бъдещия артист се преселва в София, като споделям многолюдно, имам поради, че Машалов е имал четирима братя и една сестра. Поминъкът им в София е да са бояджии. И тук се намесва ориста. Докато Борис боядисвал постройка на улица " Алабин ” в София и си пеел, той бил чут от оперния артист Събчо Събев, който му рекъл: " Момче, ти не си за бояджия, а за оперен артист ”. Вероятно поради тази инцидентна среща, скоро младото дарование се среща и с тогавашния началник на радио " София ”, известният културен активист Сирак Скитник (тогава радио е било най-могъщата медия) и с помощта на него, Борис Машалов прави първите си радио участия, а пред 1937 година записва първата си плоча в Прага.
Съвсем скоро гласът на Машалов става може би най-известният български глас в онази ера, а той самият се радва на необикновена известност измежду хората. Превръща се не просто в национален артист, а в същински артист на народа си. Не знам дали има българин, който да не е чувал най-малко един път песента " Заблеяло ми е агънце ”. Е, тя освен просто е изпята по неповторим метод от Борис Машалов, само че е и открита и записана от него. Певецът я чува от скитащ мечкар и по този начин се ражда тази емблема на българския фолклор.
Явно, когато природата е решила да дава на някого, го дава с шепи, тъй като Борис Машалов в действителност е бил и доста добър герой и то в по този начин наречената тогава " американска свободна битка ” или " кеч ”. Всъщност, като боец той става даже държавен първенец по " кеч ”. Разбира се, успехите на Машалов на тепиха са единствено щрих към живота му като реализатор и събирач на над 400 национални песни. По време на негово турне в Китай през 1954 година, той изпял " Заблеяло ми е агънце ” на китайски и 50-хилядна аудитория в Пекин станала на крайници, разтърсена от мелодиката и думите на тази ария. За жал, надареният с божествена заложба артист, умира едвам на 48 години. Както беше споделил някой: " Бог си го прибира, с цел да му пее ”.
Защо Ви описвам тази история? Първо, с цел да почетем един популярен създател. Второ, някои споделят, че фолклорът ни е прекомерно " битов ” и " селски ”. Ами по този начин е, част от фолклора ни е с такава тема, пее се за стада и жътви, за труд и тъга, за сватби и трапези, само че това не е мотив за някакво необичайно национално стеснение. Напротив. За да ги има персони като да вземем за пример банкерът Атанас Буров или писателят Иван Вазов, го е имало и българското село. За да може някой да прави промишленост или търговия, а различен да написа книги, е трябвало и някой да оре, сее, жъне, а когато се налагало и да води война и мре. И трето, дядовците ми, Бог да ги елементарни, които не знаеха думички като " почитател ” или " звезда ”, имаха единствено двама идоли - Борис Машалов и Борис Карлов, за това през днешния ден взех решение просто да си спомним за единия от тях. Борис Машалов, отишъл си без време, само че закодиран вечно в общата ни национална памет.
Росен Петров
Утре четете продължението ни за различен огромен наш музикант оставил дъблока диря освен в българската музика, а и в прилежаща Сърбия - виртуозният акордеонист Борис Карлов.
Борис Машалов е роден през 1914 година в Севлиево в семейство на занаятчии, земеделци, само че още дядо му и татко му били известни с гения си да пеят национални песни. През 1929 година в търсене на по-добър живот, многолюдното семейство на бъдещия артист се преселва в София, като споделям многолюдно, имам поради, че Машалов е имал четирима братя и една сестра. Поминъкът им в София е да са бояджии. И тук се намесва ориста. Докато Борис боядисвал постройка на улица " Алабин ” в София и си пеел, той бил чут от оперния артист Събчо Събев, който му рекъл: " Момче, ти не си за бояджия, а за оперен артист ”. Вероятно поради тази инцидентна среща, скоро младото дарование се среща и с тогавашния началник на радио " София ”, известният културен активист Сирак Скитник (тогава радио е било най-могъщата медия) и с помощта на него, Борис Машалов прави първите си радио участия, а пред 1937 година записва първата си плоча в Прага.
Съвсем скоро гласът на Машалов става може би най-известният български глас в онази ера, а той самият се радва на необикновена известност измежду хората. Превръща се не просто в национален артист, а в същински артист на народа си. Не знам дали има българин, който да не е чувал най-малко един път песента " Заблеяло ми е агънце ”. Е, тя освен просто е изпята по неповторим метод от Борис Машалов, само че е и открита и записана от него. Певецът я чува от скитащ мечкар и по този начин се ражда тази емблема на българския фолклор.
Явно, когато природата е решила да дава на някого, го дава с шепи, тъй като Борис Машалов в действителност е бил и доста добър герой и то в по този начин наречената тогава " американска свободна битка ” или " кеч ”. Всъщност, като боец той става даже държавен първенец по " кеч ”. Разбира се, успехите на Машалов на тепиха са единствено щрих към живота му като реализатор и събирач на над 400 национални песни. По време на негово турне в Китай през 1954 година, той изпял " Заблеяло ми е агънце ” на китайски и 50-хилядна аудитория в Пекин станала на крайници, разтърсена от мелодиката и думите на тази ария. За жал, надареният с божествена заложба артист, умира едвам на 48 години. Както беше споделил някой: " Бог си го прибира, с цел да му пее ”.
Защо Ви описвам тази история? Първо, с цел да почетем един популярен създател. Второ, някои споделят, че фолклорът ни е прекомерно " битов ” и " селски ”. Ами по този начин е, част от фолклора ни е с такава тема, пее се за стада и жътви, за труд и тъга, за сватби и трапези, само че това не е мотив за някакво необичайно национално стеснение. Напротив. За да ги има персони като да вземем за пример банкерът Атанас Буров или писателят Иван Вазов, го е имало и българското село. За да може някой да прави промишленост или търговия, а различен да написа книги, е трябвало и някой да оре, сее, жъне, а когато се налагало и да води война и мре. И трето, дядовците ми, Бог да ги елементарни, които не знаеха думички като " почитател ” или " звезда ”, имаха единствено двама идоли - Борис Машалов и Борис Карлов, за това през днешния ден взех решение просто да си спомним за единия от тях. Борис Машалов, отишъл си без време, само че закодиран вечно в общата ни национална памет.
Росен Петров
Утре четете продължението ни за различен огромен наш музикант оставил дъблока диря освен в българската музика, а и в прилежаща Сърбия - виртуозният акордеонист Борис Карлов.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ