,fit(1920:897)&format=webp)
Първият тест на атомна бомба през 1945 година е създал изцяло нов материал
На 16 юли 1945 година по време на нуклеарния опит Trinity в пустинята на Ню Мексико е детонирана първата атомна бомба в света. Експлозията води до спонтанното формиране на изцяло нов материал, незнаен до тогава. Наскоро интернационален екип, управителен от геолога Лука Бинди от Университета във Флоренция, го разпознава.
Учените разпознават нов клатрат на основата на калций, мед и силиций. Според WIRED този материал не е следен в природата и не е създаван в лабораторни условия.
Клатратите са материали с клетъчна конструкция, която улавя други атоми и молекули, придавайки им неповторими свойства. Те съставляват забележителен софтуерен интерес и се изследват за приложения като термоелектрическо превръщане на сила, нови полупроводници и предпазване на газ и водород за бъдещи енергийни технологии.
За да създадат откритието, откривателите се концентрират върху тринитита. Това е характерно силикатно стъкло, което съдържа редки железни етапи, формирано при самия нуклеарен гърмеж. Използвайки техники като рентгенова дифракция, екипът съумява да разпознава клатрат от вид едно в дребна, богата на мед железна капка, вградена в проба от червен тринитит.
Изследователите показват, че материалът се е образувал непринудено по време на нуклеарната детонация. Това демонстрира, че рискови условия като високи температури и налягане могат да основат материали, които не могат да бъдат получени с обичайни способи.
Откритието провокира забележителен интерес, защото при същата експлозия е формиран и различен необичаен материал, а точно силициев квазикристал, документиран от екипа на Бинди преди няколко години. Той има изумителни физични свойства, споделя WIRED.
Свързването на тези структури оказва помощ на учените да схванат по какъв начин атомите се провеждат при рискови условия и доста уголемява опциите за основаване на нови материали. Експертите показват, че събития като нуклеарни детонации, мълнии или метеоритни конфликти работят като естествени лаборатории, които разрешават наблюдаване на форми на материята, сложни за възпроизвеждане.
Това проучване открива нови благоприятни условия за новаторски технологии и демонстрира, че даже разрушителни събития могат да доведат до скъпи открития за бъдещето.
Учените разпознават нов клатрат на основата на калций, мед и силиций. Според WIRED този материал не е следен в природата и не е създаван в лабораторни условия.
Клатратите са материали с клетъчна конструкция, която улавя други атоми и молекули, придавайки им неповторими свойства. Те съставляват забележителен софтуерен интерес и се изследват за приложения като термоелектрическо превръщане на сила, нови полупроводници и предпазване на газ и водород за бъдещи енергийни технологии.
За да създадат откритието, откривателите се концентрират върху тринитита. Това е характерно силикатно стъкло, което съдържа редки железни етапи, формирано при самия нуклеарен гърмеж. Използвайки техники като рентгенова дифракция, екипът съумява да разпознава клатрат от вид едно в дребна, богата на мед железна капка, вградена в проба от червен тринитит.
Изследователите показват, че материалът се е образувал непринудено по време на нуклеарната детонация. Това демонстрира, че рискови условия като високи температури и налягане могат да основат материали, които не могат да бъдат получени с обичайни способи.
Откритието провокира забележителен интерес, защото при същата експлозия е формиран и различен необичаен материал, а точно силициев квазикристал, документиран от екипа на Бинди преди няколко години. Той има изумителни физични свойства, споделя WIRED.
Свързването на тези структури оказва помощ на учените да схванат по какъв начин атомите се провеждат при рискови условия и доста уголемява опциите за основаване на нови материали. Експертите показват, че събития като нуклеарни детонации, мълнии или метеоритни конфликти работят като естествени лаборатории, които разрешават наблюдаване на форми на материята, сложни за възпроизвеждане.
Това проучване открива нови благоприятни условия за новаторски технологии и демонстрира, че даже разрушителни събития могат да доведат до скъпи открития за бъдещето.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ