Отбелязваме 146 години от приемането на Търновската конституция
Н а 16 април означаваме 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното национално заседание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година.
До 1991 година денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста според Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 година На 16 април се отбелязва по самодейност на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 година, когато е разгласен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 година денят е разгласен и за професионален празник на правосъдните чиновници.
Основен план за изработването на Търновската конституция е Органическият правилник, направен през 1878 година от Съдебния отдел при управлението на Временното съветско ръководство. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя съблюдава главното условие на Берлинския контракт от 13 юли 1878 година новата страна да бъде наследствена и конституционна монархия, с национално посланичество. Народното събрание е Обикновено национално заседание и Велико национално заседание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто надзор работи министерски съвет, формиран от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се поставят и основите на локалните органи на власт и ръководство въз основата на самоуправлението на общините. С нея се дефинират и знаците на страната - знаме и герб. Второто Велико национално заседание от 1 юли 1881 година в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него компетенции да ръководи страната седем години по свое убеждение. Търновската конституция е променена на 15 май 1893 година от IV Велико национално заседание (3-17 май 1893 година, Търново), което вкарва князът и престолонаследникът му да носят купата „ Царско Височество ”, както и на 11 юли 1911 година от V Велико национално заседание (9 юни-9 юли 1911 година, Търново), когато са признати наложените от оповестяването и признаването на България за без значение царство на 22 септември 1908 година промени на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 година, когато след гибелта на цар Борис III е определено регентство от Обикновено национално заседание, а не от Велико национално заседание, както е съгласно член 27. Търновската конституция работи до 6 декември 1947 година, когато влиза в действие Конституцията на Народна република България.
Президентът, министър председателят и ръководителят на Народното събрание отправиха приветствия
" Във време, в което икономическите неравенства се задълбочават, а благосъстоянието и властта се възприемат като гаранция за недостижимост, е значимо да напомним, че нашето конституционно ръководство почива на равенството пред закона и достолепието на всички хора. " Това съобщи президентът Румен Радев в приветствието си във връзка Деня на българската Конституция и професионален празник на българските адвокати.
„ Няма положително ръководство, нито правдивост там, където законът не се ползва еднообразно за всички ”, добави той.
Според Радев днешният ден, в който честваме първата българска конституция, е и мотив да бъдат маркирани заслугите на депутатите от Учредително заседание, които на 16 април 1879 година във Велико Търново, поставят основите на нашата държавност. Президентът акцентира, че правилата, заложени в Търновската конституция за тъждество на жителите пред закона и отговорно ръководство, остават трайно.
„ Учредителното национално заседание умишлено и изрично изключи всевъзможни предпоставки за неравноправие в обществото, добави президентът и уточни възбраната на робството, купите за достойнство и разделянето на хората на класи, както и отхвърлените разнообразни типове изборен ценз, които по това време са били необятно застъпени в конституциите на останалите европейски страни ”, акцентира президентът.
В приветствието си той поздрави също по този начин българските адвокати във връзка техния празник и им пожела триумф в професионалната им активност и в публичното им предопределение да пазят правилата на правовата страна.
„ На 16 април 1879 година в Търново е призната първата българска Конституция, по този начин се слага началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, от този момент до през днешния ден българската страна е имала четири съществени закона ”. Това уточни пред депутатите ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова по повод Деня на българската конституция и професионалния празник на юристите.
„ Действащата ни Конституция, призната от VII Велико Народно заседание, прогласи нашата втора република и удостовери републиканския принцип на републиканско ръководство ”, продължи Киселова.
Тя акцентира още, че Конституцията от 1991 година е въвела демократичните правила на родния суверенитет, разделянето на управляващите, правовата и обществена страна. Чрез нея България стана пълновръстен член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, посочи ръководителят на Народното събрание. По думите ѝ конституционните промени през миналите повече от 20 години са посочили, че търсенето на единодушие сред парламентарните групи е върховен принцип и той подсигурява триумфа на тези промени.
„ Конституцията от 1991 година е въздигнала във висш принцип правата на индивида и личността, неговото достолепие и сигурност, равнопоставеност на разнообразни форми на благосъстоятелност, подсигурява протекция на детето и фамилията, сподели още ръководителят на Народното събрание. От Търновската конституция до днес парламентарното ръководство остава безалтернативно ”, счита Киселова.
Председателят на Народното събрание моли да не забравяме устрема на създателите на Конституцията - да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да слага под подозрение принадлежността на нашата татковина и нейните жители към общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество и толерантност.
„ Като законодатели сме призвани в активността си да утвърждаваме конституционните полезности и отсега нататък в идващите десетилетия. Всеки от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме дълга си да пазим националните ползи, да създадем демократична и правова страна ”, подсети ръководителят на Народното събрание.
И попита - подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална еднаквост, без да жертваме правото на българските жители към свободното европейско и демократично общество.
„ Честит Ден на конституцията, цветущ празник на българските адвокати ”, приключи изявлението си Киселова.
" Върховенството на правото, справедливостта и мощните демократични институции са основата на всяко свободно и стабилно общество ", заяви министър председателят Росен Желязков на формалната страница на Министерския съвет във Фейсбук. Той честити и професионалния празник на юристите в България.
„ На 16 април, когато означаваме приемането на Търновската конституция - първата стъпка към построяването на модерната българска държавност, отдаваме респект на мъдростта и прозорливостта на тези, които поставиха фундамента на парламентарната ни народна власт ”, показва министър-председателят.
По думите му правото не е просто система от правила - то е поръчител за човешкото достолепие, независимост и тъждество. Изтъква, че правораздаването е измежду основните цели на държавното управление.
„ Работим за ефикасна, транспарантна и обективна правосъдна система. Нашите старания са ориентирани към ускорение на правосъдните процеси, разширение на електронното правораздаване, въвеждане на по-строги ограничения против домашното принуждение и родителското отчуждение, както и към развиване на правосъдната медиация като форма за заслужено и бързо разрешаване на разногласия ”, отбелязва министър председателят.
Желязков изрича откровено самопризнание и признателност към всички правни експерти - съдии, прокурори, юристи, нотариуси, юрисконсулти, преподаватели, за тяхната безрезервност, висок професионализъм и принос в одобряването на правовия ред.
„ Вярвам, че с общи старания ще продължим да градим и отстояваме устоите на правовата страна ”, уточни министър-председателят.
До 1991 година денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста според Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 година На 16 април се отбелязва по самодейност на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 година, когато е разгласен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските адвокати. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 година денят е разгласен и за професионален празник на правосъдните чиновници.
Основен план за изработването на Търновската конституция е Органическият правилник, направен през 1878 година от Съдебния отдел при управлението на Временното съветско ръководство. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя съблюдава главното условие на Берлинския контракт от 13 юли 1878 година новата страна да бъде наследствена и конституционна монархия, с национално посланичество. Народното събрание е Обикновено национално заседание и Велико национално заседание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто надзор работи министерски съвет, формиран от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се поставят и основите на локалните органи на власт и ръководство въз основата на самоуправлението на общините. С нея се дефинират и знаците на страната - знаме и герб. Второто Велико национално заседание от 1 юли 1881 година в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него компетенции да ръководи страната седем години по свое убеждение. Търновската конституция е променена на 15 май 1893 година от IV Велико национално заседание (3-17 май 1893 година, Търново), което вкарва князът и престолонаследникът му да носят купата „ Царско Височество ”, както и на 11 юли 1911 година от V Велико национално заседание (9 юни-9 юли 1911 година, Търново), когато са признати наложените от оповестяването и признаването на България за без значение царство на 22 септември 1908 година промени на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 година, когато след гибелта на цар Борис III е определено регентство от Обикновено национално заседание, а не от Велико национално заседание, както е съгласно член 27. Търновската конституция работи до 6 декември 1947 година, когато влиза в действие Конституцията на Народна република България.
Президентът, министър председателят и ръководителят на Народното събрание отправиха приветствия
" Във време, в което икономическите неравенства се задълбочават, а благосъстоянието и властта се възприемат като гаранция за недостижимост, е значимо да напомним, че нашето конституционно ръководство почива на равенството пред закона и достолепието на всички хора. " Това съобщи президентът Румен Радев в приветствието си във връзка Деня на българската Конституция и професионален празник на българските адвокати.
„ Няма положително ръководство, нито правдивост там, където законът не се ползва еднообразно за всички ”, добави той.
Според Радев днешният ден, в който честваме първата българска конституция, е и мотив да бъдат маркирани заслугите на депутатите от Учредително заседание, които на 16 април 1879 година във Велико Търново, поставят основите на нашата държавност. Президентът акцентира, че правилата, заложени в Търновската конституция за тъждество на жителите пред закона и отговорно ръководство, остават трайно.
„ Учредителното национално заседание умишлено и изрично изключи всевъзможни предпоставки за неравноправие в обществото, добави президентът и уточни възбраната на робството, купите за достойнство и разделянето на хората на класи, както и отхвърлените разнообразни типове изборен ценз, които по това време са били необятно застъпени в конституциите на останалите европейски страни ”, акцентира президентът.
В приветствието си той поздрави също по този начин българските адвокати във връзка техния празник и им пожела триумф в професионалната им активност и в публичното им предопределение да пазят правилата на правовата страна.
„ На 16 април 1879 година в Търново е призната първата българска Конституция, по този начин се слага началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, от този момент до през днешния ден българската страна е имала четири съществени закона ”. Това уточни пред депутатите ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова по повод Деня на българската конституция и професионалния празник на юристите.
„ Действащата ни Конституция, призната от VII Велико Народно заседание, прогласи нашата втора република и удостовери републиканския принцип на републиканско ръководство ”, продължи Киселова.
Тя акцентира още, че Конституцията от 1991 година е въвела демократичните правила на родния суверенитет, разделянето на управляващите, правовата и обществена страна. Чрез нея България стана пълновръстен член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, посочи ръководителят на Народното събрание. По думите ѝ конституционните промени през миналите повече от 20 години са посочили, че търсенето на единодушие сред парламентарните групи е върховен принцип и той подсигурява триумфа на тези промени.
„ Конституцията от 1991 година е въздигнала във висш принцип правата на индивида и личността, неговото достолепие и сигурност, равнопоставеност на разнообразни форми на благосъстоятелност, подсигурява протекция на детето и фамилията, сподели още ръководителят на Народното събрание. От Търновската конституция до днес парламентарното ръководство остава безалтернативно ”, счита Киселова.
Председателят на Народното събрание моли да не забравяме устрема на създателите на Конституцията - да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да слага под подозрение принадлежността на нашата татковина и нейните жители към общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество и толерантност.
„ Като законодатели сме призвани в активността си да утвърждаваме конституционните полезности и отсега нататък в идващите десетилетия. Всеки от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме дълга си да пазим националните ползи, да създадем демократична и правова страна ”, подсети ръководителят на Народното събрание.
И попита - подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална еднаквост, без да жертваме правото на българските жители към свободното европейско и демократично общество.
„ Честит Ден на конституцията, цветущ празник на българските адвокати ”, приключи изявлението си Киселова.
" Върховенството на правото, справедливостта и мощните демократични институции са основата на всяко свободно и стабилно общество ", заяви министър председателят Росен Желязков на формалната страница на Министерския съвет във Фейсбук. Той честити и професионалния празник на юристите в България.
„ На 16 април, когато означаваме приемането на Търновската конституция - първата стъпка към построяването на модерната българска държавност, отдаваме респект на мъдростта и прозорливостта на тези, които поставиха фундамента на парламентарната ни народна власт ”, показва министър-председателят.
По думите му правото не е просто система от правила - то е поръчител за човешкото достолепие, независимост и тъждество. Изтъква, че правораздаването е измежду основните цели на държавното управление.
„ Работим за ефикасна, транспарантна и обективна правосъдна система. Нашите старания са ориентирани към ускорение на правосъдните процеси, разширение на електронното правораздаване, въвеждане на по-строги ограничения против домашното принуждение и родителското отчуждение, както и към развиване на правосъдната медиация като форма за заслужено и бързо разрешаване на разногласия ”, отбелязва министър председателят.
Желязков изрича откровено самопризнание и признателност към всички правни експерти - съдии, прокурори, юристи, нотариуси, юрисконсулти, преподаватели, за тяхната безрезервност, висок професионализъм и принос в одобряването на правовия ред.
„ Вярвам, че с общи старания ще продължим да градим и отстояваме устоите на правовата страна ”, уточни министър-председателят.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ