16 ноември 1938 г.: ЛСД идва на бял свят
На 16 ноември 1938 година химикът Алберт Хофман, работещ за фармакологичните лаборатории Сандос в Базел, Швейцария, изолира веществото ЛСД.
Разработван в началото за аналептик, който да подтиква метаболизма и дихателната система, ЛСД не направил никакво усещане на младия академик. Тестовете с животни не дали съображение за продължение на проучванията със съставката, като единствената записана смяна била, че животните станали неспокойни. Случаят бива завършен, а психеделичният капацитет на ЛСД е открит пет години по-късно.
На 16 април 1943 година, когато Алберт Хофман възобновява работата си по веществото, в тялото му попада дребна доза от веществото. Химикът изпаднал в неспокойно и леко зашеметено положение, което минало в прелестно, по думите му „ съноподобно “ положение, изпъстрено с мощно разрастване на въображението, което той записал в журнала си. След към два часа прекарването изгубило своя интензитет.
Три дни по късно, на 19 април 1943 година, Хофман умишлено взима 250 микрограма ЛСД. За огромна негова изненада, дозата не се оказала, както той считал, минимална. Невероятно мощно прекарване заляло откривателя, който помолил своята асистентка да го придружи до неговия дом на няколко километра от лабораторията. Тъй като военното състояние не разрешавало използването на автомобил, те тръгнали на своите колела. Пътешествието, по което Хофман поел, се оказало именито и до ден сегашен е мотив на възпоменание измежду доста ЛСД запалянковци, известно като Денят на колелото.
След горните събития ЛСД бързо навлиза в психиатричните клиники като обещаващо вещество за поведенчески опити с хора. Сред тогавашния психиатричен дискурс, ЛСД било считано за психозомиметик, т.е. за вещество имитиращо неуравновесеност. Много психиатри пробват за първи път от резултатите на ЛСД, с цел да могат да схванат по-добре света на своите пациентите и опознаят психическата патология. Оттук води началото си хипотетичната връзка сред неуравновесеност и ЛСД, която остава недоказана и съществено оспорвана най-вече на учредения за " неправилна, неинформирана и неетична приложимост ". До 60-те години на 20. век, когато използването на ЛСД се разпростира със страхотна мощ, веществото е била познато единствено в психиатричните клиники, в пробни (военни) центрове и частни психотерапевтични практики. Психиатрите употребяват ЛСД като инструмент за проучване на душeвността и откриване на несъзнаваното и груповото несъзнавано. Изпробвано върху доста доброволци и недоброволци, ЛСД бива считан за субстанция с огромен капацитет, която може да форсира разбирането за редица психологични проблеми като шизофрения, лекуването на душевен разстройства и стресови положения, на алкохолизъм и други пристрастявания. Съгласно господстващата тогава догматика на бихевиоризма измежду психиатрите, ЛСД се преглежда като психозомиметик, т.е. имитиращо психотични положения вещество.
В следвоенната конюнктура и разгара на Студената война, държавни управления и на Западните съдружници и на страните от тогавашния Варшавски контракт финансират голям брой планове за приложенията на ЛСД. Централно разузнавателно управление на САЩ започва планове, които пораждат огромен брой опити с цивилни и военни, от време на време без тяхното съглсие. Проект с кодовото название BLUEBIRD, който употребява ЛСД в програмата си, включва способи на разпитване посредством дроги, изолираност и внушаемост. Проектът съществува през 1949-50 година, след което бива преименуван на ARTICHOKE, а по-късно на МК-УЛТРА (MKULTRA). Документи по случая МК-УЛТРА, който бива оголен през 1975 година, демонстрират постоянно брутални ЛСД опити с душевно заболели, военни, проститутки, студенти и други хора.
Идващ от оскъдно семейство, Кен Киси е студент в Станфордския университет, който с цел да може да се устоя се записва като доброволец по плана МК-УЛТРА. Разтърсен от въздействието на ЛСД и плана, Киси стартира работа по един от най-влиятелните романи на 20-ти век - „ Полет над кукувиче гнездо “. Киси също по този начин съумява да вземе и популяризира голямо количество ЛСД и по този начин дава мощен подтик на психеделичната гражданска война и хипи придвижванията. Така по подигравка на ориста Централно разузнавателно управление на САЩ става проводник на разпространяването на ЛСД на Запад. По-късно обаче следва коренна смяна в политиката към веществото.
Лавинообразното повишаване на въздействието на ЛСД измежду радикализиращите се младежи на Запад и тяхната все по-нарастваща политическа интензивност срещу открития политически и културен ред води до възбраната от 1965 година в Съединени американски щати и 1966 в Обединеното кралство. Заради голямото въздействие на ЛСД измежду надигащите се студентски среди, които насочат политически претенции за прекъсване на войната във Виетнам и за човешки права и свободи, администрацията на американския президент Линдън Джонсън, а по-късно и на Ричард Никсън повеждат кръстоносен поход против ЛСД. Не единствено, че съединението бива неразрешено за приложимост, само че и всевъзможни научни проучвания са безусловно инкриминирани и преследвани. Въпреки това през 90-те години, след нестихващия интерес измежду доста кръгове, регулирането на ЛСД стартира да отслабва и няколко проучвателен плана съумяват да вземат позволение за проучване.
В момента няколко групи водят проучвания върху ЛСД. " Мултидисциплинарната Асоциация за Психеделични Изследвания " прави опити в Швейцария, а фондацията " Бъркли " изследва резултатите на ЛСД върху творчеството и прозренията.
В България притежанието, производството и търговията с ЛСД е неразрешено и се преследва от закона.
Последствията от ЛСД могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни психо-емоционални резултати — както позитивни по този начин и негативни. Цензурата и гоненията, както и политическата колоритност на дебата към ЛСД вършат доста сложен анализът на резултатите на ЛСД, за които трябват още проучвания. Някои хора употребяващи ЛСД настояват, че резултатите имат голямо значение за живота им, и това им е помогнало да погледнат живота си от друга вероятност. Други, които са имали неприятни прекарвания пробват единствено веднъж и след несполучливия опит, вечно странят от ЛСД.
Obekti.bg
Разработван в началото за аналептик, който да подтиква метаболизма и дихателната система, ЛСД не направил никакво усещане на младия академик. Тестовете с животни не дали съображение за продължение на проучванията със съставката, като единствената записана смяна била, че животните станали неспокойни. Случаят бива завършен, а психеделичният капацитет на ЛСД е открит пет години по-късно.
На 16 април 1943 година, когато Алберт Хофман възобновява работата си по веществото, в тялото му попада дребна доза от веществото. Химикът изпаднал в неспокойно и леко зашеметено положение, което минало в прелестно, по думите му „ съноподобно “ положение, изпъстрено с мощно разрастване на въображението, което той записал в журнала си. След към два часа прекарването изгубило своя интензитет.
Три дни по късно, на 19 април 1943 година, Хофман умишлено взима 250 микрограма ЛСД. За огромна негова изненада, дозата не се оказала, както той считал, минимална. Невероятно мощно прекарване заляло откривателя, който помолил своята асистентка да го придружи до неговия дом на няколко километра от лабораторията. Тъй като военното състояние не разрешавало използването на автомобил, те тръгнали на своите колела. Пътешествието, по което Хофман поел, се оказало именито и до ден сегашен е мотив на възпоменание измежду доста ЛСД запалянковци, известно като Денят на колелото.
След горните събития ЛСД бързо навлиза в психиатричните клиники като обещаващо вещество за поведенчески опити с хора. Сред тогавашния психиатричен дискурс, ЛСД било считано за психозомиметик, т.е. за вещество имитиращо неуравновесеност. Много психиатри пробват за първи път от резултатите на ЛСД, с цел да могат да схванат по-добре света на своите пациентите и опознаят психическата патология. Оттук води началото си хипотетичната връзка сред неуравновесеност и ЛСД, която остава недоказана и съществено оспорвана най-вече на учредения за " неправилна, неинформирана и неетична приложимост ". До 60-те години на 20. век, когато използването на ЛСД се разпростира със страхотна мощ, веществото е била познато единствено в психиатричните клиники, в пробни (военни) центрове и частни психотерапевтични практики. Психиатрите употребяват ЛСД като инструмент за проучване на душeвността и откриване на несъзнаваното и груповото несъзнавано. Изпробвано върху доста доброволци и недоброволци, ЛСД бива считан за субстанция с огромен капацитет, която може да форсира разбирането за редица психологични проблеми като шизофрения, лекуването на душевен разстройства и стресови положения, на алкохолизъм и други пристрастявания. Съгласно господстващата тогава догматика на бихевиоризма измежду психиатрите, ЛСД се преглежда като психозомиметик, т.е. имитиращо психотични положения вещество.
В следвоенната конюнктура и разгара на Студената война, държавни управления и на Западните съдружници и на страните от тогавашния Варшавски контракт финансират голям брой планове за приложенията на ЛСД. Централно разузнавателно управление на САЩ започва планове, които пораждат огромен брой опити с цивилни и военни, от време на време без тяхното съглсие. Проект с кодовото название BLUEBIRD, който употребява ЛСД в програмата си, включва способи на разпитване посредством дроги, изолираност и внушаемост. Проектът съществува през 1949-50 година, след което бива преименуван на ARTICHOKE, а по-късно на МК-УЛТРА (MKULTRA). Документи по случая МК-УЛТРА, който бива оголен през 1975 година, демонстрират постоянно брутални ЛСД опити с душевно заболели, военни, проститутки, студенти и други хора.
Идващ от оскъдно семейство, Кен Киси е студент в Станфордския университет, който с цел да може да се устоя се записва като доброволец по плана МК-УЛТРА. Разтърсен от въздействието на ЛСД и плана, Киси стартира работа по един от най-влиятелните романи на 20-ти век - „ Полет над кукувиче гнездо “. Киси също по този начин съумява да вземе и популяризира голямо количество ЛСД и по този начин дава мощен подтик на психеделичната гражданска война и хипи придвижванията. Така по подигравка на ориста Централно разузнавателно управление на САЩ става проводник на разпространяването на ЛСД на Запад. По-късно обаче следва коренна смяна в политиката към веществото.
Лавинообразното повишаване на въздействието на ЛСД измежду радикализиращите се младежи на Запад и тяхната все по-нарастваща политическа интензивност срещу открития политически и културен ред води до възбраната от 1965 година в Съединени американски щати и 1966 в Обединеното кралство. Заради голямото въздействие на ЛСД измежду надигащите се студентски среди, които насочат политически претенции за прекъсване на войната във Виетнам и за човешки права и свободи, администрацията на американския президент Линдън Джонсън, а по-късно и на Ричард Никсън повеждат кръстоносен поход против ЛСД. Не единствено, че съединението бива неразрешено за приложимост, само че и всевъзможни научни проучвания са безусловно инкриминирани и преследвани. Въпреки това през 90-те години, след нестихващия интерес измежду доста кръгове, регулирането на ЛСД стартира да отслабва и няколко проучвателен плана съумяват да вземат позволение за проучване.
В момента няколко групи водят проучвания върху ЛСД. " Мултидисциплинарната Асоциация за Психеделични Изследвания " прави опити в Швейцария, а фондацията " Бъркли " изследва резултатите на ЛСД върху творчеството и прозренията.
В България притежанието, производството и търговията с ЛСД е неразрешено и се преследва от закона.
Последствията от ЛСД могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни психо-емоционални резултати — както позитивни по този начин и негативни. Цензурата и гоненията, както и политическата колоритност на дебата към ЛСД вършат доста сложен анализът на резултатите на ЛСД, за които трябват още проучвания. Някои хора употребяващи ЛСД настояват, че резултатите имат голямо значение за живота им, и това им е помогнало да погледнат живота си от друга вероятност. Други, които са имали неприятни прекарвания пробват единствено веднъж и след несполучливия опит, вечно странят от ЛСД.
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ