Навършват се сто години от атентата в църквата „Света Неделя“
На 16 април 1925 година се навършват 100 години от атентата в църквата „ Света Неделя “. Това е най-големият терористичен акт в българската история, в който 134 души умират на място, а 79 от към 500-те ранени умират по-късно от раните си, с което броят на жертвите доближава 213. Заради случилото се в катедралния храм, 16 април 1925 година е прочут и като „ Кървавия Велики четвъртък “.
След преврата на 9 юни 1923 година, убийството на водача на Български земеделски народен съюз Александър Стамболийски и потушаването на Септемврийското въстание, Българска комунистическа партия, под натиска на Коминтерна, взема решение да продължи въоръжената битка посредством терористични акции. През зимата на 1924-1925 година са осъществени няколко покушения, в планинските проходи работят чети. В края на 1924 година е взето решение за осъществяване на огромен атентат, с който да се „ обезглави “ властта. За тази цел някогашният член на Българска комунистическа партия и клисар на софийската катедрала „ Света Неделя “ Петър Задгорски оказва помощ на заговорниците да укрият на тавана на храма оръжия и муниции.
Патриарх Даниил: Атентатът в „ Света Неделя “ е закононарушение, за което няма и не може да има никакво опрощение
До освещаването на храм-паметника „ Св. Александър Невски “ църквата „ Света Неделя “ е софийска катедрала. Построена през 1863 година на мястото на остарял параклис, в който е заровен сръбският крал Стефан Урош Трети Милутин, тя е наричана още „ Свети Крал “. Поради този факт военната организация на Българска комунистическа партия, под управлението на Коста Янков, племенник на Райна Княгиня и шурей на Димитър Благоев, взима решение да се убие задоволително почитан политик, чието опело би събрало в катедралния храм цялото управление на политическия хайлайф. Изборът пада върху о. з. ген. Коста Георгиев, народен представител от Демократическия сговор, който на 14 април в 20 часа е убит до църквата „ Свети Седмочисленици “, където отива на вечерна работа с щерка си. Погребението му стартира в 15 часа на 16 април в църквата „ Света Неделя “, участват Александър Цанков отпред с министрите си, доста народни представители и офицери. Липсва цар Борис Трети, против който два дни по-рано е осъществен атентат в прохода Арабаконак.
Взривът се случва в 15:23 ч., до момента в който софийският митрополит Стефан води церемонията в храма. Куполът на катедралата се срутва и доста хора умират под руините. Между ранените са министър председателят Цанков, вътрешният министър ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, както и Андрей Ляпчев, Атанас Буров и военният министър ген. Вълков. По-късно на 16 април държавното управление се събира в Министерския съвет. Решено е да се разгласи военно състояние, което става с царски декрет от 17 април.
Атентатът в църквата „ Света Неделя “ дълго време е съществена тематика в непознатата преса. Западните и балканските издания проучват в детайли аргументите и последствията от най-големия до тогава терористичен акт в Европа. В бюлетин „ Преглед на непознатия щемпел “ на Българска телеграфна агенция четем:
За атентата в Св. Неделя
Белград, 17 април 1925 година /Белградер Цайтунг/ Политически фанатици са направили през вчерашния ден атентат в София, който по свирепост и брой на жертвите няма еднакъв в безкрайната върволяк от политически атентати в международната история. В една от най-големите църкви в София били убити и ранени стотици хора през време на едно опело, на което участвали повече от 1000 души - цялото държавно управление, началниците на институции и други – посредством гърмеж на адска машина, чиято мощ разрушила църквата. Сега към този момент това е венеца на кървавите каузи, които се направиха в последно време в България. Преди три дни се стреля против царя и двама души от свитата бяха убити; същия ден пада от злодейска ръка народния представител от държавната група военачалник Георгиев и последва тоя ужасяващ атентат. В България е оповестено военно състояние, границите са херметически затворени, та не могат да се добият подробни сведения за атентата. Пристигналите вести в Белград идат от Царибродската гранична станция и от пристигналите пасажери в Белград. По нататък вестникът предава… това, що му разправили пасажери от София, пристигнали в Цариброд. Описанията на пасажерите са много справедливи, само че на някои места пресилени. Така съгласно тях убити били двама министри, само че това се пазело в загадка.
***
Виена, 18 април 1925 година /Нойе Фрайе Пресе/ Престъплението в София е едно от най- страшните до момента. Нечуваната жестокости на атентата изпъква още по-ясно, в случай че си представим, че убиването на военачалник Георгиев е целяло единствено да послужи като мотив за огромно заравяне, на което да вземат участие видни лица, с цел да се приложи огромния смъртоносен проект. Авторите са знаели безусловно, че цялото държавно управление и управителните лица в Народното събрание, както и видни служители, ще се съберат в черквата по случай погребението и че тука единствено с един удар ще може да се пожъне най-богатата беритба. Подбудителите на тоя атентат би трябвало да се търсят в редовете на комунистите и дружбашката емиграция, която след рухването на Стамболийски използва всички средства, с цел да си възвърне властта. Водителят на тази емиграция изначало беше най-близкият помощник на Стамболийски Райко Даскалов. След убийството му в Прага от един млад и образован българин, централата на това придвижване продължи да работи в Прага. Напоследък сред дружбашите на Стамболийски настъпи двойно разединение. Останалата в родината селска съпротива, под управлението на Ц. Бакалов съобщи категорично, че не утвърждава пропагандата в чужбина и акцентира, че ще се стреми да реализира задачите си единствено по законен път. Емиграцията също по този начин не е единомислеща. След една конференция, която свикаха групите й в Ниш, пристигна се до намерено разединение сред очевидно договарящите с III Интернационал Недялко Атанасов и другите двама близки сътрудници на Даскалова - някогашния министър Обов и Тодоров, които водят основно същинската агитация от Прага и Белград.
Единодушни са групите на емиграцията единствено в признаването на терористичната политика: в използването на бомбите и утвърждението на политическите убийства. При откриването на огромния проект за въстание, който, както наподобява, е направен от комунистите и от последователите на Н. Атанасов, са хванати и точните наредби за революционизирането на цяла България. Най-силно усещане прави събитието, че един други идващите атентати през последните дни съответстват тъкмо със периода, в който трябваше да стартира удара на дружбашо-комунистичните бойни ядра, както ги назовават по московски пример. (…) Ако тия планове не можеха да бъдат приложени напълно, то въпреки всичко наподобява, че атентата върху царя, убийството на Георгиев и детонацията в катедралата принадлежат таман към атентатите, чиято цел трябваше да бъде безредици в София и възбуждане суматоха измежду популацията. Светът не може да остане безучастен пред това състояние и тази орис.
***
Атентатът в софийската катедрала
Париж, 18 април 1925 година /Виктоар/ Българският щемпел съобщаваше при започване на месеца, че е оголен болшевишки комплот кроен от земеделци и комунисти и ето, на 14 април Цар Борис бе атакуван, минавайки с автомобил през една планинска околност. Неколцина от свитата му бяха убити. В същият ден бе погубен в София на улицата запасния военачалник Георгиев, държавен народен представител. В деня на погребението му, когато се бяха събрали в катедралата многочислени фенове на починалия, избухна страшна адска машина, която покоси стотици животи. Полицията, впрочем, не се е лъгала, като е предвиждала революционен комплот. Каква е задачата на тия терористи? Да отмъстят за Стамболийски, споделят някои. Да отстранен монархията, споделят други, и да провъзгласят комунистически режим по сходство на съветския. (…) Трябва прочее да се означи, че след погубваното на Стамболийски, министър Цанков ръководи България с толкоз сила, колкото и с мъдрост. България, Полша и Румъния са страните, които устоят с най-голяма сила дръзките офанзиви на болшевиките. Би трябвало да cе държи повече сметка за това в Европа и изключително в Англия. Българският щемпел постоянно упреква сръбските управляващи, задето оказват прекомерно огромна отзивчивост към българските революционери, избягали в Сърбия. Разни преврати - споделят - се били организирали в сръбска територия. Ако това е така, българо-сръбските връзки, които Западна Европа би желала да види, че стават откровено другарски, явно ще се компрометират. (…)
***
Британската преса съпоставя атентата в „ Света Неделя “ с „ Барутния скрит план “ на Гай Фокс от 1605 година:
Събитията в България
Лондон, 20 април 1925 година /Дейли Телеграф/ Страшната покруса в София за миг е приковала вниманието на Европа върху България. Европа не се потриса елементарно от известия за насилия в една страна, където в продължение на 30 години политическите убийства са били по-обикновени в сравнение с в която и да било друга страна по света - с изключение на Русия - безразлично дали цивилизована или не цивилизована. Престъпление от такава големина не може да се остави на никое място ненаказано и неотмъстено. Престъплението е замислено с една дяволска ловкост. То е било предопределено да бъде акт на заличаване на едро. Заговорниците са замислили едно дело от образеца на Гай Фокс (английски съзаклятник и нападател от XVI в.), само че с доста по-смъртоносни експлозиви и те са били рисково близо да съумеят изцяло. Мислим, че в историята на убийствата е ново нещо да се дебне по този начин първия гибелен удар и да се разпръсва гибел сред приятелите на жертвата, до момента в който те участват на последните обреди над неговото тяло в черквата. Поне тази граница бе приета за „ правата “ на убийците. Но в София даже това сдържащо възприятие на възпитание и човечност е било „ безпощадно подценено “.
Показвайки връзката сред другите терористични каузи и злодеянието в „ Св. Неделя “, както и проектираното въстание на 16 април, вестникът продължава: „ Положението е тежко. С проектите за въстанието са разкрити, в това време и на същото място, известия от III Интернационал. Червената ръка на Москва е в това дело, както и във всички сходни интриги на Балканите и другаде, и че руското държавно управление е забъркано в този скрит план за селско въстание е така несъмнено, както и неговото присъединяване в неотдавнашното въстание в Естония. (…)
Всяка една от балканските страни е застрашена от активността на руските емисари в Австрия, само че най-много България, тъй като там враждата сред земеделската партия и буржоазните партии е най-ожесточена и революционните комунисти имат съглашение за работа с опозицията. Докато земеделците не се отделят от комунистите, дребна вяра има бурната омраза сред политическите партии в България да се сдобри. Стамболийски – може да се напомни това – тури някои от някогашните министри на цар Фердинанд в железа и ги накара да работят като пандизчии по пътищата, с цел да покаже своето състрадание, че им е пощадил живота. Политическият живот, воден в подобен дух, води право до свирепства, които ужасиха Европа. (…)
***
Лондон, 21 април 1925 година /Ройтер/ Вестниците преглеждат обстойно събитията в България. „ Уестминстър Газет “ написа, че макар болшевишките опровержения всички условия потвърждават директната отговорност на Москва в атентата в София. България, прибавя вестникът, не е в положение да живее умерено, в случай че не се създадат някои промени в постановленията на мирния контракт, промени, които да разрешат на българите да се предадат извънредно на земеделието и промишлеността. Политиката на европейските страни може и би трябвало да има за цел да усъвършенства ситуацията на България и да попречи последната да стане разсадник на смутителите на реда.
Според „ Дейли Телеграф “ никой рационален човек не може да даде религия на болшевишките опровержения по отношение на отговорността за атентата в София. Не ще подозрение, че Посланическата конференция, прибавя същия вестник, въпреки и при известни условия, ще удовлетвори българското искане да се усилят със 10 000 души българските военни сили. Непосредствено заинтригувани по отношение на това нарастване са Румъния, Сърбия и Гърция, които също са застрашени от пропагандите на Балканската Комунистическа Федерация. Що се отнася до англичаните, те ще извлекат поука от атентата в София, тъй като същите конспиратори работят в този момент сред тях. Накрая същият вестник кани британските служащи да внимават с кого се побратимяват.
В. „ Дейли Кроникъл “ написа, че опитът да се избие по едно и също време всичкия персонален състав на българското ръководство издава московските пропаганди. И единственото и печално предимство, което светът ще извлече от събитията в София е, че ще може да види ясно към къде клонят московските пропаганди. Трябва да се върнем три века обратно, с цел да намерим в Европа опит сходен на софийския атентат, а точно несполучливия скрит план на католическия офицер Гай Фокс в 1605 година Касае се да се стартира на процедура революцията посредством заличаване, проповядвана от комунистите във всички страни, в това число и в Англия.
За „ Морнинг Пост “ болшевишкият план цели да се провокира гражданска война освен в България, само че и във всички балкански страни, както и да се заместят през днешния ден откритите в тия страни управляващи със руски републики. Болшевишкият метод на деяние се състои в това, да се упрекват бъдещите жертви в чудовищни злодеяния. Така Цанков бе охарактеризиран от болшевиките като главорез и кръволок. Държавните мъже ще създадат добре да проучат въпроса за ограниченията които би трябвало да се вземат в Европа срещу болшевишките пропаганди. Накрая в. „ Морнинг Пост “ кани държавното управление да вземе ограничения срещу комунистическата агитация и заключава: „ Щом болшевиките са способни да вдигнат във въздуха една катедрала в София, те могат да създадат същото и в Лондон “.
***
Българският гнет
Женева 21 април 1925 година /Журнал дьо Женев/ Ужасният атентат, който се извърши в софийската катедрала е знак за демонския метод, по който се води в България комунистическата пропаганда. Този атентат е станал венец на дълга редица други атентати. По всичко се вижда, че военачалник Георгиев е бил погубен на 14 април единствено, с цел да могат да се съберат на едно място всички членове на държавното управление. Никой не се съмнява, че този атентат произлиза от комунистите. Достатъчно се знае, че III Интернационал е избрал България като поле за опитни дейности, с цел да сътвори там на първо място огромен център за деяние на Балканите и сетне в случай че събитията разрешат, руско ръководство.
За България бе избрана ролята, която се пробваха през 1919 година да възложат на Унгария и от която последната щастливо се отърва. Но не може всичко да се изясни с комунистическите пропаганди или по-право, те са сами по себе единствено един резултат. Ако комунизма се прикрепва към България, то е по тази причина, тъй като там намира удобна почва… Само комунизмът не изяснява смутовете в България. Би могло, назад, да разбираем комунизма, със смутовете. България е страна изчерпана, морално и икономически, заради дългите войни. От 12 години тази страна няма покой, тя претърпя две тежки произшествия, чиито последствия тежат на плещите й. Когато виждаме какво значи провалянето за една огромна страна със здрава основа, каквато е Германия, не би трябвало да се учудваме, че в една още слаба и млада страна като България провалянето се последва от такива несгоди. Преди всичко от икономически несгоди. (…) Стопанството на страната няма нужната еластичност, с цел да може да сътвори условия за занаят. Това са безработни и освен това безработни жители. България понесе, излизайки от войните, неразрешими външни въпроси. Тя е откъсната от естествения си изход на Бяло море, от Дедеагач; отделена от българското население което обитава южна Добруджа, отделена най-накрая и основно от Македония. Македонците постоянно са играли в българската политика предимствена роля. Една трета от популацията на София е формирана от македонски бежанци и от техните потомци.
От международната война насам в България са пристигнали нови 400 000 бежанци от Македония и Тракия. Това е едно голям брой неугъваемо, за което не съществува същинско производително занимание и което образува колосален ресурс от разбойници и атентатори. Поради тия точно бежанци разбойничеството измежду бял ден и политическия гнет направиха в последно време толкоз заплашителен прогрес. В тази точно среда се развиха политическите пропаганди през последните години. (…)
***
Положението в България
Париж, 21 април 1925 година /Виктоар/ Вестникът печата опровержението на парижката българска легация във връзка популяризираните умишлени клюки за безредици в България. „ От Виена се популяризират – се споделя в това опровергаване – фантастични клюки за ситуацията в България. Българската легация е упълномощена да съобщи за лишен път, че законната власт е цялостен стопанин на ситуацията и че в никоя област на царството не е била прогласявана република. Навсякъде в страната царува ред, ненарушен на никое място, от никого. Полицията е съумяла да открие скъпи документи, по отношение на конспирацията. Тя е разкрила основния провинен за атентата в Св. Неделя, някогашния офицер от пионерските войски Минков, който е бил погубен по време на съпротивлението, което е оказал на полицията “.
Същия вестник предава без мнения още някои спомагателни сведения по убиването на двамата основни организатори; за настояването на българското държавно управление да се разреши на България да усили армията си, за строгите ограничения на полицията и прочие
***
Положението в България след атентата
Лондон, 21 април 1925 година /Дейли Телеграф/ …Софийската експлозия… звучи прекомерно високо в нашите уши. Защо? Защото същите архиконспиратори са на работа против мира и на нашата страна. Москва изпраща своите емисари в Лондон, по този начин както в София. Не споделяме, че би трябвало да се притесняваме от повторение на закононарушението в съборната черква. Мисионерите на комунизма нагласяват доктрините и похватите си съгласно тези, които те желаят да завоюват. Дори глупавите водители на британските трейдюниони (синдикални съюзи във Великобритания), които се възхищават от „ чудесата “, реализирани от болшевиците в Русия, надали биха одобрили един проект да се събори купола на лондонската съборна черква „ Св. Павел “ върху главите на министрите и на войсковите началници, събрани на някое обществено заравяне.
По публични данни от атентата до края на юни единствено в Пловдивския и Варненския гарнизон са арестувани 23 764 души. В София по отношение на преследването на забърканите във гърмежа на „ Света Неделя “ са убити сред 330 и 400 души. Между тях са братът на Георги Димитров – Тодор, поетите Гео Милев, Сергей Румянцев и Христо Ясенов, и някогашният пръв шеф на Дирекцията по печата (с отдел БТА) Йосиф Хербст.
На 1 май 1925 година стартира делото по атентата. Подсъдимите са 10, само че пред съда застават петима, останалите са убити или избягали. От тях единствено клисарят на храма Петър Задгорски директно взе участие в атентата. Смъртни присъди получават Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев. На 27 май тримата са обесени обществено в София. Според Димо Казасов това е последната обществена екзекуция в България.
