На 16 април се навършват сто години от най-големия терористичен

На 16 април се навършват 100 години от най-големия терористичен акт в историята на България.

Атентатът е дело на крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия.

Целта му е да бъде премахнат военният и политическият хайлайф на страната, в това число и Цар Борис III.

Монархът обаче не е в църквата - закъснява за опелото, защото е на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

София, 16 април 1925 година, Велики четвъртък.

В 15:20 ч е взривен куполът на църквата " Света неделя ", до момента в който в нея опечалени изпращат военачалник Константин Георгиев, погубен два дни по-рано.

В 15:20 часа, мощен гърмеж отеква в църквата “Св. Неделя ” и убива на място 134 души. Други 318 са ранени. Голяма част от тях издъхват по-късно в болница. Официалната статистика на жертвите

не е еднопосочна. Но България за първи път се сблъсква с смут от подобен мащаб.

Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и голям брой жители, в това число дами и деца. Загиват и доста общественици, измежду които и столичният кмет Паскал Паскалев. Сред ранените е и тогавашният софийски митрополит Стефан.

" В един миг е имало толкоз елементи от неидентифицирани тела, че е било невероятно да се разпознават кое от кое място е… една комбинация от кървави тела, прахуляк, тухли, останки от църковно имущество…. това е панорама, която не е за всеки ", споделя през днешния ден шефът на ДА " Архиви " доцент Михаил Груев.

" Основният мотор на цялата интервенция, това е Военната организация на Българска комунистическа партия, ръководена от запасния майор Коста Янков. Там влизат и още няколко запасни офицери - Иван Минков, Иван Абаджиев и още други. Именно под тяхно управление, още в края на 1924 година поражда концепцията за този атентат. Те внасят на порции гърмежа, детонаторите, бикфордовия връв, с който би трябвало да бъде задействана цялата адска машина.

" Коста Янков е бил образован човек, произхождал от едно интелигентно семейство. Той е племенник на Райна Княгиня, брачен партньор на дъщерята на дядо Благоев - т.е., това е един просветен човек с литературни заложби... Нямам право да споделям това е един злобен талант, както и Иван Минков…. Музикант, който свири, композира. Знаете най-вероятно, че този боен марш на покойниците е точно по комбинация на Иван Минков ", споделя пред Българска национална телевизия гл. ас. Иван Йовчев от Богословския факултет на СУ.

След войните двамата оглавяват военното крило на Българска комунистическа партия и се трансформират в идеолози на атентата. Искали да взривят един от куполите на църквата, който да рухне върху събралото се голям брой. За да внесат експлозивите в храма, вербували клисаря на “Св.Неделя ” - Петър Задгорски.

" Този човек дълги години е работил в храма. Имал е доверието на отците, на свещениците, имал е доверието даже и на богомолния народ на енорията. Но факт е, че той способства за качването на взривното вещество и за реализацията на атентата ", описа ръководителят на църковното настоятелство на “Св. Неделя ” Архимандрит Василий.

" Задгорски е бил обезщетен с доста пари…. при всяко идване на Иван Абаджиев, който внася гърмежа, в действителност той му оставя по хиляда, по две хиляди лв. на доста порции, 7-8 пъти по толкоз. Общо получава към 11 хиляди лв.. Което в същото време е много крупна сума ", описа доцент Груев.

Парите за акцията дошли от Москва през Виенския клон на Коминтерна. Сред причинителите са още Марко Фридман, Асен Павлов и Асен Агов. Десетилетия обаче се спори дали военното крило е съгласувало дейностите си с управлението на партията.

" Нелегалното управление на Българска комунистическа партия, което се намира в Москва - Димитров и Коларов и близки техни съратници, и самото управление на Коминтерна, не са срещу организирането на подобен терористичен акт. Факт е, че секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия по това време е Станке Димитров, на по този начин наречения Московски пленум, споделя и към Димитров, и към Коларов: Аз не чух от вас “не ”.

За да се съберат всички държавници на едно място, първичният план е да убият цар Борис III.

При покушението против него в Арабаконашкия проход монархът оцелява. Затова вместо него е погубен депутатът от Демократическия сговор военачалник Константин Георгиев. Застрелян е до църквата “Св. Седмочисленици ”, до момента в който отива на работа с внучката си.

Два дни по-късно на опелото му в “Св. Неделя ” се стичат стотици.
" Тъй като е имало доста хора на това опело, екзарх Стефан разпорежда тленните остатъци да бъдат изтеглени по-напред, с цел да могат …. в пространството на храма да влязат повече хора….. И Екзарх Стефан не застава, както кардинално застава архиерей на трона по това време, от там да прави опелото, а застава на солея ", изясни архимандрит Василий.

Решението му се оказва избавително. Взривеният купол на църквата се срутва настрана от най-ярките представители на властта, които влизат по-навътре в храма.Премиерът Цанков и министрите от кабинета оцеляват. Царят закъснява за службата и също се разминава със гибелта. По това време в храма е и дядото на свещеник Тихон - полк. Христо Иванов. Съсед и съученик на убития военачалник от военното учебно заведение.

Още в първото денонощие след атентата атентаторите са хванати. Част тях се самоубиват при престрелка с полицията, какъвто е казусът с Коста Янков и с Иван Минков, други са хванати и изправени пред съда. Клисарят самичък се предава на управляващите. Чрез него е хванат Марко Фридман и една девойка, както се споделя в цялата интрига, наред с всичките 64 арестувани.

Коя била тя? Е, това е един открит въпрос. Предполагам, че става дума за Цола Драгойчева ", разяснява доцент Груев.

Задържаните атентатори са изправени на съд. Получават смъртни присъди - посредством обесване. Марко Фридман написа молба, в която декларира, че желае да бъде разстрелян. Властите обаче не вършат изключение и всички са обесени на Солни пазар.

" Това е последната, в действителност, обществена екзекуция, която се прави в София. По остаряло вярване въжето на обесените се реже на дребни части и се разхвърля на тълпата за здраве ", описа шефът на ДА “Архиви ”.

Избягалите в Съветския съюз също не съумяват да се спасят.

" Обаче се оказва, че това е мястото и на тяхната екзекуция. Те умират в произшествия. Всички, които отиват в Русия са инквизирани и погубени от чистките на Сталин, без да се преценява с техния принос, с всичко това, което те носят като материал и като осъществено зло, което би трябвало да се употребява като паспорт в онази болшевишка Русия ", изясни гл. ас. Иван Йовчев от Богословския факултет на СУ.

Единственият, който се връща у нас след 1944 година, е Петър Абаджиев. Триумфално стартира да прави кариера в армията. 2 години по-късно умира при безразсъден случай по време на образователни маневри. А част от към момента свободната преса излиза със заглавия - " Закъсняло отмъщение! ".

Причините за атентата се крият в репресиите след неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година Правителството арестува и убива без съд доста деятели на Българска комунистическа партия и увеличаващите се ултралеви дейци в нейните среди вземат решение да отвърнат на удара с удар.

Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.

Малко след осъществяването на атентата Централен комитет на Българска комунистическа партия публично го афишира за „ безогледно деяние, гибелно за антифашисткото придвижване “, като по-късно в комунистическата литература причинителите му са определяни като „ леви сектанти “, работили против волята на партията.

100 години по-късно паметта за събитията от тези дни е избледняла. Надеждата е обстоятелствата най-накрая да изчистят наслоените идеологически заблуди, а нещастието на Страстната седмица преди век в никакъв случай да не се повтори.