16 април 1346 г.: На картата се появява Сърбия с цар Стефан Душан
На 16 април 1346 година Стефан Душан е коронясан публично за „ цар на сърби и ромеи “, с което се афишира основаването на Сръбското царство.
Скопският църковно-народен събор се организира през Страстната седмица, 9 – 16 април, до Великден, във Виргинския манастир.
Моментът за свикването на събора не бил определен инцидентно – властта в Константинопол по това време издъхвала в лицето на малолетния император Йоан V Палеолог и оределия регентски съвет формиран единствено от императрицата-майка Анна Савойска и патриарх Йоан XIV Калека.
Този акт е подсилен от Търновската патриаршия, като българският патриарх Симеон персонално взе участие в коронацията и в провъзгласяването на Сръбската архиепископия за патриаршия. Съюзът сред България и Сърбия е в допълнение скрепен от брака на Душан с Елена, сестрата на българския цар Иван Александър.
След събора до началото на 1348 година, когато отпред на империята е към този момент Йоан VI Кантакузин, само че при върлуваща черна гибел, Душановото царство завоювало всички владения на Ромейската империя на запад от Христопол (Кавала).
Сръбското царство се трансформира в първа мощ на Балканите до гибелта на Стефан Душан през 1355 година
Основите на единната сръбска средновековна страна са положени по-рано от великия жупан Стефан Неманя (1167–1196), създател на династията на Неманичите. На 4 януари 1217 година, при Стефан Първовенчани, общността, под името Кралство Рашка, получава интернационално самопризнание като без значение кралство.
Макар последователното завземане от Османската империя да стартира още след борбата на Косово поле (1389 г.), сръбската страна продължава да съществува под формата на Сръбско деспотство.
Падането на столицата Смедерево през 1459 година бележи края на средновековната сръбска страна и формалното определяне на османско господство.
През 1521 година: Белград е високомерен от Сюлейман Великолепни, с което османците затвърждават контрола си над целия район.
Пътят към свободата е дълъг и стартира с поредност от въстания при започване на XIX век:
След Руско-турската освободителна война и решенията на Берлинския конгрес, Сърбия получава цялостна интернационално приета самостоятелност.
С Балканските войни Сърбия дефинитивно отстранява османското наличие в по-южните си територии (Рашка, Косово и Метохия).
След Първата международна война Сърбия става водеща мощ в новото Кралство на сърби, хървати и словенци (преименувано на Югославия през 1929 г.)
След разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия (1945–1992) и последвалите спорове, Сърбия остава в съюз с Черна гора до 2006 година, когато след референдум става независима република в настоящия си тип.
