На 16 май 2026 г. екип от учени обяви, че е идентифицирал специфичен генетичен "превключвател" в ембрионалното развитие на птицата ему, който е основната причина за нейната неспособност да лети. Откритието, чиито подробности бяха представени в научно издание, хвърля светлина върху сложните механизми, които определят формирането на скелетната структура на крилата при тези големи, нелетящи птици, обитаващи предимно Австралия.
Ключовият генетичен механизъм
Изследователите са установили, че причината за липсата на развити летателни способности при емуто се крие в регулаторен елемент, който контролира експресията на определени гени по време на ранните етапи на ембрионалното развитие. Този "превключвател" влияе върху растежа и диференциацията на клетките, отговорни за формирането на костите и мускулите на крилата. За разлика от летящите птици, при които същият генетичен път води до развитието на силни и функционални крила, при емуто този механизъм е модифициран, което води до редуцирани и нефункционални крила.Механизъм на ембрионалното развитие
Проучването е използвало съвременни техники за генетично секвениране и сравнителна геномика, за да анализира разликите между геномите на емуто и тези на летящи птици. Учените са се фокусирали върху гени, известни с ролята си в развитието на крайниците. Откритият "превключвател" представлява малка промяна в ДНК последователността, която променя начина, по който се активират или деактивират ключови гени за развитието на крилата. Тази промяна води до по-ранно спиране на растежа на крилните структури, което ги прави недостатъчно големи и силни за полет.Еволюционни последици и значение на откритието
Откритието предоставя ценна информация за еволюцията на нелетящите птици. Емуто, заедно с щраусите, казуарите и нандутата, принадлежи към групата на ратитите – големи, нелетящи птици, които са загубили способността си да летят в хода на еволюцията. Смята се, че тази загуба е адаптация към специфични екологични ниши, където полетът не е бил необходим за оцеляване или дори е бил енергийно неефективен. Например, в среда без хищници или с изобилие от храна на земята, енергията, която иначе би била изразходвана за поддържане на летателни способности, може да бъде пренасочена към други функции като бързо бягане или размножаване. Идентифицирането на конкретния генетичен механизъм подкрепя хипотезата, че загубата на полет може да бъде резултат от относително малки, но ключови генетични промени.Бъдещи изследвания и перспективи
Изследователите планират да продължат работата си, за да разберат по-дълбоко как точно този генетичен "превключвател" взаимодейства с други регулаторни мрежи в ембриона. Бъдещи проучвания могат да изследват дали подобни механизми са в основата на неспособността за полет и при други видове ратити, което би могло да разкрие общи еволюционни пътища. Откритието има потенциал да допринесе за по-широкото разбиране на морфологичните адаптации, генетичния контрол на развитието и процесите на еволюция при гръбначните животни. То също така може да предложи нови подходи за изследване на вродени аномалии в развитието на крайниците при други видове.Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ