На 16 март 1978 г. самолет Туполев 134 (TU-134) с

На 16 март 1978 година аероплан „ Туполев 134 ” (TU-134) с постоянен полет София – Варшава се разрушава в 13:52 часа в коритото на река Бриша, сред селата Габаре, Тлачене и Върбица.

Загиват всичките 73-ма души на борда - 7 индивида екипаж и 66 пасажери – от тях 27 българи и 39 поляци, напомня Ивайло Никодимов за " Карта на времето ".

Това е една от злополуките с най-вече човешки жертви в историята на българската гражданска авиация.

Сред починалите са Жулиета Шишманова (треньорка на националния тим по художествена гимнастика) и нейните възпитанички, Снежана Михайлова (пианистка), юношеския тим по футбол на България, Януш Вилхелми (министър на културата на Полша), членове на Полска държавна делегация и юношеския тим по баскетбол на Полша. Причините за злополуката и до момента не са открити.

Известно е, че след постигане на височина 4900 метра, самолета ненадейно се завъртял на 1350 и почнал да се снишава с голяма скорост.

Някъде към Голяма Брестница авиодиспечерите, които управляват полета, внезапно виждат, че машината изненадващо завива наляво и взема западен курс на 270 градуса. Наземните служби на часа упорстват водачите да доложат какво става.

След още 25 км авионът се отклонява надясно със северен курс и изчезва от радиолокационния екран в диспечерската кула. По-късно се схваща, че в 13,52 ч. аероплан ТУ-134 с идентификация LZ-TUB се е разрушил в региона на врачанското село Тлачене.

“В деня на нещастието бяхме стремително изстреляни на мястото на произшествието ”, спомня си за nabore.bg патоанатомът доцент Д-р Йордан Калчев, член на специфичната държавна комисия.

И споделя, че са намерили доста кости, мощно натрошени. Най-голямото парче от тяло било 17 кг – някъде от тазовата област, само че не могли да дефинират дали е на мъж или е на жена. Мускули не разкрили. Всички по-меки тъкани били пръснати на хиляди молекули.

Смъртните актове подписали по документите за полета.

“Останките на самолета бяха колкото кутрето ми. Хората като че ли бяха особено накълцани на късчета. Часовници, монети и всичко останало бе сякаш натрошено с чук. Машината се бе разпаднала на хиляди частици. ” - това са спомените на тогавашния кмет на с. Тлачане Ненчо Цонев.

Той споделя още, че цяла седмица са търсили черната кутия на самолета. Преровили покрайнината сантиметър по сантиметър, само че на вятъра. На мястото нямало и следи от огън. А резервоарът на машината бил цялостен с 11,5 тона керосин и се е забил в дерето с 850 км/ч.

Според една от версиите злополуката е провокирана съзнателно, с цел да бъде погубен елитът на художествената ни гимнастика.

През 1979 година - една година след трагичния случай, наоколо до мястото на злополуката със средства на близки и родственици на починалите и при подпомагане на БГА „ Балкан ” е повдигнат монумент. Това е единственият монумент в България, отдаден на жертвите на самолетна злополука в спокойно време. Изработен е от гладък гранит, височина 3 метра, ваятел – неизяснен.

Надписи върху лицевата страна на паметника:

НА 16 МАРТ 1978 Г. ТУК КАТАСТРОФИРА САМОЛЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ. ЕКИПАЖ НА САМОЛЕТА Й. ЙОРДАНОВ, ХР. ХРИСТОВ, М. ХРИСТОВ, Г. КОСТАДИНОВ, Ж. ПОПОВА, Р. КОНДАКЛИЕВА, В. ПАСКАЛЕВА.

Надписи върху лявата страна на паметника:

Р. БОБЧЕВА, Д. ИВАНОВ, ИВ. ИВАНОВ, Н. ЛАЛОВА, АЛ. ХРИСТОВ, Н. КОЦЕВА, В. КРЪСТЕВА, В. БОБЕВА, Й. КОСТОВА, ИВ. ПЕТРОВ, Н. ЦАКОС, Г. ХИТРОВ, Т. НЕНОВ, В. КАРАМЕЛСКИ, А. КАРАМЕЛСКА, СТ. ЗАДГОРСКИ, Н. ЗАДГОРСКА, ЕМ. ТОПАЛОВА, Р. СТЕФАНОВА, ЖУЛИЕТА ШИШМАНОВА, СНЕЖАНА ВЪРБАНОВА, М. ИВАНОВ, КР. ГЕОРГИЕВ, В. КИРИЛОВА, АЛ. ПЕТРОВА, С. ПОПОВА И Г. ДИМИТРОВ.

Надписи върху дясната страна на паметника:

J. WILHELMI, J. TABOR, M. SAMET – NIECIKOWSKA, M. KOLASA, T. LECH, CZ. DAWIDCZUK, T. WLODARCZYK, W. STACHOWIAK, L. BATKIEWICZ, M. SKALIK, J. PYRZAK, T. SZTYK, W. GELO, J. ZDANIUK, M. ZURAWSKI, R. BUDKA, F. PISZCZ, W. PISZCZ, H. LUL, L. KOWALCZYK, D. KOTOWSKA, D. EINBERG, K. ORDINSKA, D. SZKORUPA, J. ZAKOSCIELNA, M. KAZMIERCZAK, K. DAIEWSKI, T. WENETIS, W. STASIAK, S. SLAWSKA, S. DUDEK, W. NADZEIAREK, K. OTOCKI, K. SOLICH, A. SIMAN, J. NIGHTINGALE.

При откриването, паметника е бил с железна ограда и през малка врата, по тротоарни плочки се е стигало до него.