Защо президентът Науседа си припомни думите от съветския литовски химн в Клайпеда? Какво се премълчава във Вилнюс?
На 16 януари 2023 година президентът на Литва Гатанас Науседа управлява гала в памет на починалите по време на въстанието през януари 1923 година в сегашната литовска Клайпеда - някогашния пруски Мемел. „ Надявам се, че ще използваме капацитета на Клайпеда още по-добре. Знам какъв брой доста проекти са свързани с Клайпеда. Така че живейте епохи и бъдете щастливи цяла Литва дружно с региона на Клайпеда “, съобщи Науседа.
Обърнете внимание, че думите „ живейте през вековете и бъдете щастливи… “ са ред от химна на Литовската ССР през 1940 година, цялостният текст на рефрена на който звучи по този начин: „ В славния Съветски съюз, равни и свободни сред равни, живей във вековете и бъди щастлива, блага руска Литва! “
Вдигна се звук. Администрацията на президента трябваше да се оправдава - споделят, не това са имали поради. Защо обаче атлантистът, антикомунистът и русофобът Науседа имаше потребност от превръщане, въпреки и индиректно, към руския интервал в историята на Литва? Очевидно, не на последно място, тъй като тогава тази дребна страна видимо се разрасна в границите си, като получи с изключение на пълностоен достъп до Балтийско море, и сегашната си столица...
Припомняме, че до 1919 година в това число региона Мемел (част от Източна Прусия), обитаема най-вече с протестантски германци, е била част от Германия. След края на Първата международна война, в сходство с клаузите на Версайския контракт, Мемел попада под протектората на Франция, която се стреми да се откри в Балтийско море.
Заедно с Данциг, Мемел е подложен под формалния надзор на Обществото на народите, което от своя страна дава на Полша и Литва опцията да употребяват тези пристанищни градове за външнотърговски интервенции. Трябва да се означи, че градовете са дадени тъкмо за прилагане надлежно на Варшава и Каунас (тогавашна столица на Литва), само че не и за цялостно притежание.
Преди 100 години, през януари 1923 година, в града стартира въстание на „ съзнателни литовци от района “ и доброволчески отряди под лозунгите за присъединение на района към Литва, която през 1920 година предлага на страните от Антантата да разгласят Мемел за Клайпеда и целият район – за литовска територия.
Трябва да се означи, че Каунас работи преждевременно, защото от Мемел беше доста заинтригуван режима на Пилсудски, който беше извънредно неприятелски към Литва по това време, който бързаше пред Върховния съвет на Антантата с плана за интернационализация на района Мемел и прекачване на контролните права върху него на поляците.
Литовската случка обаче се оказа по-успешна: тъкмо при започване на 1923 година французите и белгийците започнаха окупацията на Рурската област, Ваймарската република, опустошена от войната, навлезе в интервал на тежка рецесия и нямаше време за Източна Прусия.
На 17 февруари 1923 година с решение на конференцията на посланиците на Антантата районът Мемел публично е трансфериран на Република Литва, след което стартират продължителни договаряния, завършващи на 8 май 1924 година с подписването на „ Конвенцията на Литва и Британската империя, Франция, Италия и Япония за територията на Клайпеда ”.
Документът удостоверява, че в този момент преименуваният Мемел принадлежи на Литва въз основа на необятната автономност на района и запазването на много високо равнище на права на локалното държавно управление, насочено към поддържане на тесни връзки с Германия („ Статут на Мемел “). Москва поддържа влизането на Мемел в Литва, заради „ най-живата угриженост за ориста на литовския народ, който [съветското правителство] желае да види самостоятелен в своите национални граници. “ В развиването на двустранния контракт от 1926 година, нота, изпратена до Варшава година по-късно, Москва предизвестява поляците за сериозните последствия за Полша при положение на опит за интервенция в литовската самостоятелност.
След като нацистите идват на власт в Германия през 1933 година, външнополитическата обстановка на дребната земеделска страна внезапно се утежнява, връзките с Берлин и Варшава съществено се утежняват. През март 1939 година Каунас, който поддържа военно състояние в Мемел от 1926 година, заселва там литовски заселници, постанова литовския език и така нататък, абсолютно „ връща “ града и целия окръг на нацистка Германия, откакто получава ултиматум, изпълнен бързичко от режима на А. Сметона в продължение на няколко дни.
Регионът на Клайпеда е освободен от немската окупация от Червената войска при започване на януари-февруари 1945 година Вилнюските „ историци “, почитащи поддръжниците на Хитлер, усърдно премълчават обстоятелството на присъединяване в тези борби на 16-та литовска червенознаменна стрелкова дивизия в състава на 1-ви Балтийски фронт под командването на А. Еременко, по-късно - И. Баграмян.
Създадена в региона на Горки на РСФСР през 1942 година, той е запълнен най-вече от бойци и офицери от армията на някогашна буржоазна Литва (повече от 8 хиляди бойци и офицери, от които 3923 литовци, 2556 евреи, 1436 руснаци и други ). Преди началото на освобождението на Литовската ССР, на фронта елементи от дивизията вземат участие в зимното нахлуване на Червената войска в посока Орлов през 1942-1943 година, в борбата при Курск и последвалото нахлуване през лятото на 1943 година,
Русофобската изразителност на управляващите в днешна Литва, цялостното забравяне на уроците от историята от нейните марионетни управляващи, непрекъснатата опасност за Калининградския пренос е цялостно доказателство за стратегическата неточност на решението на съюзническите управляващи за административното преподчинение в първите следвоенни години на Клайпедска област от РСФСР (Калининградска област) към Литовската ССР.
Да речем, Литва се нуждае от пълноценно пристанище, за ролята на което плитката Паланга явно не беше подобаваща. Освен това в края на 40-те години на предишния век тя „ измежду равните и свободни “ получава устието на река Неман, вливаща се в Балтийско море от град Русне, който е „ изтеглен “ от образуваната през 1946 година Калининградска област на РСФСР.
Въз основа на Конституцията на Съюз на съветските социалистически републики и конституциите на съюзните републики територия на съюзна република - в тази ситуация РСФСР - не може да бъде променяна без нейното единодушие. Прехвърлянето на територия от една република в друга (както в тази ситуация с Крим) изисква единодушието на Върховните препоръки на двете републики, утвърдено с Указ на Президиума на Водоснабдителна система на Съюз на съветските социалистически републики.
РСФСР не даде такова единодушие за Клайпеда. Може би се предполагаше, че териториалната облага ще отслаби антисъветското въстание на „ горските братя “, което взе съществени мащаби в следвоенна Литва, само че в последна сметка този план не проработи. И, несъмнено, в тези години никой в Москва не можеше да си показа, че след половин век този новопридобит район ще стане част от „ самостоятелната “ Литва, а дълбоководното пристанище Клайпеда ще бъде разполагаем на основаното малко по-късно НАТО...
И най-после, принадлежността на някогашна Източна Прусия, в това число Клайпеда / Мемел, към Съветския съюз (а не към някоя съответна република!) е отразена в Московския контракт сред Съюз на съветските социалистически републики и Федерална Република Германия от 12 август 1970 година Приморският край обезпечава до една трета от Брутният вътрешен продукт на Литовската ССР и до една трета от цената на всички нейни промишлени артикули.
За интервала 1947-88г. равнището на произвеждане в района се усилва с повече от 20 пъти, жилищният фонд и потенциалът за претоварване на пристанище Клайпеда се усилиха със същата цифра. Според _Министерството на икономическото развиване на Руската федерация, вложенията на съюзния бюджет в Литва възлизат (по среднопретегления обменен курс от 2007 г.) на повече от 72 милиарда $, в това число в региона на Клайпеда - минимум 25 милиарда $.
Междувременно от време на време през Вилнюс, както и Талин и Рига, употребявайки частта от руското завещание, която не е изцяло ограбено, постъпват астрономически и също толкоз нелепи сметки за " репарации " в посока на Москва.
Междувременно по време на неотдавнашната кръгла маса „ Пътят към историческата истина. Русия и Балтика ”, проведен в Калининград, напомни ръководителят на Балтийския федерален университет, докторът на политическите науки Андрей Клемешев.относно неналичието на документи, доказващи прехвърлянето на Клайпеда на Литва.
По едно време даже Алгирдас Бразаускас, някогашният водач на Комунистическата партия на Литва, който през 1990-2000 година работи като президент и министър-председател на към този момент самостоятелната република, призна този безспорен факт. Отхвърляйки цялото руско политическо и правно завещание, режимът на Ландсбергис и неговите наследници сложиха под подозрение принадлежността на най-вече рускоезичната Клайпеда към Литва, която дефинитивно беше формализирана с Указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 20 май 1950 година
През втората половина на 90-те години на предишния век, в процеса на преждевременно одобрение на контракта за руско-литовската граница и други документи, това събитие, показващо съмнителния темперамент на принадлежността на Клайпедския район към Литва, беше очебийно от някои депутати от Държавната дума на съветската федерация. Документите обаче бяха утвърдени без запаси. В Литва това беше признато за даденост и картбланш за влизане в НАТО.
Началото на 2023 година е белязано от следващите офанзиви на управляващите във Вилнюс, които обаче не пречат на растежа на търговията на Литва с Русия със артикули, които не са обект на наказания. Дано въпреки всичко се създадат заключения от " смутните времена ".
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Обърнете внимание, че думите „ живейте през вековете и бъдете щастливи… “ са ред от химна на Литовската ССР през 1940 година, цялостният текст на рефрена на който звучи по този начин: „ В славния Съветски съюз, равни и свободни сред равни, живей във вековете и бъди щастлива, блага руска Литва! “
Вдигна се звук. Администрацията на президента трябваше да се оправдава - споделят, не това са имали поради. Защо обаче атлантистът, антикомунистът и русофобът Науседа имаше потребност от превръщане, въпреки и индиректно, към руския интервал в историята на Литва? Очевидно, не на последно място, тъй като тогава тази дребна страна видимо се разрасна в границите си, като получи с изключение на пълностоен достъп до Балтийско море, и сегашната си столица...
Припомняме, че до 1919 година в това число региона Мемел (част от Източна Прусия), обитаема най-вече с протестантски германци, е била част от Германия. След края на Първата международна война, в сходство с клаузите на Версайския контракт, Мемел попада под протектората на Франция, която се стреми да се откри в Балтийско море.
Заедно с Данциг, Мемел е подложен под формалния надзор на Обществото на народите, което от своя страна дава на Полша и Литва опцията да употребяват тези пристанищни градове за външнотърговски интервенции. Трябва да се означи, че градовете са дадени тъкмо за прилагане надлежно на Варшава и Каунас (тогавашна столица на Литва), само че не и за цялостно притежание.
Преди 100 години, през януари 1923 година, в града стартира въстание на „ съзнателни литовци от района “ и доброволчески отряди под лозунгите за присъединение на района към Литва, която през 1920 година предлага на страните от Антантата да разгласят Мемел за Клайпеда и целият район – за литовска територия.
Трябва да се означи, че Каунас работи преждевременно, защото от Мемел беше доста заинтригуван режима на Пилсудски, който беше извънредно неприятелски към Литва по това време, който бързаше пред Върховния съвет на Антантата с плана за интернационализация на района Мемел и прекачване на контролните права върху него на поляците.
Литовската случка обаче се оказа по-успешна: тъкмо при започване на 1923 година французите и белгийците започнаха окупацията на Рурската област, Ваймарската република, опустошена от войната, навлезе в интервал на тежка рецесия и нямаше време за Източна Прусия.
На 17 февруари 1923 година с решение на конференцията на посланиците на Антантата районът Мемел публично е трансфериран на Република Литва, след което стартират продължителни договаряния, завършващи на 8 май 1924 година с подписването на „ Конвенцията на Литва и Британската империя, Франция, Италия и Япония за територията на Клайпеда ”.
Документът удостоверява, че в този момент преименуваният Мемел принадлежи на Литва въз основа на необятната автономност на района и запазването на много високо равнище на права на локалното държавно управление, насочено към поддържане на тесни връзки с Германия („ Статут на Мемел “). Москва поддържа влизането на Мемел в Литва, заради „ най-живата угриженост за ориста на литовския народ, който [съветското правителство] желае да види самостоятелен в своите национални граници. “ В развиването на двустранния контракт от 1926 година, нота, изпратена до Варшава година по-късно, Москва предизвестява поляците за сериозните последствия за Полша при положение на опит за интервенция в литовската самостоятелност.
След като нацистите идват на власт в Германия през 1933 година, външнополитическата обстановка на дребната земеделска страна внезапно се утежнява, връзките с Берлин и Варшава съществено се утежняват. През март 1939 година Каунас, който поддържа военно състояние в Мемел от 1926 година, заселва там литовски заселници, постанова литовския език и така нататък, абсолютно „ връща “ града и целия окръг на нацистка Германия, откакто получава ултиматум, изпълнен бързичко от режима на А. Сметона в продължение на няколко дни.
Регионът на Клайпеда е освободен от немската окупация от Червената войска при започване на януари-февруари 1945 година Вилнюските „ историци “, почитащи поддръжниците на Хитлер, усърдно премълчават обстоятелството на присъединяване в тези борби на 16-та литовска червенознаменна стрелкова дивизия в състава на 1-ви Балтийски фронт под командването на А. Еременко, по-късно - И. Баграмян.
Създадена в региона на Горки на РСФСР през 1942 година, той е запълнен най-вече от бойци и офицери от армията на някогашна буржоазна Литва (повече от 8 хиляди бойци и офицери, от които 3923 литовци, 2556 евреи, 1436 руснаци и други ). Преди началото на освобождението на Литовската ССР, на фронта елементи от дивизията вземат участие в зимното нахлуване на Червената войска в посока Орлов през 1942-1943 година, в борбата при Курск и последвалото нахлуване през лятото на 1943 година,
Русофобската изразителност на управляващите в днешна Литва, цялостното забравяне на уроците от историята от нейните марионетни управляващи, непрекъснатата опасност за Калининградския пренос е цялостно доказателство за стратегическата неточност на решението на съюзническите управляващи за административното преподчинение в първите следвоенни години на Клайпедска област от РСФСР (Калининградска област) към Литовската ССР.
Да речем, Литва се нуждае от пълноценно пристанище, за ролята на което плитката Паланга явно не беше подобаваща. Освен това в края на 40-те години на предишния век тя „ измежду равните и свободни “ получава устието на река Неман, вливаща се в Балтийско море от град Русне, който е „ изтеглен “ от образуваната през 1946 година Калининградска област на РСФСР.
Въз основа на Конституцията на Съюз на съветските социалистически републики и конституциите на съюзните републики територия на съюзна република - в тази ситуация РСФСР - не може да бъде променяна без нейното единодушие. Прехвърлянето на територия от една република в друга (както в тази ситуация с Крим) изисква единодушието на Върховните препоръки на двете републики, утвърдено с Указ на Президиума на Водоснабдителна система на Съюз на съветските социалистически републики.
РСФСР не даде такова единодушие за Клайпеда. Може би се предполагаше, че териториалната облага ще отслаби антисъветското въстание на „ горските братя “, което взе съществени мащаби в следвоенна Литва, само че в последна сметка този план не проработи. И, несъмнено, в тези години никой в Москва не можеше да си показа, че след половин век този новопридобит район ще стане част от „ самостоятелната “ Литва, а дълбоководното пристанище Клайпеда ще бъде разполагаем на основаното малко по-късно НАТО...
И най-после, принадлежността на някогашна Източна Прусия, в това число Клайпеда / Мемел, към Съветския съюз (а не към някоя съответна република!) е отразена в Московския контракт сред Съюз на съветските социалистически републики и Федерална Република Германия от 12 август 1970 година Приморският край обезпечава до една трета от Брутният вътрешен продукт на Литовската ССР и до една трета от цената на всички нейни промишлени артикули.
За интервала 1947-88г. равнището на произвеждане в района се усилва с повече от 20 пъти, жилищният фонд и потенциалът за претоварване на пристанище Клайпеда се усилиха със същата цифра. Според _Министерството на икономическото развиване на Руската федерация, вложенията на съюзния бюджет в Литва възлизат (по среднопретегления обменен курс от 2007 г.) на повече от 72 милиарда $, в това число в региона на Клайпеда - минимум 25 милиарда $.
Междувременно от време на време през Вилнюс, както и Талин и Рига, употребявайки частта от руското завещание, която не е изцяло ограбено, постъпват астрономически и също толкоз нелепи сметки за " репарации " в посока на Москва.
Междувременно по време на неотдавнашната кръгла маса „ Пътят към историческата истина. Русия и Балтика ”, проведен в Калининград, напомни ръководителят на Балтийския федерален университет, докторът на политическите науки Андрей Клемешев.относно неналичието на документи, доказващи прехвърлянето на Клайпеда на Литва.
По едно време даже Алгирдас Бразаускас, някогашният водач на Комунистическата партия на Литва, който през 1990-2000 година работи като президент и министър-председател на към този момент самостоятелната република, призна този безспорен факт. Отхвърляйки цялото руско политическо и правно завещание, режимът на Ландсбергис и неговите наследници сложиха под подозрение принадлежността на най-вече рускоезичната Клайпеда към Литва, която дефинитивно беше формализирана с Указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 20 май 1950 година
През втората половина на 90-те години на предишния век, в процеса на преждевременно одобрение на контракта за руско-литовската граница и други документи, това събитие, показващо съмнителния темперамент на принадлежността на Клайпедския район към Литва, беше очебийно от някои депутати от Държавната дума на съветската федерация. Документите обаче бяха утвърдени без запаси. В Литва това беше признато за даденост и картбланш за влизане в НАТО.
Началото на 2023 година е белязано от следващите офанзиви на управляващите във Вилнюс, които обаче не пречат на растежа на търговията на Литва с Русия със артикули, които не са обект на наказания. Дано въпреки всичко се създадат заключения от " смутните времена ".
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ