Барометърът на частичните избори
На 16 март бяха извършени частични избори за кмет на пет места в страната – един регион на София („ Оборище “), село в рамките на столицата (Доброславци), община в област Русе (Две могили) и още две села (Върбак в община Хитрино, област Шумен) и Странджево (община Крумовград, област Кърджали). Поради необятната палитра на тази изборна география е забавно да се откри какви са трендовете в настройките на гласоподавателите, макар цялата конвенционалност на изводите от частични избори.
Основанията за значимостта на подобен разбор се поддържат от две значими условия. Първо, изтекоха два месеца от избора и встъпването в служба на постоянно държавно управление, излъчено от много необичайно и разнородно парламентарно мнозинство; в допълнение, новоизпечените ръководещи се изправиха против мощна и също толкоз разнородна съпротива. Интересно би било да се ревизира
дали настроенията на гласоподавателите са били повлияни
от следващото ненадейно партийно прегрупиране в името на властта.
Второто значително събитие е обвързвано с кулминационната точка на напрежението към решаването на делото за оборване на изборните резултати в Конституционния съд, което прерасна в огромен политически скандал и приключи с невиждана смяна на състава на Народното събрание. Почти всички политици и анализатори предричаха нов срив на доверието в изборите, а провеждането на частични избори няколко дни по-късно бе подобаващ мотив да бъдат тествани тези мрачни прогнози.
Веднага би трябвало да се означи, че частичните избори на 16 март не дадоха еднопосочен отговор на натрупалите се неясноти и опасения. Единственото място, където в действителност се очерта съществено нова картина, бе столичният регион “Оборище ”.
Ако стартираме с изборната интензивност, то на единия полюс бе вотът в „ Оборище “, където спадът бе в действителност фрапантен – едвам 19% интензивност, т.е.
пред урните се явиха двойно по-малко гласоподаватели
спрямо постоянните локални избори през октомври 2023 година. На останалите места спадът на интензивността бе в границите на естественото (на частични избори постоянно гласоподават по-малко хора, в сравнение с редовни), а в софийското село Доброславци даже бе регистриран значителен прилив на искащи да упражнят главното си политическо право (над 15% повече от октомври 2023 г.).
Изборите в Доброславци следва да бъдат откроени и заради изненадващия резултат – смазваща победа на първи тур на претендента на „ Възраждане “ (с 91 на сто) и погром на претендента на ГЕРБ (с едвам 9%).
На останалите извънстолични избори се стигна до общо взето разумна развръзка. В крумовградското село Странджево единственият претендент (от достоверното ДПС) завоюва с присъщия за този район резултат от 98 %. В русенската община Две могили и в село Върбак (община Хитрино) надпреварата ще се реши на балотаж.
Значително по-интересни и по всяка възможност симптоматични са резултатите, получени на изборите за кмет на столичния регион „ Оборище “. Там, наред с немислимо ниската изборна интензивност, бе установен още един невиждан факт – за пръв път откогато се организират избори на това равнище
не издигнаха свои претенденти ГЕРБ и Българска социалистическа партия (а също и ИТН).
Това явно координирано деяние на сътрудниците в ръководещата коалиция откри своето пояснение в решението им да поддържат един от двамата самостоятелни претенденти (макар и индиректно, посредством присъединяване в инициативния комитет). Подобна странна тактичност явно не откри схващане у гласоподавателите на трите партии и освен бе една от аргументите за ниската интензивност, само че и докара до доста непретенциозен (меко казано) резултат за подкрепения от тях Стефан Димитров – едвам 868 гласа или 16 %. За съпоставяне, дано напомним, че на постоянните избори за кмет на региона през октомври 2023 година ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ получиха общо 3 367 гласа или 30 %.
Но двойният спад застигна освен трите ръководещи партии. Кандидатът на ПП-ДБ (новият остарял кмет Георги Кузмов), който завоюва още на първо тур с впечатляващите на пръв взор 67%, загуби една трета от поддръжката си в безусловно изражение спрямо 2023-та. Когато същият претендент на същото място получи 1400 гласа по-малко единствено година и половина по-късно, има доста съществени учредения да се приказва за основна загуба на доверие към него и към издигналата го коалиция.
Ако дотук изброените партии имат значително оттегляне, то за резултата, реализиран от претендента на „ Възраждане “,
даже определението „ злополука “ е прекомерно едва –
седем пъти (!) по-малко гласове спрямо получените от самия него преди година и половина. Още по-странно наподобява това проваляне на фона на безапелационната победа на съпартиеца му в близкото до София село Доброславци. Спад в поддръжката (почти наполовина) е налице и при обичайно представящата се добре в този регион коалиция „ Синя България “ (преди „ Синя София “).
Сред останалите участници следва да се означи изборния дебют на чакащата правосъдна регистрация нова партия „ България може “, въпреки и посредством официално самостоятелния (издигнат от предприемчив комитет) претендент Кирил Нешев, заместник-председател на партията. Иначе скромните 3,5% го слагат на четвърто място и следва да забележим дали повишаването на известността на партията ще откри развиване на идващите частични избори в София (за кмет на регион „ Слатина “ на 15 юни). Последният, само че немаловажен щрих в електоралната картина е практическото „ изгубване “ на
гласоподавателите, предпочели опцията „ Не поддържа никого “ –
в „ Оборище “ те в този момент са 15 пъти по-малко спрямо първия тур на локалните избори през 2023 година.
След тези частични избори, може да се твърди – минимум за София, в случай че не за цялата страна – че пропадането на „ систематичните “ партии продължава и нарастват възможностите за пробив на нови политически субекти, стига да съумеят да привлекат на своя страна най-малко част от разочарованите и отвратени от днешните политици гласоподаватели.
