Д-р Галина Арабаджиева: Преживяла съм всичко, което...
На 16 февруари се навършват 5 години от откриването на холистичен център " Хармония " и 20 години от лекарската процедура на неговия създател - доктор Галина Арабаджиева. Празникът ще бъде маркиран с Дни на отворените порти на 14 и 15 февруари 2018 година, сред 10 и 13 часа, когато доктор Арабаджиева ще даде безвъзмездни съвещания на всички искащи пациенти. Холистичен център „ Хармония ” се намира на бул. „ Шести септември ” 112-А, ет. 1, каб. 4.
Рожденият ден ще бъде маркиран и с още едно събитие. На 16 февруари (петък)от 18 часа в изложба " Тракарт " ще се организира открита среща „ Здраве, благополучие, хубост с доктор Арабаджиева ”. „ Добре пристигнали са всички другари, сътрудници, съидейници, някогашни, сегашни и бъдещи пациенти и изобщо хората, споделящи концепцията за развиване на холистичната медицина в България ”, кани лекарката.
Д-р Галина Арабаджиева, създател на холистичен център „ Хармония ”
- Д-р Арабаджиева, трансформираха ли Ви петте години холистичен център „ Хармония ”?
-Дълъг път извървях - от време на време доста благополучен, различен път бодлив, само че това ме построи като доктор и темперамент. Благодаря на пациентите си, че ми имаха вяра. Искрите в очите им, сълзите на наслада, трайното здраве, което постигахме, бяха нещата, които ме поддържаха и в най-трудните моменти. Обменът ми с пациентите е лековит както за тях, по този начин и за мен. Случвало се е да дойда болна на работа и да оздравея.
- Кое ви обърна към холистичната медицина?
- За мен лекарската специалност е задача. Казвала съм нееднократно - в моя жанр няма даже висшист, а какво остава за доктор. Станах лекар, откакто брат ми си отиде от лекарска неточност. Това беше нещото, което ме избави, тъй като брат ми беше най-близкият ми човек. През първите 13 години практикувах напълно стандартна медицина. Бях кожен лекар. Имах доста сполучлива процедура, само че самата аз трябваше да се изградя като персона. Имах много здравословни проблеми, които решавах холистично. Четях подобен вид литература. Занимавах се с йога и логика на психиката.
Преживяла съм персонално всички способи, които сега ползвам на пациентите си. Правила съм прочиствания, разнообразни хранителни режими и психични практики.
- Как създадохте центъра?
- Историята е дълга. Свързана е с мое заболяване, по време на което с цялостна мощ усетих лечебния резултат от прочистванията, лечебното хранене, вярното влияние върху душeвността. Всичко това, дружно с общуването с прелестни лечители и хора, ме избави от интервенция и премахване на яйчника. Това прекатурна целия ми житейски и професионален път и ме окуражи да работя медицината по този начин, както аз я разбирам. В началото срещах много отрицание, тъй като бях известна като кожен лекар. Създаването на холистичен център беше " безумство " от моя страна, само че просто сърцето ми подсказваше, че това е моят път. Слава Богу, с помощта на хората, които ми имаха вяра и ме подкрепяха, този кабинет се сътвори, проработи, просъществува. През тези години пациентите ми ме крепяха, но се усещах доста неразбрана. Нямаше с кого да споделям случаите си, от време на време бях объркана, не знаех дали съм на прав път. Имах разнообразни персонални и професионални трансформации. В най-трудния интервал от живота ми отпътувах за Бали. Не знаех къде отивам. Просто търсех избавление. Но Вселената ме изпрати при „ извънземни ” хора. Там не задават въпроси, не се приказва. Никой не те пита какъв брой дипломи имаш, те те виждат на енергийно равнище. Какво е твоето отношение към света, какво е твоето сърце, каква е силата ти... Благодарение на това прекосих гратис образование при най-известния рефлексотерапевт и един от най-известните гурута и лечители в източния свят.
- Когато ваши фотоси от Бали се появиха във Facebook, всички бяха сюрпризирани...
-И за мен беше изненада. Мислех да отпътува за Индия, а се озовах в Бали. Понякога най-тежките тествания се трансформират в писти за политане. Твърдо имам вяра в това и се отнасям с изключителна признателност към най-трудните интервали в живота си. Ходя на черква и запалвам свещи за хората, които са ме наранили най-силно.
- Как се стига до такова извисяване?
- Пътят не е елементарен. Но съм правила големи скокове с помощта на сложните си интервали. Болестите и тестванията в живота ни не идват инцидентно. Те ни подсказват да променим нещо в себе си, в отношението към себе си. След като се допрях до източния свят, аз имам радикално друга настройка към живота, към медицината и към това, което върша. Това, което видях там, ме убеди в истинността на единството в човешкия организъм на разум, душа и тяло. Затова след Бали съм още по-отдадена на идеята за развиване на холистичната медицина в България.
- Кое ви убеди?
-Това, което виждах, че се случва с хората там. Съдбата ме изпрати при невероятни лечители, лекари и хора с изключителни качества и познания. В източния свят лекуват посредством рефлексотерапия, пост, енергийно филтриране акупунктура. Бичовете на западното общество там не ги видях. Не видях хора с диагнозата „ Аз не съм благополучен ”. Всичко се приема. Отнасят се със примирение към това, което кармата им е отредила. В източния свят думата „ благополучие ” не се използва. Защото щастието е заблуда. Нашият земен живот е тестване, той не е с цел да бъдем щастливи, а с цел да се построяваме като персони.
Там никой не сочи другия с пръст, тъй като, споделят те, когато сочиш другия с пръст, три пръста сочат към теб. А на нас постоянно някой извън ни е отговорен - държавното управление, родителите, сътрудникът ни, децата, сътрудника, приятелят.
- Като че ли не ценим това, което имаме.
- Спомням си един случай. Бях впечатлена от етеричните масла в Бали. Когато споделих на локалните, че бих желала някой да ги внася в България, те ме погледнаха учудено: " Та вашата земя дава толкоз прелестни плодове! Имате здравец, мащерка, босилек, толкоз билки... Използвайте ги! ”, ми дадоха отговор те. Вселената е дала всичко на хората в съответния географски регион, с цел да бъдат те здрави, сполучливи и да получават наслада от живота.
Звучи парадоксално, само че трябваше да отида в Бали, с цел да науча историята на България. Благодарение на папирусите, написани на санскрит, в Кралската библиотека, узнах истината за богомилите, за Петър Дънов и за траките. Тук никой не ни приказва за тези неща. Водех лекции в „ Тракарт ” и споделих това с Жорж Трак. Той ме прегърна и сподели: „ Всички знаци на салдото, на Вселената, на благодарността, на хармонията сред мъжкото и женското начало, които ги има в изложба „ Тракарт ”, ги има по тези антични храмове в Бали ”. Ние не знаем каква история пазим. Особено Пловдив, който е необикновен енергиен център. Всички тези хора от източния свят работят гратис за България, тъй като знаят нашата история и се прекланят пред духовните ни учители и водачи.
- Какво се случи след конфликта с българската действителност?
-Докато ме нямаше, на мой пациент с непотвърдена диагноза Сарком на Капоши, макар експлицитната ми молба, беше извършена унищожителна химиотерапия. Диагнозата се оказа неверна, а пациентът умря (също като брат ми). Това ме извади от равновесие. Прекарах месец в България и взех решение, че отивам да работя в Бали, тъй като не мога да живея повече в тази система. Но хората там, които са на доста високо енергийно равнище, ме убедиха, че моята карма е да оказвам помощ в България.
Сега контактувам единствено с хора, изповядващи моята ценностна система, на които мога нещо да дам или да ме вдъхновят посредством персоналния си образец. И с такива, за които медицината е Храм, в който влизат, без да мислят за бизнес.
- Прекрасно е, когато човек може да си разреши този разкош.
-Това не е разкош, а обвързване. Да даваме най-хубавото от себе си и да търсим най-хубавото за себе си, е наше свещено обвързване. Аз желая най-хубавото. Търся го. Може на другия завършек на света да е, само че го диря. Може да съм нямала финанси, само че Вселената е намирала метод да ми даде. Ние можем всичко. Затова осъществявайте концепциите си, без значение от финансовите средства.
- В какво вярвате през днешния ден?
-Истинските неща в живота и в медицината са елементарни и леснодостъпни. Затова аз не употребявам скъпи проучвания и инсталация. Нашата кожа, положението на косата, ноктите, на езика ни, на пулса ни, блясъкът в очите ни - по тях може да се диагностицира вътрешното положение на организма.
На този стадий от развиването си като човек и доктор към този момент не се тревожа да бъда друга. Някога в болничното заведение ми споделяха Майка Тереза. Но аз съм Галя Арабаджиева, първо човек и по-късно доктор, и за мен принадлежността към болната система не е симптом за положително здраве. Аз съм друга и желая да ходя по моя път с гордо вдигната глава.
Рожденият ден ще бъде маркиран и с още едно събитие. На 16 февруари (петък)от 18 часа в изложба " Тракарт " ще се организира открита среща „ Здраве, благополучие, хубост с доктор Арабаджиева ”. „ Добре пристигнали са всички другари, сътрудници, съидейници, някогашни, сегашни и бъдещи пациенти и изобщо хората, споделящи концепцията за развиване на холистичната медицина в България ”, кани лекарката.
Д-р Галина Арабаджиева, създател на холистичен център „ Хармония ”
- Д-р Арабаджиева, трансформираха ли Ви петте години холистичен център „ Хармония ”?
-Дълъг път извървях - от време на време доста благополучен, различен път бодлив, само че това ме построи като доктор и темперамент. Благодаря на пациентите си, че ми имаха вяра. Искрите в очите им, сълзите на наслада, трайното здраве, което постигахме, бяха нещата, които ме поддържаха и в най-трудните моменти. Обменът ми с пациентите е лековит както за тях, по този начин и за мен. Случвало се е да дойда болна на работа и да оздравея.
- Кое ви обърна към холистичната медицина?
- За мен лекарската специалност е задача. Казвала съм нееднократно - в моя жанр няма даже висшист, а какво остава за доктор. Станах лекар, откакто брат ми си отиде от лекарска неточност. Това беше нещото, което ме избави, тъй като брат ми беше най-близкият ми човек. През първите 13 години практикувах напълно стандартна медицина. Бях кожен лекар. Имах доста сполучлива процедура, само че самата аз трябваше да се изградя като персона. Имах много здравословни проблеми, които решавах холистично. Четях подобен вид литература. Занимавах се с йога и логика на психиката.
Преживяла съм персонално всички способи, които сега ползвам на пациентите си. Правила съм прочиствания, разнообразни хранителни режими и психични практики.
- Как създадохте центъра?
- Историята е дълга. Свързана е с мое заболяване, по време на което с цялостна мощ усетих лечебния резултат от прочистванията, лечебното хранене, вярното влияние върху душeвността. Всичко това, дружно с общуването с прелестни лечители и хора, ме избави от интервенция и премахване на яйчника. Това прекатурна целия ми житейски и професионален път и ме окуражи да работя медицината по този начин, както аз я разбирам. В началото срещах много отрицание, тъй като бях известна като кожен лекар. Създаването на холистичен център беше " безумство " от моя страна, само че просто сърцето ми подсказваше, че това е моят път. Слава Богу, с помощта на хората, които ми имаха вяра и ме подкрепяха, този кабинет се сътвори, проработи, просъществува. През тези години пациентите ми ме крепяха, но се усещах доста неразбрана. Нямаше с кого да споделям случаите си, от време на време бях объркана, не знаех дали съм на прав път. Имах разнообразни персонални и професионални трансформации. В най-трудния интервал от живота ми отпътувах за Бали. Не знаех къде отивам. Просто търсех избавление. Но Вселената ме изпрати при „ извънземни ” хора. Там не задават въпроси, не се приказва. Никой не те пита какъв брой дипломи имаш, те те виждат на енергийно равнище. Какво е твоето отношение към света, какво е твоето сърце, каква е силата ти... Благодарение на това прекосих гратис образование при най-известния рефлексотерапевт и един от най-известните гурута и лечители в източния свят.
- Когато ваши фотоси от Бали се появиха във Facebook, всички бяха сюрпризирани...
-И за мен беше изненада. Мислех да отпътува за Индия, а се озовах в Бали. Понякога най-тежките тествания се трансформират в писти за политане. Твърдо имам вяра в това и се отнасям с изключителна признателност към най-трудните интервали в живота си. Ходя на черква и запалвам свещи за хората, които са ме наранили най-силно.
- Как се стига до такова извисяване?
- Пътят не е елементарен. Но съм правила големи скокове с помощта на сложните си интервали. Болестите и тестванията в живота ни не идват инцидентно. Те ни подсказват да променим нещо в себе си, в отношението към себе си. След като се допрях до източния свят, аз имам радикално друга настройка към живота, към медицината и към това, което върша. Това, което видях там, ме убеди в истинността на единството в човешкия организъм на разум, душа и тяло. Затова след Бали съм още по-отдадена на идеята за развиване на холистичната медицина в България.
- Кое ви убеди?
-Това, което виждах, че се случва с хората там. Съдбата ме изпрати при невероятни лечители, лекари и хора с изключителни качества и познания. В източния свят лекуват посредством рефлексотерапия, пост, енергийно филтриране акупунктура. Бичовете на западното общество там не ги видях. Не видях хора с диагнозата „ Аз не съм благополучен ”. Всичко се приема. Отнасят се със примирение към това, което кармата им е отредила. В източния свят думата „ благополучие ” не се използва. Защото щастието е заблуда. Нашият земен живот е тестване, той не е с цел да бъдем щастливи, а с цел да се построяваме като персони.
Там никой не сочи другия с пръст, тъй като, споделят те, когато сочиш другия с пръст, три пръста сочат към теб. А на нас постоянно някой извън ни е отговорен - държавното управление, родителите, сътрудникът ни, децата, сътрудника, приятелят.
- Като че ли не ценим това, което имаме.
- Спомням си един случай. Бях впечатлена от етеричните масла в Бали. Когато споделих на локалните, че бих желала някой да ги внася в България, те ме погледнаха учудено: " Та вашата земя дава толкоз прелестни плодове! Имате здравец, мащерка, босилек, толкоз билки... Използвайте ги! ”, ми дадоха отговор те. Вселената е дала всичко на хората в съответния географски регион, с цел да бъдат те здрави, сполучливи и да получават наслада от живота.
Звучи парадоксално, само че трябваше да отида в Бали, с цел да науча историята на България. Благодарение на папирусите, написани на санскрит, в Кралската библиотека, узнах истината за богомилите, за Петър Дънов и за траките. Тук никой не ни приказва за тези неща. Водех лекции в „ Тракарт ” и споделих това с Жорж Трак. Той ме прегърна и сподели: „ Всички знаци на салдото, на Вселената, на благодарността, на хармонията сред мъжкото и женското начало, които ги има в изложба „ Тракарт ”, ги има по тези антични храмове в Бали ”. Ние не знаем каква история пазим. Особено Пловдив, който е необикновен енергиен център. Всички тези хора от източния свят работят гратис за България, тъй като знаят нашата история и се прекланят пред духовните ни учители и водачи.
- Какво се случи след конфликта с българската действителност?
-Докато ме нямаше, на мой пациент с непотвърдена диагноза Сарком на Капоши, макар експлицитната ми молба, беше извършена унищожителна химиотерапия. Диагнозата се оказа неверна, а пациентът умря (също като брат ми). Това ме извади от равновесие. Прекарах месец в България и взех решение, че отивам да работя в Бали, тъй като не мога да живея повече в тази система. Но хората там, които са на доста високо енергийно равнище, ме убедиха, че моята карма е да оказвам помощ в България.
Сега контактувам единствено с хора, изповядващи моята ценностна система, на които мога нещо да дам или да ме вдъхновят посредством персоналния си образец. И с такива, за които медицината е Храм, в който влизат, без да мислят за бизнес.
- Прекрасно е, когато човек може да си разреши този разкош.
-Това не е разкош, а обвързване. Да даваме най-хубавото от себе си и да търсим най-хубавото за себе си, е наше свещено обвързване. Аз желая най-хубавото. Търся го. Може на другия завършек на света да е, само че го диря. Може да съм нямала финанси, само че Вселената е намирала метод да ми даде. Ние можем всичко. Затова осъществявайте концепциите си, без значение от финансовите средства.
- В какво вярвате през днешния ден?
-Истинските неща в живота и в медицината са елементарни и леснодостъпни. Затова аз не употребявам скъпи проучвания и инсталация. Нашата кожа, положението на косата, ноктите, на езика ни, на пулса ни, блясъкът в очите ни - по тях може да се диагностицира вътрешното положение на организма.
На този стадий от развиването си като човек и доктор към този момент не се тревожа да бъда друга. Някога в болничното заведение ми споделяха Майка Тереза. Но аз съм Галя Арабаджиева, първо човек и по-късно доктор, и за мен принадлежността към болната система не е симптом за положително здраве. Аз съм друга и желая да ходя по моя път с гордо вдигната глава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ