Малка философия на сиестата, съблазнителен апел за правото на почивка в нашето забързано време
В нашия свят, който като че ли е в непрекъснато съревнование с времето, постоянно подценяваме нещо значимо и потребно: почивката. В ера, в която стресът, тревогата и прегарянето са станали съвсем естествени, тя е покана за баланс, за по-нежни връзки със себе си и за отричане от натиска и напрежението, които постоянно си постановяваме.
Да, следобедната отмора или сиестата напълно не е симптом на мързел или немарливост, а миг на покой и отдих от които тялото в действителност се нуждае. И този къс сън, без подозрение, оказва помощ на мозъка ни да се отпусне и да действа по-ефективно.
Всъщност, лекари и невролози от дълго време са потвърдили, че късата следобедна сънливост може да понижи риска от сърдечно - съдови болести, да усъвършенства паметта и да понижи резултатите от напрежението. Това неотдавна прочетох и в една забавна книга – «Малка история на Сиестата» от немския публицист и мъдрец Себастиан Шпицер. Написана с доста комизъм, тя съчетава анекдоти, епизоди от живота на създателя, разкази за срещи с другари и голям брой културни препратки. Тук се приказва за изкуството да се живее красиво и изяснява китайската философия у-вей, която приближава до концепцията за Сиестата. Далеч от това да предизвиква мързела или отречението, тази философия предизвиква непривързаността, скромността на волята и осъзнаването на границите на човешкото деяние по отношение на галактическия ред.
Но какво е в действителност сиестата?
Нека да отворим Уикипедия:
Сиеста (на испански: siesta, от латински: sexta) в превод на български е къса сънливост в ранния следобяд, постоянно след обедното хранене.] Такъв интервал на сън е нормална традиция в някои страни, изключително тези в зоните с топъл климат. „ Сиеста “ може да се отнася до самата сънливост или по-общо до интервал от деня, нормално сред 14 и 17 часа. Този интервал се употребява за сън, както и за свободното време, хранене по средата на деня или други действия. Сиестите са исторически постоянно срещани в Средиземномориието от Гърция до Испания и Близкия изток до континентален Китай и Индия. В Южна Италия сиестата се назовава controra (от contro – „ брояч “, и ora – „ час “).
Има време за всичко, даже за сънливост /дрямка, хубава остаряла българска дума, нали?!/
Авторът на тази забавна книга ни споделя по какъв начин се е научил да кара самичък още от началното учебно заведение. След някои злополучни прекарвания, довели до неуспехи макар всичките му старания, Себастиан Шпицер решил да се вслушва повече в тялото и мозъка си и да не се пренапряга. С течение на времето той разкрил, че когато спи повече и по-добре, спортува и дозира напъните си по-внимателно, е доста по-продуктивен. Кратка сънливост измежду деня носи неоспорими изгоди: възвръща силата и жизнеността и връща ентусиазма.
Есетата в сборника «Малка философия на Сиестата», в действителност преглеждат доста настоящи тематики , като да вземем за пример: FOMO (страх от пропускане на нещо), прегаряне, досада, отмалялост, тревога, връзката сред съня и творчеството, както и психологичното здраве. В поддръжка на размислите си Себастиан Шпицер се базира на Исак Нютон и известната ябълка, паднала от дървото, на картината „ Спящият пазач “ на Карел Фабрициус, на разтопените часовници на живописеца Салвадор Дали, на безсънието на румънския писатели мъдрец Емил Мишел Чоран / който имах достойнството да превеждам/, само че и на пандемията, която промени живота му.
По този мотив Сабастиан Шпицер написа:
Преоткрих Сиестата по време на ужасната пандемия от Коронавирус, през оня интервал, когато изглеждаше, че светът съвсем е спрял на мястото си. Всеки ден си давах няколко мига отмора, къса отмора и ви подсигурявам, че преди и след този сън историята не беше същата. След къса сиеста бях доста по-ефективен и изобретателен. И да не забравяме, че доста велики учени, като Исак Нютон и Алберт Айнщайн, постоянно са спали по обяд, тъй като през това време, когато спим, мозъкът прекомпозира информацията, основава връзки и асоциации. След събуждането си, той може да ни покаже пътя или решението..»,
Наистина, умората, изтощението, което изпитваме в края на всеки ден, за възприятието ни на беззащитност, когато към този момент не намираме време за нещата, които в действителност ни носят наслада, само че също и за виновността, която постоянно изпитваме, когато си разрешаваме прекалено много време за отмора – всичко това една покана да си вземем отмора, даже за час, с цел да дадем на тялото и мозъка си нужния отдих и покой, даже когато описът със задания ни наподобява сложен и безконечен...
И изключително през днешния ден, когато световното стопляне към този момент ни притисна крепко!
